Камъче #9: Светът е (вашето) огледало
Външният свят е вашето огледало. „Реалността” е различна за всеки и погледът към нея е пречупен през специфичните за всеки човек чувства, страхове, усещания, емоции, очаквания, възможности, натрупани знания и информация, духовно възприятие, психическа нагласа и т.н., и т.н. Хората възприемат един и същ факт по различен начин, защото всеки сам избира какво да види от външния свят, избира и как да го види. Тук е мястото да си спомните различното възприятие на оптимиста и песимиста за чашата с вода. Това, което ще видим „навън” е функция от това, което сме „вътре”. В околния свят човек открива това, което притежава. Ако сте по-скоро доверчив – ще срещате хора, които ще ви оказват доверие. Ако не сте доверчив – и да ви окажат доверие няма да…
Рапорт даден
Направих абсолютния рекорд по неписане в блога – цели десет дни абсолютно мълчание. Първо да кажа – добре съм, всичко е наред. Благодаря на тези, които звъннаха по телефона да ме проверяват 🙂 Къде изчезнах ли? Първо ме затисна многото работа – няма как – има и такива моменти 🙂 Обичам да приключвам започнатото в срок, а това не винаги е проста задачка. Друг е въпросът, че понякога сама си поставям трудно изпълними срокове, но това е друга тема. Междувременно, но по-важното е, че излезнаха резултатите от изпитите за кандидатстване след седми клас. Нашата седмокласничка се е справила повече от добре и, живот и здраве, ще влезе там, където иска – СМГ. Първо класиране излиза на 11 юли, а записването е от 14 до 16…
3 в 1 – очаквано забавна комбинация
Три задачки в един пост, изпратени от читател. Боянчо е толкова ентусиазиран и постоянен, че няма как да не му доставя удоволствие и да публикувам задачките, които ми е изпратил. Една от задачките не е нова, но ви моля да подходите отговорно и да не ровите в нета за отговори. А и който знае отговорите – нека си мълчи и остави другите да се забавляват. Наслука! 🙂 Задача 1: 1. Пет къщи, всяка с различен цвят. 2. Във всяка къща живее един човек от различна националност. 3. Всеки от тях предпочита определено питие, пуши определен вид цигари и гледа едно домашно животно. 4. НИКOЙ от 5-те човека не пие същото питие, не пуши същите цигари и не гледа същото животно като някой друг. Въпрос: Кой…
Хубави неща
Хич не си падам по масовките, честно. Даже ставам инат 🙂 и се дърпам до последно като магаре на мост. Ама после ината ми минава и … се предавам. Та, ето, Вира ми надви ината и в нейна чест получавате тази статия. Ако нещо не ви хареса – тя е виновна, тя ме накара, не бях аз – то ТАКА си беше! Първо да си кажа за книгите 🙂 Обичам да чета книги. Дълго време четях учебници, какви ли не – първо да завърша ТУ, после докато завърша УНСС, после доста време четях технически спецификации, после детски книжки, после стандарти и закони… Едва в последните няколко години имам възможност да чета „нормални” книги. И съм като „отвързана”. Обикновено чета по две-три книги наведнъж, които са коренно…
summertime …
Люде, на които не им се отваря парашутът
Това е книга – истинско предизвикателство – предизвикателство е да я прочетеш /особено, ако ТОВА не е твоят стил на писане и говорене/, предизвикателство е и да я разбереш. Книгата е предизвикателство за четене, защото е странна. Писана е от македонец, младо момче, на име Алекс. Ако махнете ругатните, откровените псувни и вулгарностите, от съдържанието като текст ще отпадне 1/3, но като смисъл ще отпаднат 2/3. Невероятно е, как е възможно по такъв невъзможен начин да се каже толкова много. Потресена съм не от псувните, както очакваше Комитата, а от „художественото” им приложение. Не мога да го разкажа, повярвайте ми. Книгата е предизвикателство и като послание. Разказва се за едни хора, на които не им се отваря парашутът. Не се отваря, не защото не може…
Принцкият комитет
