Le pont Mirabeau
Guillaume Apollinaire
Sous le pont Mirabeau coule la Seine
Et nos amours
Faut-il qu’il m’en souvienne
La joie venait toujours après la peine.
Vienne la nuit sonne l’heure
Les jours s’en vont je demeure
Les mains dans les mains restons face à face
Tandis que sous
Le pont de nos bras passe
Des éternels regards l’onde si lasse
Vienne la nuit sonne l’heure
Les jours s’en vont je demeure
L’amour s’en va comme cette eau courante
L’amour s’en va
Comme la vie est lente
Et comme l’Espérance est violente
Vienne la nuit sonne l’heure
Les jours s’en vont je demeure
Passent les jours et passent les semaines
Ni temps passé
Ni les amours reviennent
Sous le pont Mirabeau coule la Seine
Vienne la nuit sonne l’heure
Les jours s’en vont je demeure
Мостът Мирабò
Превод: LeeAnn
Под мост Мирабò тече Сена
И нашата любов стаена.
Трябва ли да ми напомня моста над реката
че радостта идва винаги след тъгата.
Нощта пада, отекват часовете
Дните си отиват, аз оставам да чакам.
С длани преплетени, стоим лице в лице
Докато под моста от нашите ръце
Неразделни погледите ни се вплитат
и с вълна уморена под моста изтичат.
Нощта пада, отекват часовете
Дните си отиват, аз оставам да чакам.
Любовта си отива като тази течаща вода
любовта си отива.
Колко е бавен живота
и колко надеждата е жестока.
Нощта пада, отекват часовете
Дните си отиват, аз оставам да чакам.
Дните минават, седмиците също,
Нито времето,
Нито любовта назад се връщат
Под мост Мирабò тече Сена.
Нощта пада, отекват часовете
Дните си отиват, аз оставам да чакам.
Мостът Мирабò
Превод: astilar
Под моста Мирабо, тече си Сена,
понесла спомена за нашата любов стаена.
Да помня или да забравя, че тъгата
се носи винаги след радостта в водата.
Припада нощ, настъпва час,
когато дните си отиват,
а все тъй очаквам аз…
Ръка в ръка, очи в очи
да притихнем на моста построен от мечти,
докато вълните отнасят без глас
вечната умора в нас.
Припада нощ, настъпва час,
когато дните си отиват,
а все тъй очаквам аз…
Последва любовта речното течение,
животът влачи се без вдъхновение.
Отплува любовта.
Остави ме с надеждата жестока
и ромоля, както потока.
Припада нощ, настъпва час,
когато дните си отиват,
а все тъй очаквам аз…
Отминаха дни, седмици, години.
И въпреки, че много време мина
оназ любов, която си замина,
тъй както Сена си тече под моста Мирабо,
си спомням и в захлас, повтарям аз.
Припада нощ, настъпва час,
когато дните си отиват,
а все тъй очаквам аз…
Припада нощ, настъпва час, когато дните си отиват, а все тъй очаквам аз.
🙂
Рали, дай го цялото де 😉
С един рефрен ли мислиш да минеш 😉
(много зор с това стихче беше, леле. благодаря за добавката)
Под моста Мирабо, тече си Сена,
понесла спомена за нашата любов стаена.
Да помня или да забравя, че тъгата
се носи винаги след радостта в водата.
Припада нощ, настъпва час,
когато дните си отиват,
а все тъй очаквам аз…
Ръка в ръка, очи в очи
да притихнем на моста построен от мечти,
докато вълните отнасят без глас
вечната умора в нас.
Припада нощ, настъпва час,
когато дните си отиват,
а все тъй очаквам аз…
Последва любовта речното течение,
животът влачи се без вдъхновение.
Отплува любовта.
Остави ме с надеждата жестока
и ромоля, както потока.
Припада нощ, настъпва час,
когато дните си отиват,
а все тъй очаквам аз…
Отминаха дни, седмици, години.
И въпреки, че много време мина
оназ любов, която си замина,
тъй както Сена си тече под моста Мирабо,
си спомням и в захлас, повтарям аз.
Припада нощ, настъпва час,
когато дните си отиват,
а все тъй очаквам аз…
чудесно, момичета.
много добре сте се справили и двете (imho).
Така е. 🙂
Истинско удоволствие е да прочетеш и двата варианта. Ще чакам следващите преводи на тандема.
Великолепни сте! 😀
Рали, благодаря 🙂 Супер си!
Получаваш място на стената на вдъхновението. 🙂
Страхотни сте! Усмихна ме широко вашия тандем! 😀
(изчервява се) Дойдох, за да кажа на Дачи, че повече няма да казвам “А”, докато не съм готова да кажа и “Б”, но коментарите ме разтопиха. 🙂
Благодаря ти, Дачи! 🙂 А идеята за тандем ми харесва, както за това, така и за онова. 🙂
Нали! 😉
(ще ти (ви) дойде акъла, ама… 😉 )
Браво.
Едно от най-хубавите стихотворения на френски с два невероятни превода.
Браво.
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Мостът Мирабò « Warton’s Weblog
Благодаря, warton 🙂
Дачи, хайде, де! Докога ще те чакам за следващия превод? 🙂
Ако не се вземеш в ръце скоро, ще те “метна” към Юго (примерно).
хехе, намерил се кой да го каже 😉
давай преводи, айде 🙂
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Париж