Външният свят е вашето огледало. „Реалността” е различна за всеки и погледът към нея е пречупен през специфичните за всеки човек чувства, страхове, усещания, емоции, очаквания, възможности, натрупани знания и информация, духовно възприятие, психическа нагласа и т.н., и т.н.
Хората възприемат един и същ факт по различен начин, защото всеки сам избира какво да види от външния свят, избира и как да го види. Тук е мястото да си спомните различното възприятие на оптимиста и песимиста за чашата с вода.
Това, което ще видим „навън” е функция от това, което сме „вътре”. В околния свят човек открива това, което притежава.
Ако сте по-скоро доверчив – ще срещате хора, които ще ви оказват доверие. Ако не сте доверчив – и да ви окажат доверие няма да го разпознаете и ще твърдите, че срещате само мнителни хора.
Ако обичате – ще ви обичат.
Ако се усмихвате – ще ви се усмихват.
Ако сте внимателни и толерантни – ще получавате внимание и толерантност.
Има една кратичка притча на тази тема, която много харесвам:
Един човек пътувал и на пътя между две села видял един старец, седнал да си почине. Пътникът попитал:
– Какви хора живеят в следващото село?
– Какви живееха в селото от което идваш? – попитал старецът.
– Неприятни хора – завистливи, мързеливи, неприветливи…
– И в следващото село са такива – отвърнал старецът.
Малко по-късно, от същата посока, към стареца се приближил друг пътник и задал същия въпрос:
– Какви хора живеят в следващото село?
– Какви живееха в селото от което идваш? – попитал старецът.
– Много приятни хора – усмихнати, работливи, весели, гостоприемни…
– И в следващото село са такива – отвърнал старецът.
Каквото повикало – такова се обадило. Затова не се учудвайте, ако срещате само недоволни и неприветливи хора, а се замислете дали и вие не сте точно такъв.
И тук идва логичният въпрос – Кой да започне пръв?
Ако този ми се мръщи – защо аз да му се усмихвам? Ако този ме обижда – защо аз да проявявам разбиране и търпение?
Ако всеки разсъждава така – никой няма да се усмихне пръв. Няма да ви карам да бъдете добри. Просто бъдете справедливи: Отнасяйте се с хората така, както искате да се отнасят с вас – нито по-добре, нито по-зле.
Давайте само толкова, колкото смятате, че е справедливо да получите!
Картинката е от ТУК.
Просто, ясно и кратко!
Като те слушам си се чудя на акъла:
“От къде ме е нападнала тази сложна походка на мислене, че и отърване няма!”
Прекрасен синхрон, само дето твоята флейта леко, закачливо и ефирно гъделичка ухото и създава радост на душата,
а моят цугтромбон тромаво поддържа ритъм
и бая въображение се иска, за да чуеш мелодията.
Като пусна следващия си пост ще разбереш за какво ти говоря – написан е , ама чака ред:))))
Това “просто, кратко и ясно” се отнася за казаното от теб в поста ти.
Сега като погледнах, виждам, че не става много ясно:)))))))))
И добавям Браво!
Поздрави!
Светле, много благодаря за включването 🙂
Аз чета статиите ти, но на моменти ми идват много професионални и даже по едно време се чудех да продължавам ли с моите смешни ветровити мисли или не 🙂 Ама продължавам, де 🙂
Като цяло съм съгласна, но последното изречение нещо не ми харесва в този си вид. По-добре ми звучи “колкото интуицията ви подсказва, че трябва да дадете”. Така се избягва думата сметки, нали 🙂
Освен това обикновено този, който дава без да си прави сметки, получава кратно повече. Може обаче да е под друга форма, но се връща. Във Вселената няма празно и когато се действа към увеличение, тогава всичко се увеличава./то и за цените важи, хм/
Увеличаваш ли доброто в света, получаваш добро. Увеличаваш ли злото – получаваш зло.