Имало едно време една принцеса. Тя била умна, разумна, красива, сияеща, добра, работлива, отзивчива, услужлива и много много енергична. Мдааа, много енергична… Само не си мислите, че с тези хвалби търся принц, който да поиска лявата й ръка? Няма такова нещо. На тази принцеса принцове не й липсват. Нищо не й липсва, всъщност. Е, ако изключим разбира се, че от време на време й липсва търпение, а понякога и сръчност. Ако не ги изключим, вероятно ще си помислите, че говоря за някоя непохватна принцеса, която прави бели, но ще сгрешите. Тя не прави бели, защото то ТАКА СИ БЕШЕ! Пък и да не си е било така – нали принцовете са затова – да се навъртат наоколо и да помагат на принцесите. Е, друг е,…
„Класиците на българския танц” с награда за култура и изкуство
И тази година „Салон на изкуствата” мина и замина. Той е ежегоден и по традиция се провежда през месец май. Въпреки че бе 13-ти по ред, този номер беше фатален само за някои. На други донесе късмет. На „Класиците на българския танц” например, на който бе присъдена Специална годишна награда за култура и изкуство. „Класиците на българския танц” се състоя на 21 май в зала 1 на НДК и бе уникален като замисъл и реализация спектакъл: най-добрите ансамбли на България на една сцена – нещо, което не знам да е правено в последните 15 години! Разбира се, няма как да не кажа, че общият „късмет” на спектакъла бе роден от други по-малки, но много на брой и прекрасно съчетани късметчета, като това, че сценарист и…
Там
Là-bas Là-bas Tout est neuf et tout est sauvage Libre continent sans grillage Ici, nos rêves sont étroits C’est pour ça que j’irai là-bas Là-bas Faut du cœur et faut du courage Mais tout est possible à mon âge Si tu as la force et la foi L’or est à portée de tes doigts C’est pour ça que j’irai là-bas N’y va pas Y a des tempêtes et des naufrages Le feu, les diables et les mirages Je te sais si fragile parfois Reste au creux de moi On a tant d’amour à faire Tant de bonheur à venir Je te veux mari et père Et toi, tu rêves de partir Ici, tout est joué d’avance Et l’on n’y peut rien changer Tout dépend de…
rose garden 02 …
Камъче #8: Интуицията
Интуицията е нещо, за което на пръв поглед няма обяснение. Във всеки случай не и разумно такова. С други думи, интуицията е нещо по-близо до чувствата, отколкото до разсъдъка. По-често се водят по интуицията си хора, които не държат на всяка цена да открият мигновено логика в случващото се около тях, не държат на пълния контрол над чувствата, нито пък търсят разумно оправдание за това, което смятат да направят. Обикновено това са хора, които с лекота боравят с огромно количество разнородна информация и за които парадоксите са просто две истини за едно и също нещо. Интуиция притежава всеки от нас и тя не се базира на минал опит или натрупани знания. Интуицията е инстинкт, с който човек се ражда и който може да бъде развиван…
Камъче #7: Приемете емоциите си!
За да се научите да чувствате, първо трябва да се научите да приемате емоциите си. За да се научите да приемате емоциите си, първо трябва да се научите да приемате света такъв какъв е, без значение дали ви харесва или не, дали го разбирате или не. Фактите са си факти, а пред тях, разправят, и боговете мълчали. Да, казвам ви да приемате светът, такъв какъвто е и в същото време ви казвам, че нещата винаги не са такива, каквито изглеждат. Това звучи като противоречие, но не е. Дори напротив – това са две взаимно допълващи се твърдения. Именно защото нещата не са такива, каквито изглеждат, е необходимо да се научите да приемате случващото се около вас. Това не значи, че трябва да го разбирате или…
Душа назаем
С Тихомир, от известно време насам, имаме някакво вътрешно жанрово разногласие, защото той нарича приказките „фентъзи“, а „Душа назаем” – драма. За мен, „Душа назаем” не е драма, въпреки че проследява живота на четирима основни герои, на чието място никой не би искал да бъде. Всъщност, книгата ще се възприеме като истинска драма от хората, които са или са били на мястото на героите. За останалите – тези като мен – книгата е толкова чист и лют житейски реализъм, че дори пъстроцветните риби с баркод в изкуствения японски океан не са в състояние да ни извадят от „дълбокото” за повече от минута-две. Аз, разбира се, няма да ви разкажа книгата, ще ви кажа само, че още след десетата страница ме беше яд на Тишо, че трябва…
Следвайте предразсъдъците си!!!
