Ива Давидова гостува в Клуб на Хорото на 15.02.2012 г.
Усмихната, с нова прическа, кокетна и суетна в здравословни дози, открита, общителна… това е Ива Давидова в няколко думи. В повече думи – четете надолу.
Иве, благодаря ти, че се съгласи на това интервю.
Започвам направо с въпросите, за да се вместим в почивката.
Какво искаш да знаят хората за теб?
Те го знаят всъщност. Аз съм много открит човек – винаги съм била открита – за приятелите си, в работата си. Никога не съм крила каква съм. Каквато съм на сцената, такава съм и в живота си.
Флиртуваш с публиката си и това ми харесва…
Ах, като изляза на сцена, тогава съм най-много себе си. Толкова обичам да съм на сцената, да радвам хората, да танцуват на песните ми, да ги виждам щастливи, да играят хора, да се усмихват – песните ми са доста хумористични – когато предизвикам някакъв смях у тях, това за мен е най-голямото признание. Много добре се чувствам…
Сцената, всъщност, ми е най-голямата любов. И най-вярната любов. От малка обичам да съм на сцена…
За първи път си излезнала на сцена на осем годинки – това може да се прочете навсякъде, но какво си спомняш от първото си излизане на сцена – нещо, което ще помниш винаги и което ще ти остане за цял живот?О, никога няма да забравя как бях облечена – с едно червено елече, с червена поличка и една бяла розичка на елечето. Никога няма да забравя микрофона – тогава бях много малка и никога преди това не бях хващала микрофон – тогава ми се стори толкова тежък, че имаш чувството, че държа в ръцете си някаква уникална машина. Сега, от гледната точка на годините си го обяснявам – тогава много се притеснявах и може от притеснение ми е сторил толкова тежък, или пък за крехката детска ръчичка наистина е бил тежък. Но това си спомням – треперех цялата, вибрирах, пулсирах – просто няма да го забравя! Тогава участието ми беше увенчано с успех, защото хората ме приеха много сърцато.
Какво не искаш да знаят хората за теб?
О, няма такова нещо. Аз съм открита, не обичам да лъжа, защото така или иначе много ми личи. Затова си казвам и си споделям всичко – дори неща, с които малко или повече, не се гордея. Да трябва да си помниш лъжите много натоварва, затова е най-добре да си честен – който иска ме харесва – да ме харесва такава каквато съм, заради самата мен.
Слънце 2006…?
„Слънце” е първата ми песен, записана в студио, а по-късно, през 2006 издадох албум със същото име. Та, тогава бях на 13 години и с мен стартира продуцентската дейност на една звукозаписна къща, която всъщност вече не съществува. Четири месеца по-късно това вече имах участие, въпреки, че нямах 14 години. След участието, трябваше да си взима хонорара, но нямаше как да го направя, защото за това бе нужна лична карта, а аз нямах такава… Не си спомням как точно се оправихме тогава, но беше много забавно – мисля, че някой от фирмата получи хонорара от мое име…
Помниш ли за какво похарчи тези парички?
О, обувки си купих. Едни страхотни обувки. Надявам се майка ми да ги пази, защото тя обича да пази спомените у дома… Със сигурност знам, че ми пази червеното елече…
Кога да очакваме третия албум?
Този път мисля да се забавя малко с албума – може би в края на годината или даже през следващата – трябва да го подбера много внимателно, искам да е много издържан. Пак ще е в моя стил – хумористичния – в модерни аранжименти, достъпни за хората, но в същото време и майсторски песни от рода на „Зайди, зайди”. Не вярвах, че една бавна песен може да бъде така добре приета от публиката. Затова планирам да направя поне една майсторска песен…
Кое излизане на сцена няма да забравиш?
Това е турнето на фен тв миналата година – 3000 човека викат, а ти нито виждаш, нито чуваш, пееш на живо, вглъбил си се и си се съсредоточил и усещаш само енергията, насочена към теб. Чувствах се като в транс. Това само истински творец може да го разбере и почувства!
… и тук почивката на Ива свърши, а с нея свърши и приятният ни разговор, но пък продължиха песните и танците.
Затова, сега използвам възможността да й пожелая това, което тогава не успях: Иве, никога не изневерявай на себе си и продължавай да правиш това, което идва от сърцето ти и това, което те радва – защото то радва и нас! 🙂
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » …разпилени диаманти…