Второто издание на фестивал “Хоро се вие, извива” е вече факт. Състоя се вчера, 22 март 2008 г. в столичната зала „Триадица”, организиран отново от читалище „Димитър Динев”.
Миналата година коментарът ми за случилото се на фестивала бе емоционален, тази година ще бъде прагматичен.
Много неща са се променили от миналата година, повечето от тях – в положителна посока.
Организацията: В надиграването взеха участие два пъти повече клубове и хора. Клубовете бяха 37, танцьорите – над 950, което е показателно и обнадеждаващо. Явно българите започнаха да осъзнават кое е това, което ги прави специални и различни. Ако тенденцията се запази, догодина залата няма да ни събере. Вероятно е добре организаторите да помислят как могат да се доберат до Зала 1 на НДК, та дори и с цената на входен билет за публиката. Мисля, че се оформя положителна тенденция и вярвам, че за догодина ще се появят по-сериозни спонсори.
Тази година, за разлика от миналата, имаше такса за участие – 5 лв. на участник. Вероятно благодарение на тази такса, имаше грамоти за участие за всеки клуб и купи (статуетки) за по-специалните награди. Миналата година и за първите места имаше само грамоти. Тази година спонсорите бяха осигурили за участниците по кроасан, вода и тениска. 😉 (смях в залата, ама това е друга тема).
Тази година в залата имаше някакъв вид вентилация и беше доста по-поносимо от миналата – поне за публиката. Водещата си беше същата приказливка, но ни забавлява само до средата на фестивала, след което я смени едно момче и остатъка от деня мина малко по-стегнато.
Много приятна изненада тази година беше присъствието на „жив” оркестър, така че задължителните хорà се танцуваха на «жива» музика. Ръченицата – също. За некадърността на тонрежисьора (или както там се казва човека с копчетата) няма да говоря, за да не си развалям доброто настроение. Дано догодина намерят някой малко по-малко глух.
Тази година нямаше надпис в залата. Миналата си пишеше „Първи градски фестивал „Хоро се вие, извива”, тази не пишеше нищо. Така и не разбрах защо фестивалът е кръстен „градски”, след като и миналата година се представиха клубове от други градове. Тази година, освен клубовете от София и Пловдив, имаше по един клуб от Хасково, Несебър, Сунгурларе, Дивля, Марково…, което истински ме радва. Особено танцьорите от Несебър! За да стигна в залата в 11.00 се измъкнах от кревата към 9.30, а те вероятно са пътували през нощта. Дано не са се разочаровали от нещо и догодина да дойдат пак!
Журито беше в друг състав. За журито – накрая!
Интересът от страна на медиите беше по-голям – спрямо миналата година, камерите бяха в пъти повече, което е чиста заслуга на организаторите. В същото време, живущите в квартала хабер си нямаха какво става в залата – т.е. можеше да се лепне едно плакатче отпред, ама айде – да не прекаляваме – плакатче догодина 😉 .
Самият фестивал:
Регламентът бе като миналогодишния: Всеки клуб трябваше да се представи с четири задължителни хорà, две състезателни и с две двойки, които да се надиграват в Ръченицата. Задължителните хорà се играеха заедно, на групи от по десетина клуба, а състезателните – отделно. На задължителните хорà журито седеше най-горе, за да вижда добре от високо, а на състезателните си слезна долу на масичката. Ръченичното надиграване бе за всички клубове наведнъж, от всички двойки бяха избрани 6-7, които тропнаха по още една ръченица пред погледа на журито и от които двойки то излъчи победителите.
Тази година задължителните хорà бяха: Право тракийско, Еленино (Елено моме), Ширто и Ганкино.
Всеки клуб избира сам състезателните си хора. Най-често играните състезателни хорà бяха Граовско, Трайкийска ръченица и Четворно. Доста пъти видяхме Дайчово, Кюстендилска ръченица и Чичово, по-малко пъти – Петрунино, Ляво хоро, Ръка и Гинка и май само един-два пъти Джангурица. Имаше клубове, които представиха хорà, които не бях чувала и виждала, което направи фестивала освен приятен и полезен – поне за мен.
