Обичам равносметките. Но не толкова, защото показват истинското ни място като човеци и истинското значение на дребни неща като взаимопомощ, толерантност и разбирателство, на които хората обикновено забравят да отдават внимание, а заради нещо друго. Равносметките се правят в най-хубавото време в годината – когато наближи Коледа!
Какво по-хубаво от това да правиш равносметка, докато танцуваш. Ти и още 220 души около теб. И не само те. А и още малко във Варна. Това е времето, в което спирам да се чудя откъде извира енергията, с която Милена и Коце ни захранват цяла година. Това е и времето, в което благородната ми завист обува скарпини и се смесва с танцуващата тълпа Чанове, за да срещне щастливите погледи на Милена и Коце, когато целият им труд е пред очите им и … смело танцува четворно на музика за Старо банско… Това последното, май не трябваше да го споменавам 😉 Но то най-добре описва това, което се случва на всяко Чановско тържество – веселие и само веселие! Душата като не трае, краката и да не слушат – кой ти гледа 😉 (Зоркият поглед на Милена не се брои 😉 )
Трябва да си призная, обаче, че описването на подобни тържества на клуба става все по-трудно и по-трудно. Как да намериш думи за нещо, което може само да се изтанцува!
Добре, че Милена и Коце са изобретателни и всеки път внасят по нещо ново в празника. В Банско беше надиграване (който беше – помни), а сега беше нещо като игра-изпит: Едни мъже се качваха на едно кръгло нещо и се опитваха да се задържат върху него (бел. на Милена: «нещото» се казва «Шиник»), а едни жени се опитваха да пеят, но само една наистина успя: Ели от начинаещата група. Ели, искрени поздравления отново! (другите смели дами да не ми се сърдят, аз и толкова не мога, но Ели бе впечатляваща!!!)
Мда, имаше и торти. Но защо ги даваха даром, а не срещу задачка-закачка – така и не разбрах.
Дядо Коледа пък дойде без подаръци, но не пропусна да превърне някои Чанчета в Еленчета. Как избра на кого да забоде рога – няма да коментирам 😉 Всеки да си признава пред когото трябва 🙂
По същото време и «колегите» от Чанове-Варна празнуваха. Дано им било весело поне колкото на нас. Не успяхме да се организираме и да си направим жива връзка с видео, но следващия път и това ще стане.
А дотогава: тичайте в галерията, защото и най-лошите снимки говорят повече от най-добрите думи!
——
П.П. Снимки в статията: Марианка. (която също беше на купона, но се скатава и не пише 🙂 )
Още снимки – в галерията на Чанове.
Не се скатавам. 🙂 Знам, че ти ще пишеш и исках първа да го направиш. 😉 Довечера и аз ще пиша, и ще сложа още снимки. И от конкурсите, и от раздаването на тортите, и от хорцата, и… онези с рогцата. 😛
хехе, чакам с нетърпение 🙂
Чакаме (особено онези с рогцата)! 😉
Pingback: Звън на чанове « Dimitrovamariana’s Blog
прекрасно е да имаш такива спомени! Чудесни са празниците, за да можем да присъстваме на такива прекрасни купони!
Честит Имен Ден, Дачи! 😀
Усмивки, мечти, успехи и късмет да съпътстват дните ти. 😉
Благодаря ти, Марианка 🙂
хм, свети даниил, значи.
Ами честит имен ден и от мен. С много целувки и въпроси какво става с принцесешкия речник. Нещо подобно отдавна не се е появявало по тези места 🙁
пророк Данаил, Ники, ПРОРОК 😉
Благодаря за пожеланието.
А на принцесите – ще кажа. Проблемът е, че откакто няма принцове наоколо да вършат черната работа, а покрай нея и бялата, принцесите трябва сами да се справят, а това отнема наистина много време и не им остава в запас за други занимания 🙂 Но… ще им предам 😉
Св. пророк Даниил и св. три отроци Анания, Азария и Мисаил. Забележи — свети пророк — хем светец, хем пророк 🙂
А на тази rel=”nofollow”> картинка се вижда, че носи точно твоето име, пък :*
😛
Хехе, вярно 🙂 Благодаря :*
Явно на транслитерацията се дължи промяната на Даниел в Данаил, ама карай …
Честито и от мен! Много закъснях, но не разбрах, че е такъв ден 😉 Здраве, танци и любов! 😛 😛
е, вили, за хубави пожелания никога не е късно. Благодаря ти 🙂