let the sunshine in …
Честит рожден ден, Ник! Много здраве, търпение, вдъхновение, да те среща радост и красота, да получаваш и раздаваш обич!
Любовна история
Напоследък съм погълната от красиви и нежни песни на френски език (умишлено не казвам „френски песни“, а казвам „песни на френски език“, защото има разлика 😉 ) Индила за мен е явление – млада, нежна и ужасно тъжна – и песните й са такива, и в допълнение – написани на много дълбок, силен и богат френски език. Някои от тях дори не се наемам да преведа… засега… Слушането на Индила ми носи огромно удоволствие, въпреки, че малко ме натъжава. Затова, няма да ви кажа „Насладете се“, ще ви кажа „Преживейте“! Love story /Indila/ L’âme en peine Il vit mais parle à peine Il attend Devant cette photo d’antan Il, il n’est pas fou Il y croit c’est tout Il la voit partout Il l’attend debout…
Придворният чистач
Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много… работлива. Да! И понеже това било много нетипично за принцесите по принцип, цялото царство и всички в царския двор много й се радвали и й позволявали да прави всякакви неща, които мързеливите принцеси по правило не правели… Придворният билкар, например, ѝ позволявал да му смесва билките и да прави отвари, стига да не ги пие… Придворният смешник пък ѝ позволявал да му шие смешни шапки и панталони и се превивал от смях като видел как Принцесата се залива от смях като го види облечен с тях… Но, истинско приключение наставало когато Придворният сладкар разрешавал на принцесата да се върти из кухнята и да твори разни вкуснотийки, защото както е…
Росица Пейчева: Когато даваш любов, тя се връща
Странно нещо е времето. Невероятно е как е възможно да тече хем бързо, хем бавно, при това за едно и също нещо. Роси Пейчева гостува в Клуб на Хорото на 15.04.2015 г., три години след първото си гостуване. През тези три години неведнъж сме си говорили, че ни липсва, че искаме да пее отново за нас и че нямаме търпение това да се случи, а когато се случи, започнахме да се питаме „Как така толкова бързо минаха три години, сякаш беше вчера!”. Очаквах срещата си с Роси с огромно вълнение и нетърпение, но в същото време бях спокойна, защото бях сигурна, че ще се получи добре. Роси е толкова открита и сладкодумна, така озарява и изпълва пространството, че в никакъв случай не мога да нарека…
black & white 13 …
memories 02 …
Фоторазказ от североизточна разходка
Най-североизточната точка на България, до която някога бях стигала е Шумен / Варна и затова, макар и с колебание, приех поканата да се разходим в посока Добрич / Балчик / нос Калиакра… Колебанието ми бе продиктувано от впечатлението, което българските медии създават у хората, а именно – очакване за апокалипсис – представях си кал, хаос и мизерия, необработена земя, съборетини… Както ще се уверите по-късно – на североизток няма нищо подобно. Земята е обработена и дори в села, които изглеждат забравени от бога, има селскостопански дворове пълни с техника, полета с фотоволтаици и други издайници на цивилизацията. Ден 1. Потеглихме по обедно време и стигайки до Търново, решихме да свърнем по малките пътчета, с надеждата, че щом GPS-ът ги „вижда”, е много вероятно те наистина да съществуват….
