Добър вечер, драги зрители! За тези, които сега си включват телевизорите, ще кажа: „Прочетете началото и тогава елате тук, за да видите резултата.”
За тези, които са минали през началото, ще кажа: Това няма да са точно резултати, защото и онова не беше точно анкета.
По-скоро имам намерение да споделя с вас наблюденията си и личното си усещане и мнение за нещата във въздуха.
Преди да започна, ще спомена, че както очаквах, хора, които вече са опитвали нещо от изброените преживявания, съвсем естествено ги поставят към края на класацията. Би трябвало да ги изключа, за да не „замърсяват” резултата, но няма, защото именно изключенията потвърждават правилото. 🙂
Предложих на вниманието ви само забавления, за които не се иска специална подготовка /освен психическа 😉 / и специално лично оборудване и на които можете да се отдадете в мига, в който решите – стига да позволява времето /като метеорология/ и да има свободен инструктор/пилот. Далеч съм от мисълта, че съм изчерпала всички екстремни спортове, познати на човечеството 😉
ВНИМАНИЕ: Следващият текст не е ръководство по екстремни спортове, съдържа ЛИЧНО СУБЕКТИВНО мнение, което не ви ангажира по никакъв начин. Информацията в текста е описателна и насочваща и НЕ ви осигурява безопасност, ако решите да опитате нещо екстремно! Не опитвайте екстремните спортове сам! Екстремните спортове са опасни за живота ви!
Истината е, че отговорите ви изобщо не ме изненадаха и не успяха да променят мнението ми. Въпреки това, обощението няма да е лесно, защото и сравняваните летателни преживявания са различни.
Предложените ви за сравнение екстремни преживявания, могат да се разделят в най-различни групи и подгрупи.
Например според това дали Летиш или само Падаш.
Към Летенето спадат парапланер, мотоделтапланер, ултралек и балон, а към Падането: скок с парашут и бънджи-скок.
Сравнение (бегло) между парапланер и парашут направих още навремето 🙂 и то си седи тук.
Могат да се разделят на Управляеми и Неуправляеми.
Към Управляемите спадат Летенето с парапланер, мотоделтапланер, ултралек, а към Неуправляемите – скоковете с парашут / бънджи и балона.
Също могат да се разделят на Моторни и Безмоторни.
Моторни са мотоделтапланер и ултралек, а в Безмоторните – парапланер, скоковете и балона.
Подредбата, която предложихте, зависи от темперамента и нагласата ви, но въпреки това доведе до един простичък извод – повечето хора, които не се занимават любителски или професионално с някой от изброените спортове, като най-сигурно летателно средство посочват това, което им предлага нещо, на което да стъпят 😉 – т.е. ултралек и балон. Ако се върнете малко нагоре в текста ще видите, че единственото, което обединява тези двете, е факта, че летят… някакси ;), особено второто 🙂 😆
Тук може би е мястото да ви представя моята лична подредба, направена от позицията ми на пасажер, и да ви разкажа защо ги подреждам така. Това вероятно ще отговори на още ваши въпроси:
Моята подредба е:
1. Скокове – с бънджи и/или парашут, без значение дали е тандем или не. Никога не бих скочила, поради факта, че посоката «надолу» не е моята. И докато Майк Рам и Mari-ana се опасяват, че ще получат инфаркт, падайки надолу, аз съм съвсем СИГУРНА, че докато падам ще умра от страх. Толкова ми е трудно да възприема посоката „надолу”, че дори в басейн не мога да скоча. Даже един най-обикновен „тролей” ме докарва до тих ужас!
Изненадах ви, нали! Мислите си, че щом летя с парапланер, значи нямам страх от нищо – е, да, ама НЕ. Разликата между летене и падане е колкото от небето до земята и падането не е моя „спорт”.
