Category: Разни-безобразни

Кои са трите неща, които не можеш да криеш дълго от света? Това определено са сутрешната кашлица, бременността и глупостта. Първото и второто не са особено тревожни и могат да бъдат пренебрегнати, особено с оглед на това, че не пречат едновременно на още много хора. Но третото… О, третото! Третото лъсва когато най-малко очакваш. Или когато най-малко го очакват от теб. Кое според вас се е появило първо – мисълта или глупостта? И кой е по-глупав – този дето прави нещо глупаво или този, който го е накарал? И този, дето успява да накара другите да правят глупости – той умен ли е или просто е по-малко глупав? Естествено, има конкретен повод да задавам тези въпроси, макар че глупостта около нас е в изобилие и…

Continue reading

Ако щете вярвайте, но между вас, драги зрители и скъпи читатели 😉 има човек, който е прочел историите за Облачето от край до край и вероятно на един дъх. Не само ги е прочел, но ги събрал в една „Облачна приказка” по негов си начин. Или по-скоро неин, защото е дама. При събирането, естествено, повечето типажи-ветрове са отишли да духат другаде и вече приказката не е същата…. Подобна компилация нарушава лиценза на блога ни, в частта „без производни”, но тъй като е цитиран източника (т.е. адреса на блога) съм склонна да простя и да приема това като желание за кратко представяне на Облачето пред още повече хора. Обикновено се дразня от подобни неща и искам тяхното незабавно сваляне от нета, но този път не е съвсем…

Continue reading

Много се колебах дали да не направя нова категория в блога, която да посветя на сегашния кмет на София, носеща гордо името “Бойковизми”, но след кратко колебание реших, че той не заслужава такава чест. А за какво точно съм яхнал метлата, може би ще разберете, след като видите тази снимка: Под претекст, че е нередовна, от 24 октомври тази година, автобусна линия 72 се разделя експериментално на две части. Тук е точното място да допълня, че тази линия е единствената нормална транспортна връзка на квартал “Редута” и някои други квартали около него, с останалата част от града. Под нормална разбирам, че е в рамките на 5 до 10 минути ходене пеша да се качиш на нея и да стигнеш или в центъра на града, или…

Continue reading

Това е кръстовището на улиците “граф Игнатиев”, “Солунска” и “дякон Игнатий”, точно пред бившето кино “Култура”, денят е сряда, а времето — малко след (или поне около) 18 часа. Заграденият знак е No В2 — “Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки”. Забележете — “в двете посоки“, което предполага наличието на същия този знак (В2) в другия край на улицата. И без повече коментар. Оставям ги на вас.

Continue reading

Има хора и изрази, които ме разсмиват в каквото и разположение на духа да съм. Те толкова невинно изтърсват нещо глупаво, че чак си просят да се помайтапиш с тях. Е, понякога сърце не ми дава да го направя, но поне мога да споделя с вас няколко глупости от последните дни:  ***  Лелка маха на маршрутка и преди да се качи пита шофьора: „Направо на централна гара ли отивате?” Той кимва условно-утвърдително, защото май не е на „ти” с членоразделната реч и тя се качва. След третото спиране да качи или свали пътник тя надигна вой – защо бил спирал… Предполагам, че просто се е объркала и/или е била нервна, но съм доволна, че слезнах доста преди централна гара.  ***  Тия дни вися в Алианса…

Continue reading

Вчера, от 19:30 h трябваше да се проведе поредният протест срещу посегателствата срещу българската природа. Мястото на протеста беше кръговото движение около паметника на Васил Левски, като идеята на протеста беше да се пресичат непрекъснато пешеходните пътеки около него. И както винаги, мястото изглеждаше спокойно, та чак идилично, доколкото може да има такива места в този град. Понеже имах работа за вършене около Сточна гара, която приключи малко след шест часа, реших да се разходя около мястото на събитието и да се запозная с обстановката. Лека-полека, бавно и без да бързам се качих по бившия булевард “Волгоград” и покрай музикалния театър “Стефан Македонски” стигнах до кръговото движение около паметника. И останах изненадан, че видях полицейски коли, заели позиция около него. Близо час и половина преди…