Гледайки играта на клубовете тази година си дадох сметка, че миналата година спечелихме (клуб „Чанове”) без апелативно с хореография. Тази година повечето клубове вече имаха по-специална хореография на състезателните си хорà, а това е огромна крачка напред! За всички!
Фестивалът започна в 11.00 ч. и както се очакваше не свърши преди 18.00 ч. Настроението на участниците и публиката беше прекрасно до самия край. Минаха задължителните хорà, минаха и състезателните, ръченичното надиграване и то свърши и всички зачакаха решението на журито. Докато чакахме, оркестърът свиреше, а хората танцуваха – 500 човека на едно хоро 🙂 , за останалите 500 нямаше място 😉 .
Журито умува повече от 30 мин., но не особено съзидателно, както стана ясно накрая. Както вече споменах, тази година журито бе в друг състав – не им запомних имената, защото не си ги записах, а може би трябваше. Тази година журито не каза нищо по отношение на критериите си за оценка, а имаше нужда, защото решенията им потресоха цялата зала – и участници, и публика.
Журито успя да развали настроението на 1000 човека само за 10 мин. с неадекватното си присъждане. Това е моето лично мнение и никой не е длъжен да го споделя, така че не си правете труда да рипате. Още от сега искам да ви е ясно, че нямам нищо против клубовете, които взеха награди – радвам се за всички тях, просто ще споделя резервите си по отношение на журито. И не ме разбирайте грешно – не намеквам за корупция, пристрастност или нещо такова. Просто си се чудя…
Наградата за «Най-стилен клуб» взе клуб, чиито танцьори бяха с тениски с надпис, панталони и маратонки – както повечето участници, а клубове, които се явиха в носии или специални игрални костюми не бяха оценени. Но да речем, че тази награда е поощрителна и не заслужава специално внимание.
Другата поощрителна награда е наградата за масовост. Тази година двата най-масови клуба бяха „Фолклорика” – 87 човека и „Чанове” с 85. Ииии… наградата за масовост дадоха на нас – „Чанове”. Защо 85 е повече от 87, така и не разбрах. Може би да е имало разлика между заявили и явили се, но въпреки това „Фолклорика” бяха повече и това бе видно с просто око.
Състезателната част: тази година три клуба се открояваха съвсем ясно над всички останали и това са „Фолклорика”, „Бели брези” и „Чанове” – не непременно в този ред. Редът беше работа на журито, но тези клубове – поне за мен – бяха Тройката!
Наградите за най-добра двойка в ръченичното надиграване трябваше да се поделят от „Фолклорика” и „Бели брези”, но и това не се случи. Добре, казах си, не може едни и същи да оберат наградите – нека „ръченицата” я вземе някой друг.
И тогава дойде голямата и не дотам приятна изненада – второ и трето място се присъдиха на клубове, чиито изпълнения, никой не бе запомнил с нищо. В публиката настъпи пълен смут и объркване. Имената на втория и третия не запомних – нека ми простят. И за да не ме обвинят в пристрастност, няма да ги сравня с „Чанове”, ще ги сравня с „Бели брези” – спечелилите второ и трето място, поне за мен, са с една година назад от „Бели брези”. Нищо лично.
Успокоителното е, че поне първото място бе присъдено на клуб, който наистина го заслужава – „Фолклорика”! Поздравления за което!
Най-ощетени всъщност се оказаха „Бели брези”, на които връчиха някаква измислена награда за „Най-атрактивен клуб”! Да, наистина, поощрителните награди са хубаво нещо, но „Бели брези” трябваше да е в тройката и то не само с една награда. „Бели брези” не бяха просто „атрактивни” – те бяха от най-добрите!
Не броя „Чанове” за ощетени, защото ние бяхме първи миналата година и на всички още от самото начало беше ясно, че два пъти по ред награда няма да ни дадат. На нас ни стига, че си знаем, че сме единият от трите най-добри клуба!