2. Второто, на което не бих се качила, ако не е завързано, е балон с топъл въздух. Ако балонът не беше вързан, нямаше да пусна дъщеря си в него. Балонът е най-неуправляемия летателен апарат, който ми е известен. Не случайно го наричат „въздухоплавателно” средство 😉 – плува си накъдето го духа вятъра. Има вид военни парашути, тип „крило”, които са в пъти по-управляеми от балона. Балонът се пълни на земята с нормален въздух, след което този въздух се загрява с горелки и когато въздухът вътре стане по-топъл от въздуха наоколо – балонът се издига. За да не се спусне балонът към земята, е необходимо въздухът вътре да се загрява непрекъснато. Ако искаш да кацаш – спираш да топлиш въздуха в балона. Когато температурите се изравнят – балона се спуска към земята. И каца където свари. Трябва да си много добър пилот, за да предвидиш къде ще реши да кацне балона. Балонът е неуправляем и затова му е нужно абсолютно безветрие – и най-малкия вятър променя предвижданията ти за поведение и кацане ;
3. Следващите две неща, които мога спокойно да обединя, това са ултралек и мотоделтапланер. На практика, разликата е само в крилата и покрива. Летях с ултралек и докато чаках да ми дойде реда се поинтересувах за характеристиките на двигателите на самолетчетата и на мотоделтите. Оказаха се не само еднакви като мощност, а дори са еднаква марка и модел. Разликата, разбира се е и в комфорта и усещането за защитеност от това, че в самолета имаш капак, а в мотоделтата имаш само каска. И двата апарата имат парашути, които в случай на нужда се изстрелват от пилота с пиропатрон. Парашутите, естествено, са със съответната товароносимост.
Ако трябва да бъда съвсем точна, има разлика и в коефициента на планиране, но приемаме, че такива подробности не се изискват за целите на нашия разговор. 🙂
4. Накрая – като най-безопасно и безотговорно за пасажера – поставям летенето с парапланер-тандем! Изписала съм стотици думи по въпроса и няма да се повтарям – на който му е интересно, може да си прочете 🙂
За мен, предимството на парапланера през мотоделтата и ултралекия е в тишината! Сбруята на парапланера е удобна и можеш да се отпуснеш също като в седалка на самолет, но пък усещането за свобода е много по-голямо. На ултралекия и мотоделтата им трябва скорост, за да излетят. Трябва им скорост и за да летят. Парапланерът лети с много по-ниска скорост и на практика споделяш небето с птиците 🙂 и пилота си, който е на 50 см зад теб и можеш да се облегнеш на него.
Предполагам, че вече се питате „Ами кацането? Как се каца?”
С бънджи не се каца – висиш като прилеп, докато те приберат обратно горе.
Скок с парашут – трябва да са ти силни краката и добра координацията, за да прегрупираш тялото, ако „кацаш” на скорост. Кацането тук е като скачане от високо. Ако ви се тренира – пробвайте на скок от два-три метра. /това описание ви го давам като очевидец и по разкази на парашутисти – по-добре не опитвайте!!!/.
Балон – разбрахме се – чакаш да видиш къде ще те стовари коша. 😉 Мисля, че е достатъчно плавно. Проблем може да възникне, ако теренът не е равен или балонът реши да се окичи на дървета, потопи в езеро и т.н 😉
Мотоделта и ултралек – кацат както и излитат – на писта и с двигател. Могат да кацнат и без двигател – ползвайки споменатото планиране, но пак си трябва писта. Това ги прави неудобни, когато става дума за избор на спорт, с който да си екстремваш през почивните дни 🙂
Парапланер – каца се с крака – като приближиш земята, просто стъпваш. Прилича малко на слизане от открит лифт, с тази разлика, че крачките, които правиш са напред и дори да не ги направиш както трябва, няма седалка, която да те удари. Когато летиш сам, се иска малко обучение и практика, за да се научиш да кацаш винаги добре. Когато летиш в тандем – винаги кацаш добре, защото каца пилота, а не ти – ти просто стъпваш при команда 🙂
Мисля, че хора с умерен /не панически и истеричен/ страх от височина ще харесат летенето с парапланер. Хора, със страх от височина, които са летяли с ултралек, ще харесат повече летенето с парапланер.