Варна и делфините… (2)
Колко изумително бързо минава времето и как някои неща, за щастие, не се променят… … а други – да, но само заради променената ни гледна точка 🙂 Преди почти 7 години за първи път успяхме да посетим Делфинариума във Варна. Тези дни, чак не ми се вярваше, че е минало толкова много време… Като влезнахме вътре, имах чувството, че времето е спряло – не, нямам предвид, че Делфинариумът е неподържан – напротив, видях доста подобрения, просто атмосферата, цвърченето на делфините, грацията и изяществото, с които плуват, усмивките, с които флиртуват, финесът, с който скачат, ме накараха да се почувствам като в машина на времето – сякаш делфините са приказни същества, неподвластни на времето. Представлението е почти същото като преди 7 години, но се изпълнява от…
Ден на мечтателите `15
Вероятно няма по-добър ден за празнуване на Денят на мечтателите от Великден, защото мечтите ни имат велика сила – те отварят сетивата ни, те ни карат да се влюбваме, изпълват ни с очакване и копнеж, отварят очите ни за красотата наоколо, помагат ни да чуваме песента на птичките, да усещаме ласките на слънцето и игрите на вятъра. Ако не бяха мечтите ни и способността им да ни превземат, животът ни щеше (вероятно) да прилича на една безкрайна мрачна и студена зима, лишена от вълнения и емоции! Затова, ако не забравяте да помечтаете за секунда всеки път, когато чуете птича песен, когато слънцето ви изненада и ви блесне в очите, когато вятърът ви разроши с внезапния си порив, ви гарантирам, че за нула време ще се…
Чанове България на 10 години!
Днес, 11.04.2015 г., любимият ми Клуб за български народни хорà става на 10 години! По този случай, ще ви изненадам и няма да говоря за клуба, неговите създатели, тяхната история и успехи. За това съм говорила много (в блога има 59 публикации в категория „Народни танци“ и 90% от тях, по един или друг начин, са свързани с Чанове) и вярвам, че Миленка и Коце прекрасно познават всички емоции, които тая към тях (изказани и неизказани) и които ме привързват към клуба. Затова, възнамерявам да ви кажа нещо за себе си 🙂 Част съм от семейство Чанове от повече от осем години – започнах да танцувам в един вторник и повече не спрях. В тези осем и повече години, нито веднъж не ми мина през…
mae-ashi-mae-geri …
urban sunset 02 …
Решението…
Всеизвестен факт е, че човек може да се счита за готов да се раздели с проблемите си, едва когато бъде способен да говори свободно за тях. Това, обаче, което никой не казва на хората, които говорят свободно за проблемите си, е, че само с говорене не става…
Чанове … №1
Ако трябва да напиша цялото изречение, то ще звучи така: Чанове Витоша участваха в Девети Национален Фестивал за народни хора „Хоро се вие, извива“, който се проведе в зала „Триадица”, вчера, 28.03.2015 г. и спечелиха място №1. И въпреки, че заглавието казва много, в никакъв случай не казва всичко, затова затегнете коланите (упс, който има 😉 ) и… приятно четене. Това е разказ от първо лице, наблюдателно число, пречупено през възхитените ми очи, и започва далеч преди събота. Е, ще се въздържа да се върна назад, чак до момента, в който са се родили едни талантливи хора, които като пораснали си направили клуб и почнали да учат хората да танцуват… Ще бъда доста по-милостива към вас и ще се върна само до началото на края…
Блага вест
Блага вест донесе ни зората: Светът е пълен с чудеса, защото днес дошла е на земята, единствената вещица добра 🙂 Посяла зрънце радост, уловила цвят и топлина, за да не спира да ни радва Шарколес със светлина! 🙂 или на български: Честит Рожден Ден, мила Гери 🙂
Отговорите…
Не задавай въпрос, ако не си готов да се справиш с отговор “Да!”
Лов на принцеси
Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много… смела. Да, смела! Особено след като се бил намерил благороден принц, който да събере страховете й и да ги даде на океана… Принцесата била доволна, че в сърцето й отново се отворило място за приказни принцове, принцки приказки, турнири, любови и… шоколад, но… кралството възнегодувало. И така, откакто принцесата станала смела, започнала да ходи сама в гората и да бере билки и придворният билкар се притеснил, че може да остане без работа… Придворният мълчаливец също си позволил да се притесни, защото принцесата вече не се страхувала, че ще падне или ще се изцапа и му била отнета единствената възможност да говори… Придворните сладкари и те се видели в чудо,…