„Атрактивни” всъщност бяха „Младежки сърца”, защото те показаха, че за народните танци няма възраст, а е нужен само дух и мерак! Освен атрактивни, те бяха и трогателни, най-вече чичото в края на хорото, който искрено се забавляваше, без особено да държи на връзката между краката си и музиката. 🙂
Аз съм разочарована от журито. И вероятно не съм само аз. Вярно е, че хората са отишли там, за да се забавляват, да танцуват, да се веселят и да обменят положителна енергия. Но след като е обявен състезателен елемент, решенията на „знаещите” трябва да са обективни и адекватни. Добре би било, регламентът за оценяване да бъде обществено достояние, за да се избегнат неяснотите, съмненията и разочарованията.
Е, да, има вероятност клубовете да наблегнат повече на елементите, които ще бъдат оценявани и по-малко на останалите, но в това не намирам нищо лошо. Не мисля, че критериите са малко и са лесни, така че предварителното им познаване би повишило качеството на представянето на клубовете. Това от своя страна, би засилило конкуренцията, а тази година видяхме положителния резултат от нея – много нови клубове, старите – доста по-добри от миналата година … – ползите от добрата конкуренция са ясни за всички.
Аз или пък вие, от една страна, не сме хората, които ще оценяват работата на журито. Но, от друга страна – СМЕ! Аз бях в публиката заради травма и докато гледах, знаех какво виждам. Като човек, който танцува от една година, вече мога да преценя кое хоро е по-трудно, коя хореография е по-сложна за изпълнение, кой от танцьорите греши, на кого му липсва синхрон, кой не може да следва кръгчето на хорцето и го „мачка” и т.н., и т.н. и е съвсем нормално да формирам в главата си очаквана класация. В публиката почти нямаше „случайни” хора – т.е. такива, които да не виждат тези неща и които да не си оформят мнение. Но когато представите ни се разминават с толкова много с оценката на журито, това означава, че или на нас, или на тях, нещо куца.
Разбира се, не става дума за това публиката да оценява танцьорите или пък да се търси жури, което да изпълни 100% очакванията на публиката – все пак ние сме аматьори, а те професионалисти и е нормално мненията ни да се разминават, но не с толкова много. Опасенията ми са, че ако и догодина журито разочарова по същия начин, нищо чудно за фестивала през 2010 да няма желаещи.
Ако оставим журито настрана, всичко си беше наред. Организаторите изненадаха с голям напредък по всички точки спрямо миналата година и очакванията към тях за 2009 са още по-големи. Клубовете показаха огромен напредък като численост, качество на танца, сплотеност, та и култура на агитките, ако щете. Това означава, че в тази държава са останали българи, а това хич не е за пренебрегване! 🙂
Току-що разбрах, че нашите хореографи още вчера са “връчили” наградата за масовост на хореографа на клуб “Фолклорика”, което е и единственото логично деяние в случая.
Мила, надявам се разочарованието ти от това, че не взехте награда да отмине бързо 🙂 В края на краищата бяхте добри, това е повече от ясно, а и си мисля, че най-важното трябва да е, че денят беше прекрасен и фестивалът, колкото и според теб да не е бил на ниво, успя да зареди публика, а мисля си и повечето от участниците с добро настроение. Колкото до критериите за оценка, още в самото начало беше казано, че съгласно регламента, който явно не е стигнал до теб, но ръководителите на групите имаха със сигурност, участниците трябваше да са облечени така, както обикновено се обличат, когато ходят да играят в кварталното училище или читалище и че трябва да са със спортни обувки, за това не се ядосвай, че наградата за стилна група не е отишла при хората с носии. Друго условие беше, хората да са автентични, а не украсени с елементи и сложна (или не до там сложна ) хореография. И разбира се най-важното участниците да са само аматьори, което в доста голяма част от групите не беше спазено. Като цяло ми се струва, че всичко мина чудесно, останах до края и се забавлявах искрено, а колкото до 2010 със сигрност ще трябва да намерят по – голяма зала.
