Category: Реалността

Браво на Богомил – за организацията, за избора на място, за всичко! Дано скоро да му се занимава отново. И, Бого, благодаря – ти си знаеш за какво 🙂 Няма да пиша общи неща, защото очаквам вълна от такива постове да удави пространството в идните дни. Ще напиша съвсем малко конкретни неща. Благодаря на Vira, която дойде до там само за да си купи „Пухкава приказка” и да се видим. Това означава много за мен!!! Запознах се с много настоящи читатели и с известно количество бъдещи такива. Удоволствието бе изцяло мое. Благодаря, че бяхте там! С голямо удоволствие се запознах с Ножчето и Виличката, и с не по-малко – с Петя. Ако пропускам някого – нека не се сърди, не е нарочно. Видях тениска с надпис…

Continue reading

До дългоочакваното блог-събитие остават броени дни – бройте до пет и на шестия да сте там. За тези, които чак сега разбират: На 23.02.2008 г., тази събота, в 10.00 ч., Военният клуб в София ще събере пишещи хора от цялата страна: блогъри, он-лайн журналисти, писатели от всякакъв вид… Цял ден (поне до 17.00) ще се обменят идеи, ще се коментират злободневни теми, ще текат дискусии, ще се продават книги, ще се раздават автографи, ще се създават нови познанства и ще се затвърждават старите 😉   Събитието е отворено за всички, които са любопитни да чуят нещо ново или имат какво да кажат по някоя от предварително обявените теми, както и за тези, които все още си задават въпроса „То, това блогърите, що за хора са всъщност?”…

Continue reading

Както вече знаете, втората блогосреща ще се проведе на 23.02.2008 г., събота, от 10 до 17 часа във Военния клуб в София. „Пухкава приказка” излезе от печатница броени дни преди първата блогосреща и аз не съумях да се организирам да ви я представя тогава. Бого, като организатор на БлогКамп2008, любезно ми предоставя тази възможност сега. Благодаря, Бого!  „Пухкава приказка” ще се продава на БлогКамп2008 – на специално място, от специални хора 🙂

Continue reading

Имам удоволствието да споделя с вас поканата, получена от AMI Communications, за едно обещаващо събитие – публична лекция на тема ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАTA ПРЕД МОДЕРНИТЕ ОНЛАЙН МЕДИИ Създаване и управление на интернет медии Лектор: Раймо Макила   Раймо Макила е главен изпълнителен директор на Alma Media Interactive, част от една от най-големите медийни групи във Финландия. Компанията е лидер в развитието на интернет и печатни медии в Централна Европа. Той е водещ медиен експерт в областта на създаването и налагането на интернет медии. Раймо Макила ще сподели своя опит с българските студенти, представители на интернет медии, журналисти и всички заинтересовани.     Подробности: 31 януари 2008 г., 10.00 часа, София, СУ “Св. Климент Охридски” (Ректорат), Зала 1 Организатор: City24.bg и Alma Media Group Вход Свободен За още информация: Стоян А. Стоянов…

Continue reading

Вече стана време да помислим за втората блогосреща. Или по-точно – стана време Бого да помисли 😉 И той мисли, даже добре го е измислил. Срещата е планирана за 23.02.2008 г. от 10.00 до 17.00 и се очертава да е освен приятно и полезно събитие. Срок за записване: 11.02.2007 г. За записвания и идеи –  bogomil@spisanie.com Повече информация има при Бого. До скоро, момичета и момчета 🙂

Continue reading

Много мина, малко остана. Официалното представяне на “Пухкава приказка” е утре и понеже много хора ми задаваха най-различни въпроси, правя последни уточнения: Представянето е от 11.30 ч. И да закъснеете, не се притеснявайте 🙂 Залата се води на адрес “19 февруари” №1, но входът е откъм Оборище. На “19 февруари” №1 се води и Галерията за чуждестранно изкуство, като тя реално си се намира на този адрес. Входът на Ансамбъл “Филип Кутев” е в късата част на Оборище, която се намира между бул “Васил Левски” и храм-паметник “Александър Невски”. Залата се намира на първи полуетаж – охраната ще ви ориентира.   Да, там ще се продава книжката. Да, можете да доведете децата си! /много ясно 🙂 / Не, това със специалното покритие на залата не е…

Continue reading

Невероятно, но факт! Коледната среща на блогърите се състоя. Браво, Бого, добре се справяш с разни организации, вече все ти ще ни събираш! Та, кога казваш е следващата среща? Ирина е отишла първа, аз май се появих последна. Разминала съм се с Григор, дзвер, Жюси и кой знае с кого още, ама нищо – срещи ще има пак. Беше весело да гледаш хората и да се опитваш да ги разгадаеш и познаеш – по нещо прочетено и/или видяно. Явно съм зле с преценките, защото ниските се оказаха високи, а тънките – широки. Очаквах Боримечката  да е огромен (така де – нали бори мечки, а те не са малки добичета 😉 ), Йовко – дребничък (щото нали уж бил се скрил в черупка 😉 ), а Наблюдателят се…

Continue reading

Днес, като всяка година по това време, е Никулден. И както всяка година по това време NeeAnn и още много Николаевци, Николини и други подобни 😉  имат имен ден. На всички: бъдете здрави. На Ники a.k.a. NeeAnn: освен здрав, бъди си същия!