Continue reading

Според третото издание на тълковният речник на издателство “Габеров” от неясно коя година, българската думичка “знак” означава следното: знак, знакът, знака, мн. знаци и знакове, от мъжки род — възприеман със сетивата предмет, който съдържа указание за друг предмет, явление (примери — писмени знаци; пътни знаци; знак за внимание; лош знак; знак за съгласие etc). Прилагателни — знаков, знакова, знаково, мн. число — знакови. Или казано накратко, думата ‘знак’ предполага наличието на някакво указание за (или към) нещо си, било то материално или нематериално. И употребата му като прилагателно, би трябвало да води към същото или поне подобно заключение. Нали? А сега, погледнете се в огледалото, погледнете долната снимка и признайте — не звучи ли абсурдно съчетаването на прилагателната форма на думата ‘знак’ със съществителното…

Continue reading

На 29 август, от 19:30 h, беше проведен поредният протест срещу съсипването на българската природа от пишман инвеститори и бизнесмени, като този път акцентът беше поставен върху поредните безобразия, които се извършват в Рила. Протестът беше обявен, както на обичайните места (savestrandja.ludost.net), така и на новопоявили се такива (saverila.ludost.net). В тази връзка искам да предложа на стопанина на ludost.net (който и да е той) да създаде и saverhodope.ludost.net, където също може да се публикуват анонси за подобни събития, като това, от което ще видите снимки след малко. Часът е накъде малко преди 19:30 и мястото, определено за провеждане на протеста, изглежда все още мирно и тихо. Но въпреки, че изглежда така, във въздуха се носи нещо — доказват го колите на репортерският екип на бТВ…

Continue reading

… дали пък тези след като решиха да съсипят Иракли, не са решили да довършат и народния театър “Иван Вазов”?!

Continue reading

На последното си заседание, Министерският съвет реши да подари 1000 декара в местноста “Иракли” поради сериозен интерес и направени инвестиции в района. Както излиза от думите на министъра на околната среда и водите, новата заповед забранява строителството там, където няма (намерения) да се строи, и го позволява там, където има заявени такива намерения. Цялата тази словесна еквилибристика е направена от желание за защита инвестициите на инвеститорите. Поради тази причина, си позволявам да цитирам части от вцепеняващо точния анализ на казуса около природен парк “Странджа”, направен от Златко Костадинов, който с пълна сила може да бъде приложен и в случая с “Иракли”. “… Реално хората, които участваха в протестите за ПП Странджа не бяха много. Просто една незначителна част от българското общество, дори, бих казал, незначителна…

Continue reading

Да, и крилати фрази обичам да си събирам в главата – ей така, за себе си. Някои от тях пасват на най-разнообразни битово-екзистенциални ситуации ;), други стават за мото, трети могат да послужат дори за формиране на житейски принцип. В същото време клишетата ме дразнят, особено някои, които не се вписват във времето и действителностто ни, но се повтарят без (у)мисъл. Някои пък ме разсмиват. Други открито си плачат за опровергаване. Известна фраза на Остап Бендер, която научих скоро, но ме развесели бе “Ледът се пропуква, уважаеми господа съдебни заседатели, ледът се пропуква!” Само от уважение към събеседника си тогава се стърпях да не добавя: “Спокойно, полека, уважаеми господа съдебни заседатели, вода има за всички!”. Другото е класика: нещо, изречено от Цезар: “Нещата винаги изглеждат…

Continue reading

Днес, по време на проведената протестна акция срещу забавянето на приемането на екомрежата “Натура 2000” бяха събрани и предадени на представители на изпълнителната власт няколко килограма жълти стотинки като помощ към правителството за изплащане на евентуалните (макар, че по-скоро това са сигурни) глоби за забавянето. Мястото на събитието е същото, както и при предишните протестни акции (вече 19 на брой) — пред централния вход на Министерския съвет.

