Обичам да ходя на цирк. И като човек, който силно харесва нещо, не разбирам хората, които не го харесват. А те са точно половината. Реакциите на изявлението ми: „Ще ходя на цирк”, бяха точно два вида: „Обичам цирк” и „Не обичам цирк”, без средно положение. Не знам кое точно създава полюсите, но като разбера – ще ви кажа 🙂
Не бях ходила на цирк от май`2007 и тази година беше време. Зарадвах се като видях цирка на познатото място в Младост / София. Този път, циркът беше „Балкански”.
Още със започването на спектакъла се сетих защо толкова много харесвам цирк – хората там са изключително точни! Започват точно в обявения час, всеки застава на точното си място и прави точните движения, антракта трае точно 20 мин, пресменати така, че да имаш време за разтъпкване, тоалетна и снимки с тюлена. Дори „импровизациите” са пресметнати така, че да изглеждат импровизирани. Не знам защо, но точността ми създава някакъв странен комфорт…
Програмата беше изцяло нова за мен. С изключение на един клоунски номер с „музикални инструменти”, наречен „Circus Idol”, всичко останало видях за първи път на живо. Имаше акробати всякакви, жогльори, невероятен фокусник, който правеше от ония страхотните фокуси с разрязаните мадами, ама на живо 😉 , дресура на тюлени, пингвини и маймуни, клоун… – всичко, което се полага на истински цирк. Между другото, клоунът беше уникален – само като го видех и започвах да се смея. По едно време си мислех, че ще ми се схване челюстта и повече никога няма да мога да направя сериозна физиономия.
Няма да ви разказвам програмата. Циркът си тръгна от Младост и вероятно е в друг край на града, или друг край на България. Ще кажа само, че програмата си заслужаваше всеки похарчен лев.
А ако отидете на вечерно представление, това гарантира усмихнато заспиване и още по-усмихнато събуждане, което хич не е за пренебрегване!
Картинката е от ТУК.
А трябваше да отидеш миналата година на цирк Балкански! Аз миналата година ходих 2 пъти! Имаше колелото на смъртта, както и много чисти и добри представяния. Както в акробатиката, така и в дресурата на лъвове и тигър.
Тази година също, но само веднъж. Програмата беше наистина различна, но доста по слаба. Единственото което ми хареса е в началото с булката – тя игра чисто. По късно имаше един чичко акробат, но той вече кара един от последните си сезони, усещаше се как трепери.
Маймуните ставаха, но пингвините само дето ги разходиха за 3 минути и ги прибраха – никакъв номер.
А този маг, първо че беше доста вулгарно, и второ че почти всички трикове се разбира как точно стават …
Трябваше да отидеш миналата 🙂
Поздрави
Миналата година имаше и ко
Е, трябваше, ама… не отидох 🙂
Аз явно не съм чак толкова предирчива 🙂
На мен пък булката ми беше малко зловеща и стряскаща и не я разбрах като послание… Въпрос на възприятие 😉
Като дете много обичах да ходя на цирк – като всички деца, но сега ми е даже противно заради животните, които мъчат там.
Несвойствено ми стои някакъв жалък човек с претенции да размахва камшик и да кара лъвовете да му чупят стойки. Лъвовете, тигрите, носорозите, слоновете – жал ми е да ги гледам в несвойствена за тях обстановка, тези животни са за дивата природа, а не за задушния и шумен цирк. Като искат хората да се чекнат, да почнат от себе си – и без това повечето от нас цял живот само стойки чупят, та в цирка ще им бъде съвсем добре.
Циркът ми беше под носа, но така и не отидох да го гледам. Мразя цирковете!
Танче, точно този полярност имах предвид 🙂
Тази вечер и аз ходих на същия цирк, който споменаваш, със същата програма, само че в Русе.
Беше ужасно! :((
На толкова слаб цирк никога не съм присъствала – нямаше водещ, дресурата на животни беше слаба, акробратиката не беше толкова ефектна – личеше си наистина как треперят, това с рязането не само че беше вулгарно, ами и тъпо… и накрая все едно нищо не си видял.
Иначе и аз обичам цирковете, но като малка съм ходила на толкова по-добри и по-големи циркове… този беше толкова жалък. Трябваше да има някакво по-голямо животно, като лъв или тигър(айде за слон няма да казвам, не съм толкова придирчива), да има опасни трикове, да изпадаш в напрежение..
@Lid
С риск да се повторя, пак ще кажа: Всичко е въпрос на възприятие и нагласа 🙂
Аз не отивам на цирк, за да ме държат в напрежение, а за да се разтоваря от съществуващото 🙂 и обикновено си нося детските очи 😉
А когато бяхме малки, цирковете не бяха по-големи, просто ние бяхме по-малки 🙂 😉
От друга страна, аз се възхищавам искрено на тези хора, защото те са отдадени на това, което правят. Със сигурност акробатите ще изкарват повече пари, ако се цанят за “алпинисти” и мият стъклата на Бизнес парка или лепят изолации…
та… да, де 🙂 въпрос на възприятие 😉