Жак Превер: Биография

Едно от най-трудните неща, с които съм се захващала, когато става дума за писане, безспорно е написването на биография на Превер за списание „Литературен свят“.

Превер не е като другите писатели. За него не можеш просто да изброиш малко дати и малко творби и да си сигурен, че това е достатъчно. Мисля, че каквото и да се напише за Превер, няма да бъде достатъчно. Той е толкова жив, шарен и подвижен, че все едно да искаш от морската вълна да спре, за да я нарисуваш. А дори и да спре, ще можеш ли да я нарисуваш?

Търсейки материали за Превер, установих, че подобна биография на български не е писана досега, или поне тя не е общодостъпна.

Изчетох повечето френски сайтове, които съдържат информация за Превер, опитах се да си спомня всичко, което съм учила за него преди време и накрая преразказах всичко за вас. Надявам се да ви бъде интересно.


Жак Превер е роден на 4 февруари 1900 в Ньойи-сюр-Сен, в семейството на Мишел и Андре Превер.

Баща му, въпреки че произлиза от богаташко семейство, е по-скоро беден. Вероятно това се длъжи на начинът му на живот – бохем, силно заинтересуван от политиката и зависим от алкохола.

Майка му изглежда пълна противоположност на баща му: кротка, нежна и примирена, родена в бедно семейство, но влюбена в живота и с изключително богата душевност.

Като малък, Превер е весело и буйно дете, което се смее винаги и на всичко. Той не пропуска празник, пътуващ цирк, панаир или карнавал. Баща му пък, познавайки много актьори, го води зад кулисите преди да започнат представленията. Това формира в него нещо, което в по-зрелите му години, критиците ще нарекат „влечение” към театъра.

Вероятно от баща си Превер е наследил силната омраза към войната и непримиримостта си към социалните несправедливости. Това е дало отражение в много от стиховете му, които са писани сякаш на един дъх, крещейки срещу заобикалящата го действителност.

Майка му, от своя страна, с благия си характер, насочва вниманието му към приказки за феи, вълшебства и приключения, като от съвсем малък го научава да чете.

Превер израства с „Дейвид Копърфийлд” и „Тримата мускетари”, а Луи Арагон му е приятел от дете.

Любовта към книгите, природата, птиците и цветята, Превер е наследил от майка си.

На 1 февруари 1907 г., Жак Превер пристига в Париж и тръгва на училище. За тези, които са чели внимателно стиховете на Превер не е трудно да предположат, че той мрази да стои в час без да мърда и да слуша отегчаващите го учители, които му се карат, че погледът му блуждае с птиците навън или из цветята в класната стая. Превер ходи с неохота на училище и това лесно се разпознава в стиховете му. Особено в Le Cancre (Мързеланко) от сборника Paroles (Думи) и в Page d’écriture (Чернова).

Често пъти, когато не е на училище, Превер придружава баща си и се среща с обикновени и бедни хора, които постепенно обиква, започва да разбира техните радости и мъки. В тях открива истинското богатство: щедростта, деликатността и поетичността, които всеки от тях крие някъде дълбоко в душата си.

Той с разочарование установява, че животът не винаги е хубав, но за щастие Превер има своите мечти, писането и киното… Когато по-късно по-малкият му брат Пиер става режисьор, Жак започва да пише сценарии и диалози за филми, като работи и с много режисьори.

Това е епохата на нямото кино (1908). Вечерите Превер често прекарва в театъра, без да плаща (баща му е критик-драматург), а когато не е там – чете книги.

Училището е непоносимо за него и брат му Жан и те го сменят с друго. Въпреки това, Жак все по-често предпочита улицата за свое училище, вместо затворените класни стаи. На улицата открива тъгата. Тя оставя отпечатък не само в стиховете, но и в погледа на Превер. Безгрижната веселост от детските му години се заличава окончателно когато е 10-11 годишен и се превръща в някакъв особен вид мъдрост.

Ако потърсите снимка на Превер, където и да е, със сигурност ще откриете само такива, на които се виждат големите му тъжни очи и неизменната цигара в устата. Дори художниците в своите шаржове рисуват точно това – тъжни очи, скрити зад цигарен дим.

Все пак, Превер завършва своето начално образование, въпреки че това не му доставя никакво удоволствие. Малко по-късно, през 1914 той окончателно решава да напусне училище и да се опита да се справи с живота. По това време, първата световна война е започнала и цялата й жестокост искрено го ужасява.