Continue reading

Преди доста време, публикувах тук превод на фундаменталната статия на един руснак, наричащ себе си mindwork, описваща явлението “трол” в internet и начините за борба с него. Най-отдолу стоеше обещание за превод на следващата част (следват “Правила на грамотния флеймър” според mindw0rk), който превод дълго време стоеше недовършен и който най-после е готов. Приятно четене и не забравяйте — не се взимайте прекалено насериозно — вреди на здравето. ПРАВИЛА НА ГРАМОТНИЯ ФЛЕЙМЪР според Майндуърк. На грамотният флеймър трябва да му е безразлично абсолютно всичко. На него трябва да са му безразлични близки, роднини, комплексите и недостатъците му, социалният статус и всичко останало, за което злите тролове могат да се заядат. Когато някой трол ви каже: “Аз спах с майка ти”, трябва да му отговорите “Aз също, така че…

Continue reading

Миналата година, някъде по това време, за първи път се запознах с идеята за международния ден на блогърите.Според вече създалата се традиция, в този ден трябва: 1. Да представите на останалите си читатели поне пет (но може и по-малко, де) нови блога, които са ви заинтригували дотолкова, че сте започнали да минавате често и редовно през тях; Готово, ето моята класация (подредена е по азбучен ред, а не по предпочитание) за тази година: енея вородецки мишел пейо попов симион патеев ясен праматаров 2. Трябва да ги уведомите, че сте сторили този грях и сте ги избрали да бъдат част от международния ден на блогърите; Това условие се чудя дали да го изпълня — знам, че посещават блога ни и сами могат да разберат какво им…

Continue reading

Принцесата на Усмивките В езеро тихо, сред парка зелен Лилии нежни цъфтят И над водата, на слънцето в плен Кончета сини летят Стрелкат се тихо, над цвят и листа Любопитковци нетърпеливи Тъй и открили лилия една Неразтворена и мълчалива Всички в почуда, кокорят очи: “Как ли това е възможно? Лято е вече, всичко цъфти! Тайна тук има тревожна!” Чу ги Жабока и присвива очи “Как? Нима не сте разбрали? Дойде ли август, под лунни лъчи Лилията крехка се разтваря. Че само тогава, в чашката бяла Принцеса на Усмивките се ражда Палава, чаровна, засияла! Може облак да разсмее даже!” Кончета водни, с крила от дъга В маранята, сред парка зелен Пърхат и чакат, сред цвят и листа На Принцесата деня рожден.

Continue reading

След прокраднали се в коментари към вчерашната ми публикация твърдения, че задръстванията покрай ремонта на “Орлов мост” вече не били толкова драстични, ето на какво недрастично задръстване станах свидетел тази сутрин. Мястото на снимката е кръстовището между улиците “Оборище” и “Черковна”, а времето — накъде между осем и девет сутринта. Обърнете внимание на оранжевият автобус в дъното на първата снимка — успя да ме настигне някъде малко преди резиденцията на френското посолство, което се намира в еднопосочната част на улицата. Това, което ми направи впечатление е, че задръстването беше от края на улица “Оборище” (тя свършва в булевард “Ситняково” до срещата и с булевард “Евлоги Георгиев”. И понеже във вчерашната статия стана дума за състоянието на улица “Оборище” след пресичането и с “Евлоги Георгиев” —…

Continue reading

Както можеше да се очаква от горчивия опит от миналата година (когато бяха затворени за ремонт едновременно шест основни булеварда в София) и тази година ремонтът на кръстовището на Орлов мост, разстрои движението в почти целия град. Освен големите задръствания по съседните булеварди, определени за поемане на трафика от него, той наложи и неочаквани пешеходни разходки по улиците на София, поради липсата на адекватен заместващ транспорт на променените линии. Например, единственият що-годе бърз начин да стигнете от хотел “Плиска” до “Орлов мост” или от “граф Игнатиев” до театър “София” беше да използвате собствените си крака. Имайки работа до една добре известна пекарна на улица “Иван Асен II” и след това до една фирма, намираща се около театър “София” ми се наложи да премина по един…