От гледна точка на пасивната сигурност:
Бънджистите твърдят, че скоковете са „супер безопасни”, защото нищо не зависи от скачащия 😉 – т.е. той няма начин да „прецака” нещо.
С парашутните скокове вероятно е подобно – изметкваш се, а парашутът се отваря с излизането ти от самолета. Никой не разчита, че ще съумееш да го отвориш в полет 😉 От теб зависи само как ще се приземиш /думата май не е точно кацане, предвид скоростта, с която срещаш земята 😉 /
Балон: не знам някой да е паднал от коша, но не съм се и интересувала. Не знам дали връзват пасажерите за коша – съмнявам се. Когато дъщеря ми се издигна с балона, имаше лек ветрец и се вдигнаха трудно – т.е. коша се влачеше по земята и се клатеше доста. Некомфортно е, а опасността идва от това, че може да те затисне някоя от газовите бутилки, ако не е добре обезопасена.
Мотоделта, ултралек и парапланер – сигурни и комфортни, особено, ако управлява някой друг. Имат резервен парашут, предвиден да поеме пълното полетно тегло.
Недостатък на мотоделта и ултралек в сравнение с парапланер е, че искат писта, многократно по-скъпи са за поддръжка и т.н.
Какво да правят хора, които се страхуват да излезнат на терасата на 12я етаж?
Нищо специално – просто да простират в банята 😉 !
Летенето с парапланер и седенето на терасата нямат нищо общо като усещания. Мен също ме е страх на тераса на етаж по-висок от 8ми. И то не защото се страхувам от височини – напротив – на 1500 м над земята с парапланер се чувствам прекрасно!
Проблемът с терасите е друг. Когато си в сграда и излезеш навън, наоколо има ориентири, благодарение на които окото ти преценява, че е на “много високо”, високите съседни блокове изглеждат близо до небето и виждаш как се движат облаците зад тях. След това започва да ти се струва, че блокът се люлее, на което мозъкът реагира със световъртеж. Това е нормално. И аз се чувствам така, въпреки, че летя с парапланер. Това усещане се дължи по-скоро на заблуда на мозъка, благодарение на зрителна измама, отколкото на истинско люлеене на блока ви. Ако тераската е къса и висока и е между две високи кули – този ефект се губи – писах за това, като коментирахме Саграда фамилия.
Във въздуха (летейки) съм виждала и други зрителни измами, които ако не разпознаеш логически като такива, могат да доведат до паника и грешно решение. /Разбира се, пилотът, с който ще летите в тандем е опитен, виждал е много такива ефекти и няма да се подлъже 😉 /
Та, казвах ви, всичко е в ориентирите! Когато се издигнете с парапланер, ориентирите изчезват. Това не важи за ултралек и мотоделта, защото те се движат с доста по-голяма скорост и тя се усеща дори когато гледате към хоризонта. С парапланер скоростта не се усеща. Има моменти, в които имаш чувството, че си спрял на място. Невероятно е!
Накрая, като опит за обощение на обобщението ще кажа:
Всичко зависи от вашия темперамент и нагласа. Има хора, които харесват в еднаква степен всичко изброено. Ние не сме длъжни да го правим. Най-важно за спорта, и не само за т.нар. екстремен, ако го практикувате за удоволствие, е той да ви носи удоволствие.
Скачането с парашут/бънджи, полет с каквото-и-да-е, само и само да се докажеш пред някой друг, може да навреди на вас лично и косвено на хората около вас. Позволено е летенето с нещо-си, придружен от опитен пилот, с цел доказване на себе си пред себе си.
Никой от нас не е по-лош заради страховете, които храни.
Някой от нас, обаче, стават по-добри, когато ги преодолеят.
Приятно пътуване към … себе си 🙂
беше приятно да прочета на едно място обобщение за различни екстремни занимания (пък било то и като всяко обобщение лишено от претенция за абсолютна изчерпателност), благодаря за усилията.
приятно ми е да се отбивам тук.
всичко добро!
