Tag: Екстремности разни

Тези дни се запознах с още един вид облаци. Наричат се кумулус дрифтикуларис и също като всички други видове облаци се формират на земната повърхност от допира с топлина и тръгват нагоре. Разликата при тези е, че не се формират от топлината на слънцето, а от жегата от гумите и педала на газта. Формирането на тези облаци е неизменно съпътствано от миризма на “запалени” от търкането по асфалта гуми – нещо, което мирише само на себе си и не може да се обърка. Ревът на двигателя, миризмата на изгорели гуми, дивите въртележки по пистата, летенето с вратите напред, качват адреналина толкова, че в първия момент може да го сбъркаш с най-обикновен страх. Секунди след това, обаче, няма и следа от намека за страх, а остава…

Continue reading

Още преди да започна да летя, когато не се бях отделяла от земята дори за секунда, бях почти убедена, че едва ли има нещо, което би могло да се сравнява с летенето. Когато започнах да летя, напълно се убедих, че нищо Нищо НИЩО на земята не може да ти достави усещанията, които изпитваш във въздуха – усещането да си нищожен, но значим, свободен, но в безопасност, сам, но част от Вселената – такива усещания може да ти достави само полет с парапланер. Топката в стомаха, която се лута между слабините и гърлото ти, въздухът, който се движи около теб, но повече вътре в теб и следва всяко твое издигане и спускане, страхът, който се материализира под формата на здрав разум и чистата лудост, която оглася…

Continue reading

Трябва да призная, че бях доста резервирана, когато взех тази книга в ръце, първо, защото падането от 39 км със свръхзвукова скорост е всичко друго, но не и „полет”; второ, защото тогава така и не разбрах какъв е зора да се скача от там; трето, защото нещо ме кара по принцип да не харесвам и да избягвам прекалено нашумелите хора/места/явления/автори и т.н. (дори любопитството ми не помага); четвърто, защото очаквах Феликс Баумгартнер да ни обяснява колко е велик… (не, че не е 😉 ) Реших да й дам шанс, само защото ми е подарък за Коледа… И все пак, в живота има моменти, в които си доволен, че очакванията ти са останали неоправдани и преживяването с тази книга бе един от тях! Книгата се оказа…

Continue reading

Добър вечер, драги зрители! За тези, които сега си включват телевизорите, ще кажа: „Прочетете началото и тогава елате тук, за да видите резултата.” За тези, които са минали през началото, ще кажа: Това няма да са точно резултати, защото и онова не беше точно анкета. По-скоро имам намерение да споделя с вас наблюденията си и личното си усещане и мнение за нещата във въздуха. Преди да започна, ще спомена, че както очаквах, хора, които вече са опитвали нещо от изброените преживявания, съвсем естествено ги поставят към края на класацията. Би трябвало да ги изключа, за да не „замърсяват” резултата, но няма, защото именно изключенията потвърждават правилото. 🙂 Предложих на вниманието ви само забавления, за които не се иска специална подготовка /освен психическа 😉 / и…

Continue reading

Не, нямам предвид „естремист” в смисъла на „терорист”. Да, имам предвид „екстремист”, в смисъл на човек, който обича екстремни спортове. И не, нямам предвид, че такъв човек подремва и похърква у вас на диванчето, а търся второто ви „аз”, което се спотайва, завито под юрганче от предразсъдъци и страх 😉 Напоследък, с когото и да си говоря, неминуемо в разговора се прокрадва идея я за летене, я за скачане и разговорът винаги завива към опасно – безопасно, лесно – трудно и т.н.. И тъй като е много трудно да се формулира обощено мнение, аз реших да питам вас. Ще ви задам няколко въпроса, а вие ще ми отговорите в разказен вид. Нали? Защо не в анкета ли? Ами защото в последно време всички пускат анкети…

Continue reading

Няма такава дума, нали се сетихте, че аз си я измислих. Но мисля да се боря за утвърждаването й. Тя е за нещо средно между “парапланеризъм” и “парашутизъм” и означава “скок с парашут от летящ парапланер”. Мисля, че това е нещо по-екстремно от парашутизма и доста по-екстремно от парапланеризма. Парапланеришутизмът е нов спорт. Съвсем наскоро някаква мания обзе парашутистите и те решиха, че е “много яко” да се скочи с парашут от летящ парапланер. Тази гледка започва да се превръща в ежедневие за Сопот. Почти всеки уикенд има ентусиасти-парапланеришутисти. Парапланеришутизмът е сложен спорт. Първо трябва да имаш парашут, естествено. Второ – трябва да си намериш достатъчно добър тандемен пилот, който освен всичко друго да се съгласи да се прибира сам, след като ти слезнеш в…

Continue reading

До преди 3-4 дни нямах никаква представа от пистолети, пушки и оръжия въобще. Сега вече имам бегла представа, но съм си все така миролюбива 🙂 Даже повече от преди! Как стигнах до идеята да стрелям? Спонтанно! Казах “Искам” на подходящия човек, а той пък взе, че каза “Добре, четвъртък в 19.00 часа”. Речено – сторено. Отидох заредена с ентусиазъм, притеснение и любопитство, а той – с търпение, за което му благодаря. И тъй като инструкторът си по парапланеризъм наричам “пилотът ми”, за миг ми хрумна да нарека този човек “стрелецът ми”, но ми се стори доста зловещо. Затова ще го наричам Марлекс. Представях си стрелбата с пистолет в стрелбище по следния начин: отиваш, дават ти оръжие, стреляш и си тръгваш. Никога не съм предполагала с…

Continue reading