Четвъртък

Автори: Дяволчето Фют & Songbird

Красива е есента
С разноцветните листа.
Гледаш във гората
цветовете на дъгата.

Златна иде есента,
Вятъра си пее песента.
Плавно се откъсва, пада
Листото жълто в тази вада.

Тя листото понася напред,
но на следващото идва ред.
Падат така листата
И тече си кротко реката.

Неспокойна, игрива,
Ту права, ту крива.
Тъй върви си реката
И тъй си падат листата.

Но иде пролет зелена,
Надежда желана,
Копняна.

Душата се събужда,
Промяна пробужда.
Усмивката грейва,
и поглед в небето зарейва.

Слънце бузите гали
И ний се чудим дали
Ще летим свободни
Над полетата родни.

Дали ще можем да се реем
И с вятъра да пеем,
Крилата да разтворим
И с птиците да си говорим.

Със слънцето да се закачаме
И по облаци да скачаме.
Дали ще можем да летим
И с радост лицата си да озарим.

Но си отива тази пролет,
А ние пак копнеем за полет
И огън топлина ни дава,
Не там до тихата жарава,
А до сърце със дух свободен,
Който не може да бъде съборен.
Който всяка сутрин сила ни влива,
да изкачим щастливи баира.

Криле да разперим,
Покой да намерим
В синьото на небесата,
В дълбините на душата.

И летиме двамата,
Гледаме поляната.
Към небето се обръщаме,
Облаци прегръщаме.

И сме щастливи
В ширините диви,
Където аз и ти
Споделяме мечти,
За лятото красиво
И времето игриво!