Клуб на Хорото!

На 29 ноември 2011 в София отвори врати първата уникална и единствена…

Всъщност, редно е да започна от доста по-далеч, защото новината сама по себе си, първо: вече не е нова, защото както знаем, добрите вести идват бързо и второ, защото новината нямаше да съществува, ако не съществуваха редица други предпоставки и събития.

Мина ми през ум да си поиграя с търпението ви и да започна разказа си някъде от около 1980-81 г., когато на бял свят са започнали да се появяват част от предпоставките, но ще бъда милостива и ще започна от преди някъде 4-5 години и ще се постарая да бъда доста по-конкретна. 🙂

Идеята не е нова. Преди 4-5 години вече съществуваше в главите на Миленка и Коце. Вероятно някъде в пространството винаги е съществувала… Осезаеми очертания започна да придобива преди няколко месеца, когато вече повечето работа бе свършена и оставаха само дребни детайли.

Няма да крия от вас, че съм особено щастлива да имам честта и отговорността да бъда въвлечена в тази финална фаза…

След като идеята намери своите изпълнители, мечтата намери своите сбъдватели.

А мечтата се казва „Денонощна фолклорна дискотека – клуб на Хорото”!

 Доста мислихме за името на мястото – клуб ли да е, дискотека ли да е, бар ли?… Никога не е лесно, когато поставяш ново начало. Накрая остана „фолклорна дискотека” – словосъчетание, което в първия момент звучи странно, но пък е абсолютно ясно и самообясняващо се.

И така, на 29 ноември в София отвори врати първата уникална и единствена в България денонощна  фолклорна дискотека „Клуб на Хорото”!

Докато стоях пред вратата, час преди официалното откриване, си мислех каква късметлийка съм да познавам хора като Милена и Коце, Боби – пълни с идеи и енергия, търпеливи, последователни. Успяват във всичко, с което се захванат. Искрено им се възхищавам. Повечето хора за целия си живот не успяват да сбъднат дори и една лично своя мечта, а тези хора успяха да сбъднат и една моя. Вдъхновяващо е!

Тогава, докато стоях отвън, наблюдавах и реакцията на преминаващите хора. Честно да ви кажа, трудно ми е да преценя кое ги радваше повече – това, че вече има място, където срещу символична сума за вход, ще можеш да танцуваш хорà докато те държат скарпините, или това, че вътре е светло, топло и уютно, или това, че вътре не се пуши или пък това, че заведението е денонощно или може би това, че най-сетне на света има място, където на танцуващите хорà няма да се гледа като на паразити, които заемат масите, а не правят оборот…

Предполагам, че времето ще покаже 🙂

Заведението започна да се пълни около 60 минути  преди официалния час за откриване. Основната част от присъстващите се появиха малко след 21:00 и това наложи леко закъснение в програмата, но пък не се отрази ни най-малко на доброто настроение.

Към 20:30 се появи Володя Стоянов, който към 23.00 ч. се „разписа” с две-три песни,  а малко преди 21:00 пък се появи екипът на Нова телевизия (чиито репортаж е накрая).

Програмата започна с няколко думи от водещите, които хвърлиха светлина върху мистерията „Кой се е сетил, защо, как и т.н.”:

Тандемът „Чанове – Хоро.БГ” отдавна се доказа като успешен!

Безспорно първият впечатляващ проект се казва „Самоучител по български народни танци”, реализиран в две части от пет DVDта и съдържащ 40 хора.

Несъмнено следват спектаклите „Класиците на българския танц”, отново организирани от Хоро.БГ  и Чанове ООД, които за първи път в последните 10 години, два пъти събраха всички големи български фолклорни ансамбли на родна сцена.

И още, но не на последно място е проектът „Празник на хорото – общобългарски събор на любителите хороигралци”, който традиционно се провежда  в Албена, отново организиран от Хоро.БГ и Чанове ООД.

След това Боби сподели подбудите си да участва в подобно предизвикателство: „Българското ХОРО вече е институция! Нямаше си самоучител – направихме му. Нямаше си празник – направихме му. Има си медия. Остана само да си има дом. Е, вече си има и дом – Клуб на Хорото!”  Коце пък обикаляше наоколо и се грижеше всичко да е под контрол 🙂

Празникът продължи с изпълнения на формация „Дива река”, а докато те си почиваха имахме възможността да се порадваме на изпълненията на  „Огнена сила”.  

 

Лично за мен, най-приятни бяха изпълненията на Митко и Иво – като награбили по един тъпан и лупат ли лупат… Дали заради ритъма и звука на тъпаните, или заради това, че Митко и Иво искрено се забавляваха и се раздаваха за аудиторията, изпълненията им ми напълниха душата!

 

Е, не пропуснахме да изиграем едно-две хорà само под съпровод на тъпани! Велико е!

 И така… който до когато издържа… Няма да крия, че си тръгнах с насилие над себе си.

И така… винаги, когато си пожелаете – денонощно, все там, в Клуб на Хорото!

---

Репортажът на нова телевизия е качен в Хоро.БГ  ТУК.

Снимките са собственост на Хоро.БГ.

Адрес на клуба:

Клуб на Хорото,
Бул. Черни връх №1, подлезът на НДК, вход откъм х-л Хилтън.

По табелите ще го познаете 😉  Денонощно! 😉