Изгубени в превода

Барселона. Посещение трето, ден втори.

По цял ден на крак, разходки по улуците с фотоапарат и зяпнали усти, въздишки и възклицания и никакво, ама никакво време за губене! Ако можех да издържа без храна и сън, с удоволствие щях да го направя, за да не губя време.

Поглъщам всичко, което виждам, попивам всичко, което чувам.

Не съм учила испански, но покрай френския разбирам какво ми говорят. Е, не всичко, но в общи линии се справям. Повечето неща не успявам да повторя правилно и си ги чувам и произнасям, както аз си знам, ама какво пък, те и толкова български не знаят… Само пустите им цифри не свикнах да разпознавам, но има време. Другия път.

Разхождаме се по улицата с папагалите и аз имам нужда от кафе. А кафененца колкото си искаш – от кокетни по-кокетни. Е, да, ама аз искам кафе в … пластмасова чашка. Не вярвам, че го казвам. Кафето в пластмасова чашка е отвратително, но се жертвам в името на повечето разгледани улици, фасади…

Харесвам си едно кафененце, влизам вътре и някакси обяснявам, че искам кафе, но в пластмасова чашка. Оказа се, че „пластмасов” е нещо от рода на „пластико”, та бързо се разбрахме.

Не знам как се иска сметката и как се пита за цена и затова чакам да ми я кажат. Ако не мога да позная числото давам едри пари, те ми връщат и аз научавам още едно число…

Усмихнатият единствено_испано_говорящ мъж ми подава кафето и ми казва нещо, което прилича на:

– Уно кинта, пор фавор.

Аз му подавам едно евро и си мисля „бре, тия испанци и те ли казват на парите „кинти”?” Поглеждам дъщеря ми. И тя се забавлява на тази дума.

– Е кинта! – настоява усмихнатият единствено_испано_говорящ мъж.

– Е един кинт, де, нали дадох едно евро – отговарям аз повече на себе си, отколкото на него, изпадайки в начална лека фаза на силно недоумение. Усмихвам се и аз.

Той се сеща и пише на един лист: € 1.15.

Ааа, Омбре, лев и петнайсе`, казваш, ясно… давам още петнайсе` цента и тъкмо се чудя как да се извиня, алените отенъци по бузите ми издават притеснението ми и омбрето ни пожелава приятен ден с усмивка.

Ееех, омбре, омбре, да вземеш да научиш английски/френски, пък аз да взема да ви науча цифрите…

🙂