Любов от пръв поглед

Емоции в проза, Пътеписи 16

Влюбих се. Внезапно, дълбоко и трайно. Видях го и онемях. Взрях се в него и го съзерцавах с часове, а той стоеше невъзмутим, сякаш никой друг не съществува. Поглеждаше ме от високо и не помръдваше. Знаех, че знае, че съм там… Хората минаваха покрай мен, поглеждаха ме, някои от тях ме поздравяваха, но аз не ги виждах и не ги чувах. Гледах го и не помръдвах. Чувствах се вдъхновена, одухотворена, успокоена… Чувствах се малка, нищожна, незначителна… Той беше хем близо, хем далеч, някакси тайнствен… Беше на една крачка от мен, а го чувствах недостижим… Стоях като омагьосана и събирах сили… Събирах сили да си тръгна, за да остана сама… Да остана сама, за да събери сили… да се върна… Когато се върна, ще бъде различно….

Continue reading

За Народните танци – с усмивка: Постижение #5

Народни танци 13

Преди известно време, в чест на новата група в клуба и с цел да им спестя самосъжалението, разказах за личните си постижения по пътя към върха, наречен „напреднала група”. Тези постижения май станаха любими на всички, защото честичко ми ги напомнят 😉 и тия дни с учудване установих, че съм писала за тях преди малко повече от една година. Това означава, че е време за следващата доза „постижения”. До преди година си мислех, че това да се сблъскаш челно със съседа си (Постижение # 4) е най-сложното и неизпълнимо народнотанцово съчетание, но се оказа че това далеч не е така. Сега вече, постижение #4 ми изглежда като разсеяна разходка в парка. И така. Представям ви Постижение #5… Предупреждение: моля, не опитвайте това вкъщи. Фигурата е…

Continue reading

За качеството, очакванията и разочарованията …

Реалността 12

Качеството е нещо, с което се сблъскваме всеки ден и към което се стремим непрестанно, дори да не го съзнаваме. Пътуваме през половината град, за да заредим автомобилите си с качествен бензин или да си купим качествена дреха, като влезем в магазин търсим да купим качествена храна или качествен алкохол, когато общуваме с хора, гледаме да прекарваме повече време с по-читавите (разбирай „качествени”) от тях… В същото време, качеството е една от най-субективните категории в живота ни и ако ви попитам „Що е то качество?”, вероятно отговорът няма да е еднозначен. А ако е еднозначен, няма да е конкретен. Най-еднозначната и почти конкретна формулировка, която аз мога да дам, е: „Качеството е усещането за нивото, до което са били удовлетворени потребностите (изискванията, очакванията) ни”. Когато…

Continue reading

Четвъртък

Приятелите на LeeNeeAnn творят 3

Автори: Дяволчето Фют & Songbird Красива е есента С разноцветните листа. Гледаш във гората цветовете на дъгата. Златна иде есента, Вятъра си пее песента. Плавно се откъсва, пада Листото жълто в тази вада. Тя листото понася напред, но на следващото идва ред. Падат така листата И тече си кротко реката. Неспокойна, игрива, Ту права, ту крива. Тъй върви си реката И тъй си падат листата. Но иде пролет зелена, Надежда желана, Копняна. Душата се събужда, Промяна пробужда. Усмивката грейва, и поглед в небето зарейва. Слънце бузите гали И ний се чудим дали Ще летим свободни Над полетата родни. Дали ще можем да се реем И с вятъра да пеем, Крилата да разтворим И с птиците да си говорим. Със слънцето да се закачаме И по…

Continue reading

Урок за мъже

Децата ни и ние!, Приятелите на LeeNeeAnn творят 15

Ако си ерген някъде между двайс’пет и трийс’пет, ловец, мачаджия, борец, баровец, юпи с пооплешивяло „ю” или свободен интелектуалец, то тогава е много вероятно да те блъска скуката. Кинтите не помагат (започват да изискват), жените за секс не помагат (започват да досаждат), торентите не помагат (дори и да гледаш всички премиери още на другия ден, след като пуснат промото в Китай), алкохолът не помага (започва да води до все по-чест махмурлук и, по дяволите, отразява се на „оная работа”, а преди не беше така). (Сега да не изглежда, че дискриминирам – може и да си пе’десегодишен учител, който си пада по риболов и има наследствено жилище.)Е, аз имам решение за теб. Децата. Знам, ти вече понякога, съвсем самостоятелно и без подсказване се чудиш за к’во…

Continue reading

15 септември и значението му за възпитанието на децата

Децата ни и ние! 46

Всяка година, като наближи 15 септември, ме обзема вълнение. Не защото аз тръгвам на училище, а защото децата ми тръгват на училище. Всяка година като наближи 15 септември се чудя защо никога досега не съм писала за този ден и всяка година като отмине 15 септември си отговарям. Всяка година, на 15 септември, всички пишат за 15 септември – образованието такова, образованието онакова, „деца, денят е скапан и обикновен”, училището такова, училището онакова, даскалите и те…. Всяка година, на 15 септември, телевизиите се надпреварват да бъдат оригинални – едни се опитват да ни обяснят, че всеки министър е бил в първи клас, други пък ни показват „пошли младежи” с бира в парка… С темата „Училище” винаги се е спекулирало, в последните 20 години – особено безотговорно….

Continue reading