Ахм, явно не си скачала с парашут и не си летяла истински с балон. Аз твърдя, че и при двете елемента на управляемост съществува. И то доста голям и с предвидим резултат.
mustbe, удоволствието е мое 🙂
Ники, аз ясно казах, че не съм скачала с парашут и че нямам намерение да го правя. Също казах, че има парашути тип “крило”, които са доста управляеми. За балона обаче не съм много съгласна – Балонът е предвидим, но не и управляем – поне така твърдят Балонджийте 🙂
Защо ме караш да се повтарям? м? ]:->
Ееее! Ще ти дърпам ушите, да знаеш 😉
Едва ли не излиза, че за да е екстремно, трябва да си високо във въздуха. А има мнооого други неща. Само за пример – къпането под 120 метров планински водопад, през студен месец (личният ми фаворит), спускане с лодка в бърза река… Дори и руската рулетка със сигурност си е екстремно преживяване. Без да броим покоряването на високи или трудни върхове, спускането в океански дълбини и хиляди други неща.
Стеничке, не си чел внимателно и вЕрно ще ти дърпам ушите 😉 Нали написах:
за твоите се иска и малко физическа подготовка 😉
А има и нещо друго: За мен “екстремното” не се заключава във високото. На мен екстремно ми е падането… На едно място ви бях написала разликата 😉 ( http://leeneeann.info/?p=150 )
Здравей LeeAnn!
Не мислех, че ще променя класацията си, но… 🙂
Снощи прочетох анализа ти на резултатите от “анкетата”. Размишлявах върху него и разумните и логични доводи на моите трима екстремисти и я промених.
№ 1 и 2 си остават непроменени, защото и моята посока със сигурност не е “надолу”.
3. ултралек самолет
4. мотоделтапланер
5. парапланер
6. балон
Дълго е за обяснение защо сега ги подреждам така. Ако искаш обаче, ще опиша анализа си по време на пътуването към себе си. 🙂
“Нищо специално – просто да простират в банята 😉 !” – благодаря ти за тази закачка. Може да не вярваш, но тя ме накара да се замисля,може би за първи път сериозно, за страха си от терасата. Спомних си разни неща, факти, усещания и… още вървя по този път към себе си, но ще стигна края, все някога. 😉
“Когато летиш в тандем – винаги кацаш добре, защото каца пилота, а не ти – ти просто стъпваш при команда”
НЕ винаги, видях и не много добри приземявания 🙂 но атрактивни. Въпреки това после имаше “искам пак”. Май това става болестно състояние.
Много е важен пилота. Най-важен е пилота! Ако някой реши да полети с парапланер, непременно да се консултира с LeeAnn за пилот!
Mari-ana, позволих си тази закачка, защото знаех, че ще я приемеш положително 🙂 Пък и пътуването все от някъде започва, нали 😉
elichka, хехе, знам, знам 😉 но то е в една друга тема 😉
А затова колко важен е пилота – спор няма и аз неволно го пропуснах – първо, защото все си мисля, че се подразбира и второ – защото почти съм се зарекла да не увещавам никого да лети.
@LeeAnn
Съвсем спокойно може да кажеш на твоите балонджии, че те нищо не разбират от летене и управляване на балон.
Добра идея е да се потърси книгата “Правилата на играта” от Дик Франсис, ИК “Траяна”, 1993 (Dick Francis, “Whip Hand”, John Johnson Ltd, London EC1R OHT) и от страница 135 (глава 11) може да се прочете едно чудесно описание на полет с балон.
Защо не ни разкажеш ти?
Защото е много дълго и защото ще е по-възпитателно да се прочете, пък.
Lee, вЕрвай ми, за да се навреш в ледения водопад или да се пуснеш в пещерата с опитен водач (рафтър? рафтарянин? 🙂 ) не се иска грам подготовка. Руската рулетка няма да я коментирам 🙂
Както е тръгнало, като се видим, можем да почнем с дърпане на уши, макар че моя ръст ми предоставя известно предимство 😛
…само ръста ли, Стеничке? На тия ти размери, ръстът ти е последното, което ще ме спре 🙂
Lee: Всъщност ще e първото, което ще ти попречи да стигнеш до ушите ми, освен ако ме издебнеш в гръб, кацайки на тандем, със свободни ръце 🙂
или пък ако просто стъпя на онзи камък….
