За разлика от протестите преди две години, относно незаконното строителство в защитените местности по българските планини, сега ми е доста по-трудно да намеря точните думи, с които да опиша станалото през тези дни.
Едно, че присъствието ми на мястото на събитието не беше кой знае колко продължително, второ, че имам по-различно мнение от общоприетото за протестите, трето, че този път самият протест се различава от всички, на които съм присъствал. Както споменаха и други автори, организаторите на протеста не са компактна група хора, обединени от една кауза, с едни искания. Единственото, което ги обединява е недоволството от действията на държавното управление в областите, в които те живеят и работят. От тук идват и проблемите (imho) с ясното артикулиране и донякъде аргументиране на конкретни искания към изпълнителната и законодателната власти, освен най-често срещаното — това за оставка.
И точно тук се появяват различията — аз искам по-скоро да се намери начин, който да кара депутатите, министрите и всички останали чиновници в тази държава да си вършат работата, за която са избрани (да, и министрите се избират, колкото и да е странно). Искам да има начин, по който да им се търси отговорност за несправяне с работата, която са сложени да вършат. Защото уволняването може да е достатъчно за една фирма, но в случая на управлението на държава явно не върши работа. За справка — поне последните три правителства.
По-надолу ще пусна снимките, които имам от двата дена на протеста, като не смятам да пиша много текст и обяснения покрай тях. Надявам се да помогнат на тези, които не са били около Народното събрание поне малко да се усетят атмосферата там. Доста разнородна според мен.
И накрая едно предупреждение — снимките не показват нещо кой знае какво сензационно, по тях няма да видите кръв или бой между полицаи и протестиращи и са около 40 на брой, така че се въоръжете с търпение при скролирането надолу по страницата.
14-ти януари:
На следващите снимки са присъединяващите се към протеста студенти, идващи от Студентски град. За съжаление, студентите намерили смелост да се появят на протеста, се събират на тези снимки 🙁
Тук вече напрежението е леко ескалирало, полицаите лека-полека образуват два кордона около Народното събрание и малко след това тръгват с палките напред.
На долната снимка съм хванал, макар и отдалеч, първият сблъсък с полицията. Сега съжалявам, че не направих няколко снимки след тази, когато няколко човека носеха на ръце едно от загражденията, но просто тогава реших, че няма нужда да го правя по редица причини.
А по-надолу има снимки на част от нагледните материали, използвани през този първи ден на протест:
15-ти януари:
Хората лека-полека се събират на площада пред Народното събрание. Часът е някъде около 11 сутринта. За разлика от предния ден, този път на подстъпите към площада някои полицаи си позволяват да искат документи за самоличност от разни хора. Не можах да разбера точните критерии, по които подбираха кого да проверят, а и честно казано, не сметнах за необходимо да ги попитам. Просто ги подминавах като пътни знаци.
Както и предния ден, така и днес се видя засилено полицейско присъствие около парламента. Направи ми впечатление, че май целия площад около катедралата “Александър Невски” беше отделен за разполагане на редоопазващите сили на родната полиция. Видях и отделни жандармеристи, оборудвани с наколенки, наглезеници, каски и подлакътници да се мотаят в района.
Тук група граждани бяха се осмелили (как смеят обаче, ама ха) да искат обяснения от полицията защо се налага проверката на документите за самоличност.
Офицерът с очилата, познат от екопротестите преди две години, обаче не беше много словоохотлив или поне аз не успях да чуя нищо от неговите обяснения.
На следващите снимки са новите попълнения в нагледните материали, като този плакат явно е “вдъхновен” от събитията предния ден. На недоразбран от мен въпрос от негов познат, момчето от снимката кратко отговори: “Трябваше да го направя”. Този негов отговор ме отказа да го разпитвам за подробности. Просто това, което каза, беше достатъчно.
А това е обявения от еколозите мълчалив протест с четене на основния закон в републиката.
Пишеш “…недоволството от действията на държавното управление в областите, в които те живеят и работят.”
Не съм съгласен с теб. Внимателно прочетох исканията на протестиращите, така, както са публикувани на feelfriendly.com и считам, че тези хора не са съвсем наясно с нещата. Недоволни са от начина на живот, който водят и искат някой да ги оправи. Преди всичко, да им даде пари. И, понеже всички сме свикнали от времената на соц-а, че държавата ни оправя, се обръщат пак към нея с упреци и претенции.
Въобразяват си, че са някакво “гражданско общество”, защото претендират. Но не искат да положат усилия.
Най-прост пример – земеделците. Имат възможност да получат пари от ЕС, но не им се напъва (днес пак четем, че ОЛАФ открива далаверав 90% (!) от проектите по САПАРД.) Вместо това – да им се отпусне “на глава и на литър” от държавния бюджет. И никой от тях не благоволява да се сети, че държавният бюджет това са моят и твоят джоб. И че срещу тези пари ми предлагат сурогати от сухо мляко и “растителни протеини”.
Няма да продължавам. Ако искаш, можем да го обсъдим във форума.
Най-добри пожелания за утрешния ти празник !
аз не казвам дали недоволството е оправдано или не, а само, че го има. а за обсъждане — нямам нищо против.
и благодаря за пожеланията.
В такава разнородна група не липсват конкретни искания, например тези на природозащитниците. Всички видяхме, че част от тях вече са удовлетворени (измененията в Закона за горите, например). Така и ще си минават дните, с удовлетворявания на част от тези искания, и с отпадане на една или друга група участници от площада. 🙁
Аз лично не вярвам да се стигне до това, което може би се очаква от някои – нито до оставка, нито до смяна механизма на управление. Да, има събрано недоволство и гняв, но според мен не е достигнало още онази точка, че да прелее чашата на търпимостта на народа ни. А и когато няма и една ракета, в която да се вижда алтернатива, и която да взриви лавата – не виждам друго развитие за протестите, освен да затихнат постепенно.
Чудесни снимки, Ники. Благодаря, че ги сподели! 🙂