Изблици…
Когато си наистина необикновен, това си личи дори в забулената обикновеност на делника. Ако обаче не си, какъвто и ¡¿ш#и^б$а$н^?! обозначителен знак да си сложиш, по-специален няма да станеш…
Целувката на Бурята
Никой и Нищо не може да те прегърне така, както може да те прегърне Морето! Докоснеш ли го, то не чака друга покана, а покрива всеки милиметър от теб – обгръща те всеотдайно и те превръща в част от себе си. Морето винаги оставя следа от себе си върху теб – сол по кожата, пясък в косите… Не можеш просто така да отмиеш Морето и да се отделиш от него. Не съм се осмелявала дори да си представя, че мога аз да оставя своята следа в него. Дори да съм Река! Винаги съм си представяла, че дори и най-дълбоката, мощна и мътна река, когато докосне морето, бавно и незабелязано изчезва в прегръдката му, че сладко-солената целувка е мимолетна като облачно придихание и че от нея,…
Танцът на Доброто духче Каспър…
Проблясъци…
Ако на рождения си ден, успееш да запалиш и последната свещичка върху тортата, преди първата запалена да изгори до край, значи още не си твърде стар… Нали 🙂
Добро утро … пак на мен :)
HBD v6.0 …
mambo italiano …
Понеже вече ме обвиниха в цапане на така любимото място с непристойни изображения, в опит за изплакване на очите искам да ви раз(по)кажа за една популярна песен, написана по един доста любопитен начин, който обикновено се среща по филмите, през далечната вече 1954 г. във все още далечният Ню Йорк. Всъщност, няма да ви разказвам нищо повече, а ще се опитам да ви покажа. И понеже съм решил да карам по ред на времената, първо ще ви заглавичкам с една версия на песента с участието на една емблематична не само за италианското кино актриса: След това ще дойде редът на ремиксираната от Shaft версия на песента: И накрая — една заигравка на един виетнамски образ със същата тази песен. Малко ми е странно, че точно…
Happy SysAdmin Day v16 …
Вашата мрежа е сигурна, вашият компютър е включен и работи (даже и под Windows), вашият принтер не е задръстен с хартия?! Защо?! Защото (най-вероятно) имате прекрасен системен администратор или даже цял IT отдел, който да ви държи над водата? Ако всичко това е така, можете точно днес да отидете и да благодарите на тези хора, без които трудно щяхте да се вписвате в съвременния свят. И накрая — честит празник на всички колеги и колежки (не само като горната 🙄 ), които са се посветили на тази, твърде често, неблагодарна професия. 🙄
Ансамбъл „Софийска лудост“
… или на галено: „Пакостничките“… Това е името на новия ни ансамбъл за среднощно забавление и озвучаване на Северозаедна България, в частност видинските улици, формиран главно от неудържими ентусиасти с луди глави, неуморими крака и незаглушими гласове. Сега ще кажете, че за да си имаме ансамбъл, трябва да имаме и музиканти, не само танцьори, но аз веднага ще ви успокоя, че не е необходимо тези, които (въз)произвеждат музика за танцуване да са музиканти, нито дори да са музикални – достатъчно е само да имат желание да пеят 🙂 И тъй като музиката си е винаги с нас, проблеми с музика за танцуване нямаме, така че този аргумент отпада. Носии и сценично облекло също си имаме… … и само Времето има право да се произнесе чия…
Рожен 2015
…събор на народното творчество и животновъдството… Умишлено изчаках да минат няколко дни от края на събора, преди да напиша и аз няколко думи за него. Изчаках, за да улегнат емоциите – не само защото така речта добива членоразделност, а и защото, ако се бях поддала на изкушението да пиша веднага, вероятно щях да попадна в клопката на всички дошли си оттам и хванали се да разказват, а именно – щях да започна да разказвам за организационните пропуски и откровени недомислици и щях да пропусна важното. Затова няма да ви кажа нито дума повече за организация, логистика и настаняване. Ще ви кажа пет изречения за моите емоции покрай събора… Роженски поляни… Място, докоснато от Бога! Място, което прави хората по-добри. Място притегателно, пречистващо и вълшебно. Винаги,…
Добро утро … на мен :)
Ако познаете какъв е този облак според Облачната класификация, обещавам да продължа с Облачната категория незабавно 🙂
something urban …
something coloured 03 … and sweet …
Десети Рожден Ден на ЧАНОВЕ България!
Виждали ли сте какво правят малките деца, когато са превъзбудени? Търчат около вас, крещейки нечленоразделно с цяло гърло и мятат глава във всички възможни посоки, сякаш им пречи и искат да я махнат. Е, това съм аз в момента и съм така от известно време 🙂 И само насадените от мъгълското общество задръжки и модели на поведение ме карат да се правя на кротка и уравновесена… Емоциите около десетия рожден ден на ЧАНОВЕ минаха през всички възможни фази: Фаза 0: Любопитство! Какво ли ще представлява десетия рожден ден? Кога ще бъде? Ми то април и май има много празници… Къде ще се съберем толкова народ… Ама да има и място за танцуване… Фаза 1: Ентусиазъм! Това светло чувство обзе народонаселението още през януари, когато Коце…
В началото били двама…
something coloured 02 …
black & white 14 …
urban landscape 07 …
Колко си жив?
Кога за последно направи нещо за първи път?
Пропукване…
„Елате заедно да пропукаме матрицата…“ Това е призивът, който ви кани от всички афиши на постановката, но след като я гледате, ще установите, че това е твърде слабо казано… и донякъде, може би – безлично… Постановката започва с едно споделяне, поднесено някак уж преди началото и извън нея, но здраво свързано… – „надяваме се като си тръгнете от тук, да бъдете поне малко различни… или може би – не… „ Като гледате постановката, ще установите, че и това е твърде слабо казано… и донякъде, може би – безлично… … защото това, което никой не казва на „горкия“ зрител, е, че матрицата – това си ти – и за да пропукаш изобщо нещо някъде, трябва да започнеш от себе си! За да започнеш от себе си,…