През 1915 година умира брат му Жан (едва 17-годишен), а през 1920 г. Превер е принуден да стане моряк (военен), но тъй като поведението му не е образец за подражание, той честичко прекарва времето си в затворите. През 1922 г. военната служба най-накрая свършва и Превер се връща към литературата. Той прекарва по-голямата част от времето си в библиотеки, четейки и запознавайки се с други автори.

1924 г.: Превер с интерес открива списание „Революционен Сюрреализъм”, но въпреки че през 1925 г. написва Rue du Château ou au Café Cyrano („Улицата на Замъка или в кафе Сирано”), не го публикува там.

През 1925 г. се жени за Симон Диенс.

През 1928 г. заедно с брат си Пиер режисира един сценарий за репортаж за Париж – „Спомени за Париж”, след които основава продуцентска къща “Roebuck films”, за да организира заснемането. За съжаление, филмът няма успех.

След като пише критика за „Смъртта на един господин”, Превер се разделя със сюрреализма, което несъмнено изиграва определяща роля в цялото му творчество от тук нататък.

1931 г. Може да се каже, че по това време се ражда Превер – писателят – неподражаем и неповторим.

1932 г. се сформира театрална трупа “Prémices”, които канят Превер да пише текстове за тях.

Същата година съпругата му Симон го напуска.

През 1933 г. Жозеф Косма изпява едни от най-познатите поеми на Превер: „Барбара”, „Мъртви листа”, „На лов за китове”…

Превер пише много текстове за пиеси за театъра, в които играе той самият, заедно с приятелите си от трупата.

През октомври 1933 г., Превер се присъединява към нова трупа, за която пише текстове, в които осмива буржоазията, църковните служители, военните… Текстовете му неизменно провокират скандали.

През 1937 г. Превер вече е един от най-известните писатели на сценарии и диалози за филми.

През 1943 г. в живота му отново се връща Жанин – приятелка, която не е срещал от 10 години – и те никога повече не се разделят.

През 1945 г. излиза стихосбирката му „Думи” /”Paroles”/ която се радва на огромен успех.

Същата година умира майката на Превер, а през следващата Жанин ражда на Превер момиче – Мишел Превер.

През 1946 г. Превер издава книги за деца, като първата се казва „Приказки за непослушни деца”.

1948 г.: Излиза анимационен филм „Малкият войник”, последван от  „Пастирката и коминочистачът” – късометражни филми, които носят на Превер голяма международна награда за рисуван филм на Биеналето във Венеция през същата година.

Жак Превер е намерен в безсъзнание, след като е получил удар на улицата и е ударил главата си в тротоара. Превер остава дълго в кома.

1950 г.: През юни на сцена излиза „Спектакълът” – израз на всички форми на сценично изкуство, които Превер обича.

1955 г.: „Дъждът и хубавото време” е новият сборник на Превер, който е изключително обширен и разнообразен и в него можем да открием Превер като разказвач, поет, драматург, памфлетист, лирик, реалист и сюрреалист.

След година, през 1956 г., Превер започва да работи по адаптацията на романа на Виктор Юго „Парижката Света Богородица”.

1962 г.: Заедно с приятелите си Андре Вийе и Пикасо, той издава книги със снимки, картини и колажи. Тогава Пикасо прави портрет на Превер.

1963 г.: Превер публикува книгата си „Истории и други истории”, която е своеобразно продължение на книгата му „Истории” от 1946 г.

1973 г.: Превер публикува „Силни води”

1974 г.: Превер става дядо на Южен, която обожава.

1974 г.: Започват да се появяват първите респираторни проблеми, които лекарите отдават на пушенето. Тази и следващите една-две години много от любимите приятели на Превер си отиват един по един от този свят, което му носи допълнително страдание.

Жак Превер умира на 11 април 1977 г.


Днес се навършват 32 години от смъртта на Превер. Поклон!

5 Comments

  1. ей, поздравления (и още нещо) за чудесната публикация и да знаеш — гордея се с теб!

  2. Чудесен труд! Благодаря! 😉

  3. Благодаря 🙂

  4. Много ми липсва личното отношение на авторката 🙂
    С най-топли чувства

  5. Стела, там си е личното отношение 😉 – в последната дума, преди удивителната, под чертата 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.