Пишейки „камъчетата” си дадох сметка, че хората сме склонни да използваме думи и словосъчетания, за чието истинско значение не се замисляме. Има думи и изрази, така силно вкопани в мозъците ни, че нито знаем как са попаднали там, нито кой ги е натикал там и съвсем никак не се питаме как да се избавим от тях. Едно от тези словосъчетания е „робувам на предразсъдъци”. Робуването е ясно, но предразсъдъците… Думата „предразсъдък” ме накара да се замисля – не е ли това, което искам да ви „науча” с „камъчетата” – да следвате чувствата си и от време на време да изключвате мислите и разсъдъка си. Не е ли това предразсъдъка – преди разсъждаването, преди да сме мислили, премислили и осмислили, да намерим и последваме това, което ни…
Открийте разликата
И като откриете разликата, заради която съм сложила снимките, ми кажете къде е грешката 😉 и кое е първото – пешеходната пътека или тротоара 🙂 П.П. Не ме разбирайте погрешно, тротоарът ме радва…
flood …
Вчера Велян е показал състоянието на кръстовището на булевард “Дондуков” и булевард “Васил Левски”, и какво се е случвало след това надолу по булевард “Васил Левски” на улица “Гурко”, близко до срещата ѝ с улица “Раковски”. Аз искам да ви покажа какво се случи по време на самия дъжд, на около петстотин метра северно от това кръстовище, в ниското. Точното място е кръстовището между булевард “Васил Левски” и улица “Ангиста” (до сградата на “Бърза помощ”). Ще спестя коментарите по адрес на кметската и държавната администрация, като ги оставя за вас. Предполагам, че ще бъдат достатъчно красноречиви.
Здравейте, влюбени!
Salut les amoureux Joe Dassin Les matins se suivent et se ressemblent Quand l’amour fait place au quotidien On n’était pas fait pour vivre ensemble – Ca ne suffit pas toujours de s’aimer bien C’est drôle – hier on s’ennuyait Et c’est à peine si l’on trouvait Des mots pour se parler du mauvais temps t maintenant qu’il faut partir On a cent mille choses à dire Qui tiennent trop à cœur pour si peu de temps. Rf : On s’est aimé comme on se quitte Tout simplement, sans penser à demain A demain, qui vient toujours un peu trop vite Aux adieux qui quelquefois se passent un peu trop bien. On fait ce qu’il faut on tient nos rôles On se regarde, on rit, on craint…
Кратки слова за културни неща
Днес е особен в културно отношение ден 🙂 Обичам такива дни 🙂 Не знам наближаващото лято ли, властващите жеги ли, но нещо разбуди умовете 🙂 Та, така, няколко кратки слова за културни неща: Вече има Фестивал на приказката “Вълшебното ключе” – провежда се за първа година, инициативата изглежда е на община Севлиево. Прииска ми се да съм там, но разбрах късно. Мишел ни кани на две изложби на открито. Григор е обявил конкурс за дизайн на сайт за Радой Ралин. Идеята е блестяща! Искам да участвам и аз, но предвид уменията ми в дизайна 😉 ще е на по-късен етап и с нещо друго. Но, вие не чакайте друг да свърши работата, а помагайте! Afrodita се зае да ми помага с преводи от френски на песни…
Пътят…
Не е важно къде води пътят, по който вървиш, важно е да знаеш къде отиваш!