Continue reading

Воден от принципа на Мечо Пух, че колкото повече е толкова повече, както и от невъзможността да присъствам за повече от няколко минути (а даже и те не са сигурни :() довечера, споделям какво намерих днес по обяд, разлепено по стените на някои сгради в София, докато се опитвах да стигна до работното си място: Останалото вече е казано на други места 🙂

Continue reading

Покрай събитията, свързани с отмяната на статута на Странджа като защитена територия, днес малко неочаквано ми дойде тази статия от Михаил Стефанов, излязла във вестникът “Монитор”, която предизвика в мен опасения, че историите със Странджа и Рила не са единствените. Става дума за Западните Родопи, където ситуацията се оказва сходна с тази около Странджа, което пък означава, че трябва да се разшири обхвата на протестите — вече не трябва да се настоява за защита само на Странджа и Рила, а изобщо на цялата оцеляла природа, в частност на всички оцелели планини, в България. Връх Карлък е вторият по височина в Родопите, издига се на 2188 м. над морето и се вижда от прочутото село Гела. Върхът се намира в землището на село Мугла. Край него…

Continue reading

Както вече знаете, на 13 юли се проведе протестно шествие под формата на влакче в защита на статута на парк “Странджа”. Както винаги, обявата за събитието беше пусната на сайта “Спасете Странджа“. Сборното място беше на ъгъла на кръстовището между булевардите “Витошка” и “патриарх Евтимии”, пред бившата аптека (това май се пада северозападният ъгъл на кръстовището). Идеята този път беше да се направи влакче, като на отделните “вагони” бъде закачена по една буква от посланието, което трябваше да се предаде. Ето как изглеждаше мястото на срещата малко след седем часа:

Continue reading

Не, няма да ви говоря за националния празник на Съединените щати на Америка, нито пък ще спомена колко много ги обичам (или ги мразех?). Просто ще публикувам част от снимките от днешния протест в защита на народния парк Странджа. И понеже разбирам, че май се е заформило нещо като негласно състезание между блогърите кой първи ще направи репортаж и пусне снимки за събитието, ще оставя коментарите за утре — на свежа глава 🙂 Ще започна с общите си впечатления от вчера, които са оформени в няколко посоки. Първата от тях е, че вчера на протеста имаше най-много хора, отколкото на протестите в петък и понеделник, което може и да означава, че те започват да набират сила. Друго, което заслужава да се отбележи е и много…

Continue reading

Продължаваме с онзи типичен представител на професията на таксиметров шофьор, който беше решил за по-бързо да мине през блокиралите кръстовището хора. Но както вече споменах, беше бързо убеден да прояви повече здрав разум и така бяха избягнати по-сериозни инциденти.

Continue reading

Първо искам да предупредя — публикацията е дълга, много дълга. Включва като начало в себе си около 25 снимки от проведения вчера втори протест срещу премахването на статута на народен парк на планината Странджа, която може би е единственото оцеляло диво кътче у нас. Така, че се въоръжете с търпение и се подгответе за дълго, и надявам се, не скучно превъртане на страницата надолу. Ето така започна всичко. Часът е малко след 19:30, но на уговореното място вече се бяха събрали хора. Колко точно бяха — не мога да кажа, но и това не е най-важното нещо в този протест.

Continue reading

Всъщност, заглавието е малко подвеждащо, защото в долните редове няма да ви говоря за това какво са авторски права, имат ли те почва у нас (имат, имат — питайте Явор Колев и останалата пасмина) и как си кореспондират с различните лицензи, а просто ще ви разкажа една случка, случила с една от любимите ви публикации в този блог. Аха, точно така — говоря точно за тази публикация: “Как да си откраднете целувка“. Тази публикация по един нестандартен начин се появи на следния адрес http://loveemoni.dir.bg/_wm/library/?df=272380. Не, недейте да ходите на този адрес — на него вече ще видите страница, съобщаваща ви за грешка 404. А до появата на тази грешка се стигна след размяната на няколко електронни писма: Дами и господа, на следния адрес (http://loveemoni.dir.bg/_wm/library/?df=272380) в…

Continue reading

Понеже този блог никога не е бил затворен за хора, които са искали да кажат нещо, но са нямали трибуна, от която да го направят, си позволявам да пусна долните няколко реда, изпратени ми от очевидец на събитието. Друга причина, заради която давам гласност на тази случка, е тази, че главно действащо лице в нея е една небезизвестна българска фирма, имаща голяма възможност за манипулация на общественото мнение у нас (и която не се притеснява да го прави) и е добре да се знае какви може да ги свърши (а предполагам, че и ги върши). NA SIA Advertising не почерпиха и по едно малко питие Ден: Сряда, 25 април, лето 2007 Час: 21:30 Място: PR Club Събитие: “Нощта на рекламите” Автор: Дари Пристигаме с колеги…

Continue reading