LeeNeeAnn

… и няколкостотин публикации в повече 🙂 На 21 януари тази година се навършиха три години от раждането на този блог. Както всички останали, надвили егото в себе си, няма да ви занимавам със статистика и с това, колко сме велики (вие и без това  го знаете), само ще кажа, че силно се надявам, когато скитате наоколо да намирате това, което търсите. И благодаря: на вас, че ви има и че се разхождате из страниците на този блог; на Григор — за това, че даде едно здраво рамо в необходимия момент; както и на всички останали, допринесли, волно или не, за създаването и развитието на този блог.

Continue reading

Continue reading

 [youtube:http://uk.youtube.com/watch?v=VoLyZELpmws]   Adesso Tu Eros Ramazzotti Nato ai bordi di periferia Dove i tram non vanno avanti più Dove l´aria è popolare È più facile sognare Che guardare in faccia la realtà… Quanta gente giovane va via Acercare più di quel che ha Forse perché i pugni presi A nessuno li ha mai resi E dentro fanno male ancor di più Ed ho imparato che nella vita Nessuno mai ci da di più Ma qaunto fiato quanta salita Andare avanti senza voltarsi mai… E ci sei adesso tu A dare un senso ai giorni miei Va tutto bene dal momento che ci sei Adesso tu Ma non dimentico Tutti gli amici miei Che sono ancora là… E ci si trova sempre più soli A questa…

Continue reading

Continue reading

Барселона. Посещение трето, ден втори. По цял ден на крак, разходки по улуците с фотоапарат и зяпнали усти, въздишки и възклицания и никакво, ама никакво време за губене! Ако можех да издържа без храна и сън, с удоволствие щях да го направя, за да не губя време. Поглъщам всичко, което виждам, попивам всичко, което чувам. Не съм учила испански, но покрай френския разбирам какво ми говорят. Е, не всичко, но в общи линии се справям. Повечето неща не успявам да повторя правилно и си ги чувам и произнасям, както аз си знам, ама какво пък, те и толкова български не знаят… Само пустите им цифри не свикнах да разпознавам, но има време. Другия път. Разхождаме се по улицата с папагалите и аз имам нужда от…

Continue reading

Автор: Дяволчето Фют Химията наша поднася ни задача И най-безсрамно с нея ни закача. Периодичната система отговора крие, Но бързо всичко ще разкрием ние. Периодичният закон бавно се задава И на нас, в ръцете, отговора дава, С думите: „Внимавайте! На задачите не се давайте! Те не са тук, за да ви стреснат И по челото да ви плеснат. Нито, за да ви накажат! Напротив, те са тук да ви покажат, Че химията не е зла Нито за малката муха, Нито за големия слон!”- Каза важният закон…

Continue reading

Има дни, в които срещаш себе си. Случайно (дали?) или просто в края на едно търсене. Но се случва. Сядаш и започваш да говориш. Не, започваш да слушаш. По-точно, едната част от теб говори, другата – слуша. Или поне се опитва. Полагаш усилия да участваш в разговора, но освен да кимаш, няма какво друго да направиш. Човекът до теб използва твоите мисли, твоите думи, твоите словосъчетания и разсъждения. Говори и не спира. Слушаш ли го? Какво значение има, след като знаеш точно какво ще каже! Кимаш и се чудиш възможно ли е някой друг да говори с твоята душа. Стряскащо е. Само в началото. Колкото повече слушаш, толкова повече харесваш, това, което чуваш. Повече харесваш себе си. Е, събеседникът ти вероятно вече се чуди защо…

Continue reading

Защо се казва „равносметка”? Защото един път годишно сам си виждаш сметката ли? Ами ако си късоглед и не довиждаш? А ако си късоум и не разбираш? Тогава сметките не са равни, а криви! Ама не съм видяла някой кривосметка да си прави! Обаче ако някой друг ти види сметката – това е вече нещо! Затова този януари няма да видите моята равна сметка. Този януари ще видим вашата равна сметка за моята бодлива личност и нашия скромен блог. Или май беше “скромна личност” и “бодлив блог”? Пък и … има ли значение 🙂 И така! Вие ми кажете! Какво ви дадохме през 2008 и какво ви взехме? Какво искахте, а не получихте? Какво очаквахте, но не дочакахте? Защо идвахте и защо оставахте? А защо си…

Continue reading

Знаете ли колко точно трае един миг? Една секунда? Половин? Две? Едва ли! Знаех си, че не знаете, преди и аз не знаех, но веднъж попитах един много умен човек: –  А колко трае един миг? – Един удар на сърцето – в общия случай; цял живот – ако имаш късмет да попаднеш на своя миг – ми каза той. Преди няколко дни разбрах (не, не ми го каза умният човек), че тази година (2009-тата) е специална (много ясно), защото Вселенският часовникар е решил да ни даде 1 секунда повече. Зачудих се, какво ли пък може да се събере в една секунда. И с какво толкова може да бъде специална една секунда, та всички говорят за нея. Замислих се и открих много много неща, за…

Continue reading

Честит имен ден на всички с името Йордан! (и Данчо, Дана, Боян, Йорданка и всички, които си чувстват именици) 🙂

Continue reading

Continue reading

Разхождайки се из политически ангажираната част от българската блогосфера не мога да пропусна недоумението, което ме обзема от царящото там объркване и от все още широко използваните стереотипи, които за мен вече са крайно неподходящи за следване. И както винаги, случайно разхождайки се из паяжината, попаднах на една публикация, поглеждаща на тези проблеми от малко по-различен ъгъл, попадащ извън тези все още широко разпространени стереотипи на разсъждание (и поведение). Нейният автор, Андрей Полонски, е руски поет, есеист, прозаик, историк и преводач. В младостта си е имал проблеми със съветската власт за дейност срещу нея, така че бих ви препоръчал да прочетете неговата публикация с необходимото внимание и на свежа глава. И не се сърдете на преводача, той толкова си може. НАДЯСНО, НАЛЯВО, КРЪГОМ … Щампите…

Continue reading

Наред с пожеланията за топли, красиви и уютни празнични дни, искам да ви пожелая нещо и за идната година. Защото празниците ще отминат, а годината тепърва ще тропа на вратата ни. Но за да се сбъдне пожеланието ми, трябва да направите нещо и вие. Съберете в шепи, шапки, кофи и кошове всичко хубаво, красиво, топло и щастливо, което ви се е случило през изминалата година. Умножете го по 10 и го раздайте на света! Само така ще го получите стократно обратно. Сега съберете в шепа разочарованието, мъката и неудовлетвореността, които са ви навестили през годината и ги скрийте някъде на тъмно и дълбоко, но достъпно място. Не ги умножавайте и не ги раздавайте. Те ще стоят там и ще направят всичко хубаво, красиво, топло и…

Continue reading