Имаше някакъв шанс да ме изненадаш, но сега, след като сама се издаде – просто не виждам как ще стане 🙂
хаха, подценяваш ли ме?
Не, но ти ме подценяваш 😛
Пъргав съм като невестулка на 10 кафета, въпреки размерите ми. Така ще залитнеш от този камък, че ще засенчиш всички приземявания за сезона 🙂
хахах, пак ме подценяваш!
😉 тази година вече “избих рибата” на поляната с едно кацане с ицо и тандема, ама айде да не плашим хората…
Колко си бърз – това ще се разбере още в понеделник 🙂
Никога не е късно да надминеш себе си!
А ти там ли ще си понеделник?
Не мислех, но ако се страхуваш и трябва да ти държа ръчичката, ще дойда.
или пък, ако мислиш, че ще ти тежи крилото по баира, мога да дойда и да ти го нося 😉
Хора, ХОРА, чичко СТЕНА от понеделник започва курс по парапланеризъм 🙂
Нееее, нямаш право да ме наричаш “Чичко СТЕНА”. Това си е запазено за синът на едни приятели. Само ако им кажа какви ги говориш, ще те омагьосат 🙂
А за държенето на ръчичката – добра идея си е, той и Firestone ще има нужда 😉 Само на лифта ще е трудно да ни държиш, но ако трябва ще се полюшкваш долу 🙂
Добре, оставаме на варианта “Стеничке”, нали, Стеничке 🙂 😉
Представям си как стоя по средата, държа ви с Фирето за ръчички, вие решавате да вдигнете ръце и аз отлепям крака от земята 😉
Между другото – за лифта не мисли – той и без това не работи в момента 😉
Лифта не работи!
Минаваме на план Б – да, Lee, много добра идея е да дойдеш да носиш крилото по баира 🙂
Поздрави от Сопот.
Екип “Прасета в космоса” пожелава на всички приятна работна седмица 😉
Хехе, радвам се да чуя, че сте добре 🙂
Казват, че универсалния зов за помощ “SOS” не важи за парапланеристите, при тях е “SMS” или save my soul. Та след един не толкова слънчев ден на Конявската планина се убедих, че само на себеси може да разчита човек, дори не можаха да ме пребият като хората :].
elichka says:
“Когато летиш в тандем – винаги кацаш добре, защото каца пилота, а не ти – ти просто стъпваш при команда”
НЕ винаги, видях и не много добри приземявания 🙂 но атрактивни. Въпреки това после имаше “искам пак”.
Аз даже участвах в едно грандиозно разбиване в качеството си на въздушна възглавница.При това изключително опитен и много добър пилот ме возеше.Както и да е от тогава реших сам да си се троша :] .
Nuts, развесели ме с това:
хаха, “казват” … Това го измисли Рето през знойното лято на 2006, докато се пържехме на кацалото в Сопот, а моя скромна милост го включи в речника 🙂 хахахаха. Затова ти казвам пак – фолклора си е фолклор. Разбирам, че още ти е весело и интересно, но твърде много наблягаш на него 😉
Рисковете са налице във всеки спорт. Всеки сам си носи глава на раменете и т.н., няма да се повтарям. На всеки добър пилот може да се случи лошо кацане – със или без пасажер.
Ако си решил обаче да ставаш пилот, прочети тази статия, премисли добре нещата и тогава предприеми следващата крачка. В този избор, за разлика от много други избори, които правим в живота си, със сигурност трябва да оставиш разумът да надделее.
УСПЕХ!
Хииихихихи, едва ли ще мога да подтисна желанието си да летя 🙂 , особенно след като летях първия път сам от Витоша. Проблем може да е само времето и парите, но когато човек иска нещо силно, винаги намира начин да го постигне. Колкото до главата на раменете….
