Доброто духче
Не знам таласъм ли е, кикимора ли е или добър караконджул, но снощи беше там! От доста време духчето се беше скрило в дън гори тилилейски и не си показваше носа навън… Нещо го беше изплашило и прогонило – това, че и хората се бяха изпокрили и си мишкуваха привидно кротко или нещо друго – не знам. Но вече няма и значение! Снощи доброто духче, което обединява душѝте, завихря ги в безспирен танц и ги кара да се смеят с цяло гърло, без значение какви безредия вършат краката им, отново беше в любимата ни Хоротека! И беше в най-доброто си възможно настроение. Беше събрало повече от 100 танцуващи душѝ и ги въртеше, въртеше, въртеше… И аз бях там, и аз танцувах и се смях, и…