Притчата много ми хареса 🙂
Танче, знам, че не ти харесва 🙂 Не ти харесва, защото не е писано за теб. Писано е за тези, които не дават, за тези, които смятат, че им се полага само да получават 🙂
Ако беше писано за теб и другите, които дават без да се замислят, щеше да звучи точно така, както предлагаш 🙂
Ще си позволя да кажа тихичко: хубави думи, силни и смислени.
Благодаря ти за това, което правиш.
Amelia, когато искаш някой наистина да чуе и оцени думите ти – кажи му ги тихичко.
Аз ти благодаря! 🙂
“Кой да започне пръв?”
Тук се сетих за една песен на Майкъл Джексън (не мога да му отрека, че има хубави текстове) – Man In The Mirror, и по-специално за това: “Ще започна (промянята) с човека в огледалото.”
Така е – за да промениш реалността, първо трябва да промениш себе си 😀
Ето текста и превод на песента:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=79201
Pingback: Светът, в който живеем « Панаира на Vira
В 11 клас имахме да пишем нещичко за времето по философия и аз се бях засилила да чертая на господина разни кръгчета… Разработих му всички възможни положения на окръжност, стрелка и точка, щото това били временаат според Бердяев – кръг за космическо време, стрелка за историческо, точка за екзистенциално (субективно). Та гениалното ми произведение завършваше с извод, че всеки сам си подрежда времената, но най-правилната комбинация се наричала огледало (много ме биваше да слагам нови имена на разни неща): стрелката води до кръгчето, а по средата има точица – така човек е по средата на своята вселена и когато се оглежда, вижда себе си и всяко друго време, ама пречупени през неговия поглед (той така вижда и невремената, де). Мммм, да кажа ли, че на господина му хареса как като отговор на философски въпрос аз съм рисувала търкаленца 🙂 ?
А я сега да кажа, че аз си харесах много това твоето камъче 😀 . Айде сега и да кажа, че много харесвам както думата “камъче”, така и оригиналната Пебълс от Флинтстоун 😀 .
Еееее, днес няма отърване от мен и моите коментари! Сега пък се присетих, че Хамлет беше казал нещо… ама нямам как до проверя в момента точния цитат. Идеята е, че трябва да съдим другите не според тяхното благородство, а според нашето собствено.
Спокойствие и само спокойствие, отивам на планина и за днес спирам да се правя на философче.
Дачи, за Бога, не ме чети!
Ще повредя, без да искам твоето вълшебство.
Аз ще идвам, тихо ще присядам и ако съм казала нещо огледално ефирно,
леко ще подухна, словния прах към теб.
Но ти, За Бога, не ме чети!:)))))))))))
Светла,
ми… ще опитам 😉
ами то тва си е библейски принцип и е много хубаво, когато някой го осъзнае и започне да живее по него.
Не е лесно, ама пък е интересно 😉
Този път написах мнението си преди да видя коментарите след камъче №9. 🙂
И…видях, че няма спор по темата, всички са съгласни с теб. А написаното от мен е за онези, които не осъзнават напълно думите ти. Така че няма да го изпратя.
Искам само да кажа нещо на svetlina.
Svetlina, благодаря ти за идеята, страхотна е. От известно време все се чудя как нагледно да обясня на синовете ми за различните гледни точки и как те определят големината и посоките в света ни. А в домашното написала ли си, че колкото е по-голям радиуса в този кръг, толкова и точката в център става по-голяма (математиците ще ме линчуват). Отивам веднага да чертая търкаленца. 🙂
П.С. Имам девиз по тази тема и си го харесвам. “Усмихни се пръв, пък да става каквото ще”.
Хм… пак ме изкара на терасата 🙂 за размисъл – като хапче мотивация действаш! Много мерсаж…
@Димитър Н. Митев
Радвам се да го чуя 🙂
Само внимавайте да не настинете на тази тераса, че иде зима… 😉
“Хапче мотивация” 😀 Вземам го назаем г-н Митев.
LeeAnn, вече съм пристрастена към тези хапчета. 😉 И редовно идвам тук, или там, или където и да е, за да си ги набавям. 🙂