Continue reading

Понеже в последните няколко дена част от българската блогосфера се вълнува основно от две-три неща, едно от които е статията на другаря Борислав Зюмбюлев, реших че е добра идея да публикувам част от превода на една статия, описваща историята на форумните тролове. И не мога да се освободя от усещането, че ако този другар си беше направил труда да потърси и прочете малко повече по темата, онази статия в онзи вестник нямаше да бъде написана. Поне не и в този вид. И да, статията според мен е полезна и би помогнала да посрещнем бъдещите изяви на троловете с усмивка и най-вече с мълчание. И не се сърдете на преводача — той толкова си може. DON’T FEED THE FORUM TROLLS ФОРУМНИТЕ ТРОЛОВЕ – ПАРАЗИТИ В МРЕЖАТА…

Continue reading

Напоследък над София вали всеки ден, като често този дъжд е „придружен с гръмотевици”. В един от тези проливни дъждове бях навън в колата си и наблюдавах хората. Повечето бяха с чадъри и си ходеха спокойно. Тези, които бяха вече мокри, също си ходеха спокойно и гледаха философски на мокрите си глави и дрехи. Чудя се обаче на тичането. Когато гръмне всички започват да тичат – и тези с чадърите, и тези без. Изглежда интересно. Всички (и мокри, и сухи) си ходят спокойно, като гръмне започват да тичат, след десет крачки продължават да ходят и като гръмне – пак почват да тичат…  Защо?   

Continue reading

Клошарите. Тези хора винаги са ме впечатлявали, навеждали са ме на най-различни мисли, включително са ме карали да се чувствам неудобно. По някакъв начин. Без причина. И нямам предвид мърлявите цигани с каруци и счупени детски колички, които ровят в кофите в работоспособна възраст, защото така е по-лесно. Говоря за “белите” клошари и тяхната енергия. Виждала съм възрастни жени, на пръв поглед чисти и нормални, да ровят в кофите и с такова старание и прецизност да сепарират картонени и хартиени отпадъци, да ги връзват и подреждат, че се замислям какво ли би станало, ако цялата тази енергия се впрегне в истинска работа. Не че тази работа не е истинска. Напротив. Истинска е, ама не баш… Ако на тези хора им харесва да ровят в кофите,…

Continue reading

Заразявам се от Пейо! Той все пита за разни неща. Дребни, ежедневни… и интересни. На мен пък ми се иска да знам какво е отношението ви към рождения ви ден, вашия собствен. За някои хора рожденият им ден е един от най-специалните дни в годината – обличат си официални дрехи, изглеждат красиви и несравними, не стъпват по земята от щастие, празнуват три дни и три нощи… Други са по-умерени – само близки приятели и кратко тихо веселие. Има такива, които не признават рожден ден без торта и свещички 🙂 Някои пък заявяват „какво пък толкова – ден като ден – нищо различно, нищо особено”. А подаръци? Обичате ли да получавате подаръци? Какви, какви, кажете ми какви! А вие? Как отбелязвате този ден? И тъй като…

Continue reading

Думата „цирк” в днешно време е изключително онеправдана дума, защото до голяма степен сме свикнали с преносното й значение, което се свързва с нещо малоумно, не чак толкова смешно, по-скоро трагично. Но въпреки това, думата „цирк” ме връща  в детството, докато все още в София имаше стационарен цирк и я свързвам с фокуси, клоуни, акробатика, дресура на животни и т.н. За последно бях на цирк миналата година – малък, построен на поляната до нас. Разказах ви за тъгата, която остави у мен. Помних я дълго. До преди няколко дни, когато отново отидохме на цирк – този път на по-голям – цирк „Монте Карло” – все още не си е тръгнал от столичния квартал „Младост”. Отидох резервирана и очаквах подобна мизерна гледка. Но бях приятно изненадана….

Continue reading

Ако до преди 20-30 години да имаш баба в Америка беше почти престъпление, сега да имаш роднина “навън” е нещо съвсем нормално.  Някои от тях са „навън”, за да учат. Други – поради някакво стечение на обстоятелствата. Трети – за да работят. Четвърти – по семейни причини. Пети – …  Причини разни. Интересно за мен е мнението на хората „вътре” за тези „навън”. И обратното също.Тези, които не са в България, какво мислят за възможността да се върнат обратно. Биха ли го направили – Да/Не, защо? Какво мислят тези „навън” за тези, които сме „вътре”?  Какво мислим ние „вътре” за тези, които избраха да са „навън”?  Как изглежда България в техните очи, гледана отстрани? Аз мисля, че мнението на българите „навън” и усещането им за страната…

Continue reading

Някъде в края на миналата и началото на тази година, българската част от блогосферата се беше увлякла в споделянето на (поне) пет неща, които не искате да знаете за нея. В същата тази част от онази блогосфера, Пейо вече от няколко години по едно и също време прави анкета за да разбере какви хора го четат (btw за три години би трябвало вече да е разбрал, ама тази година анкетата може да е вече станала традиция). И понеже днес е събота (по-скоро вече е неделя), ден свободен от строги ангажименти, а и понеже любопитството е дълбоко вкоренено в някои от нас, ми се иска да обединя двете събития в едно и да помоля всички, които четат този блог да споделят пет неща относно това защо го…

Continue reading