…е това вече е една друга тема, пък и си имам тамън два белега за спомен от 2ра травматологична клиника в Пирогов. За голямо съжаление на баща ми и това не можа да ме откаже от летенето, което си е болест, при това много трудно лечима.
Е трябва да призная, че преди НЕЛЕПИЯ ми опит да излетя и прекалено успешния да се потроша, приемах леко на шега летенето. Но в момента няма и помен от тази ми пренебрежителност, все пак си имам обеца на ухото та да ми тежи и да ме подсешта да не бъда непредпазлив. Както и да е аз от малък съм си преразположен към по непредпазливия начин на живот. Пробвал съм не един от така наречените екстремни спортове и трябва да призная, че летенето е един от най-спокойните, който съм опитвал, разбира се винаги може да си го направиш много опасен и не толкова спокоен, но това си е лично индивидуално решение.
П.С. Аз от речника го видях това за SMS-a. Иначе за фолклора неделима част от вечерните гуляи.
Забравих да допълня, че преди да се запиша на курс преди близо 2 години си направих труда да прочета тази статия, която си написала 😉
Като цяло си направих труда да прочета каквото намерих в интернет за парапланеризма. :]
Nuts, радвам се да прочета коментарите ти, защото се уверих, че си ме разбрал правилно 🙂 и не смяташ, че те поучавам.
А след като знаеш за какво говоря, мога да добавя само две неща. Първото е: Съчувствам ти, че си се наранил. Надявам се след време и спомените от Пирогов да изчезнат 🙂
Второто: изобщо не съм си и помислила, че ще се откажеш от летенето, нито пък, че ще правиш опит да потискаш желанието.
Опитах се да те предпазя, без да знам, че ти нямаш нужда. Но пък трябваше да го направя, защото вероятно 90% от читателите имат 🙂
Дачи, Дачи, Дачи!
От колко време ти разправях, че ми се ЛЕТИ! Миналото лято (поради ред причини) така и не стигнах до Сопот, но миналата неделя татко ме изненада – ходихме на нещо като авиошоу на едно частно летище край Казанлък и летях!
Вярно, не с парапланер, което ми беше главния мерак от поне година, а с мотоделтапланер, но пак беше прекрасно! И това, дето го разправяш за доверието, което човек трябва да изпитва към онзи, с когото лети – знаех го, разбрах го, почувствах го. Дори не знам името на тоя човек, обаче… така де, вярвах му.
Летяхме към 12-15 миннути (на мен ми се сториха като 5, но нашите казаха, че са били над 10, а височината – “стряскащо висока”).
Ох, какво да ти кажа – не знам дали това беше мястото за подобно излияние, ама на теб ако не се похваля, на кого? Беше прекрасно, после цял ден се щипах, питайки се дали наистина съм летяла. И се хилех глуповато пред погледите на нашите.
Пък лятото – знам ли, може и да ви навестя край Сопот най-сетне. 🙂
Хехе, Дикси, радвам се за теб 🙂 Знам за шоуто – много познати имаше там, но ние останахме да летим от Беклемето. Даже, ако си направя труда да разпитам, ще разбера с кого си летяла 🙂 Но това няма значение – Важното е, че си доволна! И много ясно, че точно на мен ще се похвалиш – на кого дригуго!!!
В сряда, на 1 юли очакваме да пуснат лифта в Сопот, че в момента е спрян за ремонт и профилактика. Като го пуснат ще пиша и ще се видим там. Пък и на теб като ти се приходи към Сопот – пиши – имаш ми координатите 🙂
И пак – поздравления, пиле 🙂 Връщане назад няма 😆
http://www.facebook.com/photo.php?pid=1972445&l=b433c7e611&id=673013837
Eто снимка от събитието – така и не се сетих да питам за името на този толкова разкошен човек. Само знам, че е от София и има син на около 12-13 години, много симпатично момче.
За преживяването – ти знаеш. 🙂
Ще питам кой е и ще ти кажа 😉