@зрител
Аааа, няма лоши чувства 🙂 Аз също се заредих с енергия – както винаги, просто се опитах да бъда обективна 🙂
Тук вече са пуснали две клипчета от мероприятието: http://nastroenie.wordpress.com/2008/03/23/%d0%a5%d0%be%d1%80%d0%be-%d1%81%d0%b5-%d0%b2%d0%b8%d0%b5-%d0%b8%d0%b7%d0%b2%d0%b8%d0%b2%d0%b0-2008/
Аз също заснех едно с фотоапарата си (мисля, че съм снимала точно Фолклорика):
http://www.vbox7.com/play:daf0f1db
vira, да, Фолклорика си снимала 🙂
LeeAnn,
Сърдечно благодаря за обективното мнение, още повече че то принадлежи на колега от конкуренцията. Аз участвам в танцов клуб “Бели Брези” и смятам, че действително заслужавахме да сме в тройката, не само тази, но и миналата година. Чудя се какво ли ще измисли журито за нас като се изчерпят поощрителните награди като тези за стил, масовост, атрактивност и автентичност???. Не, че е лошо да вземеш такава награда. Истината, че аз и всички мои колеги влагаме много труд и любов в това, което правим и смятам, че резултатите са очевидни. Наистина не са ми ясни критериите, по които журито оцени представянето на отделните групи.
Огорчение има, но ние няма да се откажем толкова лесно.
Оф, Стелче, какво да ти кажа…
Ако журито бе направило една грешка, то бива човек да си затвори очите и да им прости, но това, което направиха разочарова всички.
Че няма да се откажем лесно – всички танцуващи визирам – това е ясно. Въпросът е кой ще бъде форумът, който ще ни събере следващият път.
Инициативата за фестивала е похвална и смятам, че с всяка измината година ще се развива в положителна насока. Виж само какво стана тази година с броя на участниците! Радостното, че толкова и то предимно млади хора са запалени по фолклорното ни танцово изкуство. Идеално жури няма, но има очевадни неща, които действително правят впечатление. Съгласна съм с повечето неща, които споделяш. Всички сме емоционално заредени от преживяното независимо от резултатите от класирането.
Стела,
така е, съгласна съм. Предполагам, че като минат още ден-два и се поохладят страстите, ще останат само добрите спомени 🙂
Малко ми е мъчно, че за сетен път има начин да се оправдае постъпка на хора, за които нямаме и най-малка представ. Става въпрос за журито и начина на оценяване. Всеки би трябвало да знае с какво и от какво не е било доволно журито за да може следващата година да се постарае да не повтаря стари грешки. Бяхме и миналата и тази година и предполагам, че и както тогава никой не разбра оценяването. “Вай, дудуле” е мястото, в което от година и половина ходя да разпускам. Приемам журито да е самата публика, безпристрастна и точна оценка могат само те да дадат, дори и това да са само хора от средите на аматьорите. Ще оценяват със сърца и души, а не по-поръчка. Това е мое лично мнение и не ангажирам никой от моя клуб.
Olga,
благодаря ти за коментара.
Аз нямам против журито да е съставено от професионалисти /и така е редно/, но и аз като теб искам да знам ясните правила.
Да, те обявиха някакви критерии /както ме апострофира “зрител”/, но не мисля, че думата “игрално облекло” или думата “Автентичност” са достатъчно обширни и ясни.
Има още много да се желае… Само не знам дали тези наши разговори и терзания стигат до когото трябва. Малко се съмнявам…
Отидох, видях, участвах, и моя клуб не победи! И какво от това! Да играеш хоро е преди всичко забавление, разтоварване, връщане към корените ни, и едно невероятно усещане за Вечност. Все пак, тези невероятни движения са поне на 2500 години! Как са възникнали и какъв смисъл са втъкали в тях нашите предци, на мен не ми е известно, но силно се съмнявам да са искали да ни разделят по такъв начин!
Благодарен съм на организаторите за това събитие и за всичко, което направиха през изминалите две години, с цел популяризиране на народните хора. Разочаровани и недоволни участници винаги е имало и ще има, когато е налице състезателен елемент, когато има жури, което никога не може да бъде напълно обективно и безпристрастно, когато заедно се състезават любители и (полу)професионалисти (или поне бивши такива). Все пак целта беше да се покажат Автентични и популярни народни хора, които могат да се играят от всички, навсякъде (поне така пишеше на плаката, който видях поставен на единия вход), а не хореографии.
