Ако щете вярвайте, но между вас, драги зрители и скъпи читатели 😉 има човек, който е прочел историите за Облачето от край до край и вероятно на един дъх. Не само ги е прочел, но ги събрал в една „Облачна приказка” по негов си начин. Или по-скоро неин, защото е дама. При събирането, естествено, повечето типажи-ветрове са отишли да духат другаде и вече приказката не е същата….
Подобна компилация нарушава лиценза на блога ни, в частта „без производни”, но тъй като е цитиран източника (т.е. адреса на блога) съм склонна да простя и да приема това като желание за кратко представяне на Облачето пред още повече хора.
Обикновено се дразня от подобни неща и искам тяхното незабавно сваляне от нета, но този път не е съвсем така, може би защото виждам вложени усилия и добронамереност в направата на компилацията, а не е като кражбите 1:1, които засичам обикновено.
Това ме кара да си задавам въпроса “За какво ги слагаме тези лицензи, след като явно никой не ги чете?” И защо хората, като искат да ползват нещо готово, не питат? Питайте бре хора. Верно е, че съм принцеса-върколак, ама през монитора няма как да ви ухапя 🙁
П.П. Пиша това тук, а не в нейния блог, защото той ми иска профил, а моят профил в Гугъл няма общо с LeeAnn.
Хубаво е, че го пишеш тук, защото много често уведомяването дори и на модераторите на сайтове, където има публикувани части от приказките ти (без цитиране на източник!), не води до никакъв положителен резултат. Но това изобщо не означава, разбира се, че лицензите не трябва да стоят, да се знаят и да спрем да настояваме да се спазват.
Ха, ама не знаех, че и ТИ си върколак!!! 😉
Да, Гери, по едно време здравата ми беше писнало.
Имам някаква проклета дарба да откривам хора и сайтове, които са ми откраднали текст и нагло са го представили за свой, водени единствено от принципа: „Каквото си намеря в интернет – мое си е!”
Вече имам стандартно писмо – бланка, адресирано до съпорта на съответния сайт:
Ако ви трябва нещо такова – давам ви го без лиценз – може и да не ми пишете името отдолу.
Преди време Ники писа за историята с dir.bg, които реагираха впечатляващо бързо.
После водихме истинска битка с едни бесни тийнейджъри, като накрая само това, че съм жена и се тръшкам, а той мъж на място /разбираш ли?/ го накара да ми сложат името отдолу. Пикльовци!
После откраднаха Облачето – най-първата му част. И го сложиха някъде из sibir.bg, та писах лично съобщение на админа и той реагира веднага.
…
Честно казано, такъв род емоции ме изморяват много. Ходя, ровя, моля се и се обяснявам като че ли аз съм направила нещо лошо, а не те.
А ти, нали писа на някаква дама по едно време, пак за мое разказче, какво стана тогава, че паметта нещо ми изневерява… 🙂
О, да, написах лични съобщения и на дамата, и на модераторката на сайта, но … без резултат. Накрая трябваше да се регистрирам и в т.нар. клуб “Happy People”, за да мога да пиша коментари там. Едва тогава, модераторката се “задейства”, може да видиш тук точно как и докъде сме го докарали по въпроса. 🙂
Прекратих комуникацията, понеже реших, че съм дала достатъчно информация за размисъл на аудиторията на сайта. За съжаление, не съм оптимист, че това изобщо ще им влезе в главите, за да го имат предвид занапред в подобни ситуации.
Ако ми се наложи някога пак да се регистрирам из подобни блудкави места, може би ще трябва да го направя като мъж (“на място”)! 😛
Гери, правиш една основна грешка в общуването си. Забелязала съм го преди, прави впечатление и сега: имаш нереалистична представа за съществата около себе си 😉 Сериозно 😉 прекалено дълго си се задържала там, (за което ти благодаря, защото тогава наистина нямах сили) но… да очакваш мисъл… това вече е прекалено!
Ооо, изобщо не мисля, че правя грешка в общуването си! Винаги подхождам с добро и вярвам, че съществата, с които контактувам, са интелигентни. Ти да не би да не постъпваш така? 😉
Представи си пък, че бяха разбрали за какво става дума? Щеше да ми е хубаво и щях много да се радвам, а и ти също! 😀
Гери,
ми да де, и аз за това говоря 😉 ама метафорично 🙂
Не ми обръщай внимание, има моменти, в които не вярвам в отсрещната мисъл, но бързо ми минава 🙂
а това:
ми напомня една “песен” от детството: Представи си, бабо Пено, живо пиле да умре…
Някой знае ли целия текст?
…
после да възкръсне
и на небето да се възнесе.
две кебапчета крилати
бавничко летят (?)
скелет костите си трака
и ги слуша как дрънчат
…
Ееей, супер песничка!!! 😀
Ще ми я изпеете ли в дует някой път, а?!? Моля! 😉
С удоволствие:
Представи си, бабо Пено,
живо пиле да умре;
после пак да се съвземе
и да почне да кълве.
Кон излязъл на полето,
глътнал въздух и умрял,
възкачил се на небето
и какво, какво видял:
Две кебапчета хвъркати
христоматия четат,
скелет костите си клати
и ги слуша как дрънчат.
🙂
До тук си я спомних 🙂