Питам се, въобще има ли смисъл този фестивал посветен на българското народно хоро, да се провежда като съревнование! Не били било по-добре, всички ние да си тръгваме от този празник удовлетворени и по своему обогатени …
Станимир,
и аз си мисля, че съревнованието в този случай не сплотява хората, а дори напротив – скарва ги – и с огромно нетърпение очаквам събирането в Албена, чиято цел е една-единствена – танци, забавление и опознаване 🙂 /е, целите станаха повече, де, ама нищо 😉 /
За събирането в Албена четох някъде в ХороБГ, ама къде точно беше…
Да погледнем по-ведро. Всеки е прав да желае и да се бори да получи награда. Такава е нашата същност. Но като се преборим със себе си може да видим и своите грешки. Нищо, че сме безгрешни в собствените си очи. Тази година беше също много забавно, много добро впечатление ми направиха повечето от учасниците. Всички са амбицирани и имат желания и умения. Тази година не успяхме. Пожелавам на всеки, който има амбиция и желание догодина да успее да получи желаната от него награда. С най-добри чувства
Оля “Вай, дудуле”.
А между другото да не се чудите, какво означава името на състава. То е: Дай боже дъжд или танц на пеперудата. Зависи от тълкуването, моного е хубаво.
Стана хубав празник и много се забавлявах 🙂 Което е най-важното!
Не ми хареса, че прекалено често се споменаваха спонсорите!
Но защо се включих, за мен изобщо не е изненада, че “Белите брези” не бяха сред тройката. За мен безспорно те са най-добрите и всеки им се радваше! Но те не са аматьори – това мисля също е очевидно. Много им се радвах и са прекрасно украшение на фестивала, както оркестъра, но не съм си помислил и за миг, че журито ще вземе да ги сравнява с нас и че ще участват в класирането.
Ogy,
не случайно написах, че спонсорите са друга (смешна) тема. 😉
Честно казано, не знам дали “Бели брези” са аматьори, но е факт, че радваха душата и окото.
Това обаче засилва убеждението ми, че такъв тип фестивали не трябва да бъдат състезателни.
Оля, не знаех какво значи “Вай дудуле” и съм се чудила. Благодаря ти 🙂
Благодаря и на всички останали за интелигентния разговор, който водим! 🙂
Едно доуточнение: Мисля си, че “Чанове” правилно спечелиха наградата за най-масов клуб, защото всичките (или почти всички) техни 85 участника играха и на двете волни хора! За разлика от “Фолклорика” !!!
Станимир,
да, това е факт, но “Фолклорика” бяха обявени като повече. Аз така и не разбрах броиха ли, смятаха ли, но това вече няма значение 🙂
Благодаря ти за доуточнението все пак 🙂
Vkluchvam se otnovo makar i na o1.04, tui kato dnes prochetoh dopulnitelnite komentari i izkazanite sumnenia ot Ogi za “Beli Brezi” che ne sa amatiori.
Kato uchastnik v tozi tancov klub iskam da VI UVERIA che vsichki sme amatiori, njakoi ot horata sa tancuvali navremeto kato uchenici kum samodeini sustavi no te se broyat na prusti.Povecheto za purvi put sa zapochnali da tancuvat v tozi klub i blagodarenie na postoyanstvoto i jelanieto se spraviat vse po-dobre.Megdu vprochem tova che ni sravnivat s profesionalisti moge samo poveche da ni radva, tova sushto e ocenka za nas !!!
kade repetirat “beli Brezi” i kak moga da razbera koi dni sa im repeticiite
Irina, честно казано и аз не намерих за тях контактна информация в нета. Ще опитам други канали – навъртай се наоколо 😉
П.П. Пиши на български с кирилица, моля.
Ирина,
“Бели Брези” репетираме понеделник, сряда и четвъртък в кв. “Бели Брези” бл.8, залата на Центъра за работа с деца, малко по-нагоре от сладкарница “Пчела”.
Репетициите са:
понеделник 18.00 ч. – начинаещи, 19.30 – напреднали,
сряда 19.00ч. – напреднали и
четвъртък 18.00 – начинаещи, 19.30 – напреднали.
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » «Хоро се вие, извива» - 3-ти Национален Фестивал за народни хорà
Pingback: Ситно се оро виеше, виеше… « Dimitrovamariana’s Blog
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » «Хоро се вие, извива»`2009