Облачето отиде на училище
Да, това е приказка за Облаче, но малко по-различна. След като преди време Облачето гостува в детската градина, дойде покана и за училище 🙂 Няма как да откажеш такава покана! Не знам кой би се лишил от 24 чифта възхитени очички на 24 мънички топчици любов и положителна енергия, които поглъщат всяка дума и всяко твое движение, навъртат се около теб (ако те харесат 😉 ), искат да те пипнат, да те усетят, за да се уверят, че и ти си човек от плът и кръв. Такива срещи изтръскват от душата ти всяка тревога, всяко колебание, всеки страх и запълват всяко кътче в нея с чисто нова енергия – такава, каквато ти сам не би бил в състояние да си произведеш… В същото време, срещите…
Всички цветя…
Мога да съм Люляк – дързък, уханен, подканващ, предизвикващ, разбуждащ любов… Мога да съм Роза – красива, бодлива, почти недостъпна, и всяко докосване да оставя следа… Мога да съм Мак – уязвим, раним и копнеещ, волен, самотен и чезнещ… Мога да съм Момина сълза, Минзухар или Трендафил… … но съм Жена, и в мен живеят всички цветя!
Лоши спомени не съществуват…
Лоши спомени не съществуват… Колкото и трудно да е било, колкото и да е боляло, колкото и непреодолимо или непрежалимо да е изглеждало, ако все пак си успял да го превърнеш в спомен, значи си успял да продължиш. Събитието е оставило следа в теб, безспорно. Но, когато споменът за него избере да се върне при теб, той го прави, за да ти помогне отново да се справиш и отново да продължиш. Лоши спомени не съществуват… Да, някои от тях продължават да болят и след много години, но то е защото времето не лекува. Времето само затъпква надълбоко копнежи, страсти и емоции. Къса от душата ти парченца и ги превръща в стъкленица, в която консервира парещите остатъци. Времето, заедно с търпението, нарязват емоциите на тънки прозрачни парченца…
seasons 06 …
Black flowers 🙄 … Честит рожден ден, Ники! Бъди здрав и нека усетът ти за красивото винаги бъде с теб!
Уникалност…
Несъвършенството ни ни прави уникални. Ако бяхме съвършени, всички щяхме да бъдем еднакви…
За народните танци – с усмивка: Умората
За никого, който е дори минимално физически активен, не е тайна, че умората (за да не кажа „болката”) е част от удоволствието. Даже, идва момент, в който измерваш удоволствието чрез умората. Вероятно не веднъж на въпроса: „Как беше репетицията/тренировката/…?”, сте отговаряли нещо от рода на: „Супер беше, каталясах” или „Много яко, всичко ме боли” 🙂 С напредването на уменията, обаче, растат знанията и възможностите, а с тях умората се развива, трансформира и ескалира – вече много по-бавно и с много по-сложни хорà стигаш до каталясване, но пък и каталясването придобива съвсем други измерения. И така, за степените и висотите на умората ми беше думата 🙂 В началото, когато започнете да танцувате, най-много да ви болят коленете и да хванете някоя и друга мускулна треска. Коленете…
seasons 07 …
Ден на мечтателите `2016
Преди години един много умен мъж ми каза, че е лесно да мечтаеш, когато мечтата ти е далеч от теб и изглежда недостижима и че трудното и страшното започват когато я видиш пред себе си и единственото, което трябва да направиш, е да протегнеш ръка и да я хванеш… Това, което той тогава смяташе за страшно, аз смятах за прекрасно. И продължавам да не се страхувам от мечтите си! В този свят на неизброими ограничености, задръжки и предразсъдъци, често пъти, единствено в мечтите си можем да бъдем смели и безразсъдни! Няма да спра да мечтая и да фантазирам! Ще продължа да се влюбвам и да вярвам в чудеса, защото мечтите и чудесата са измислени, за да бъдат изживявани и ако ние се откажем от тях, и…
ЧАНОВЕ България на 11 години!
Днес, 11.04.2016 г., любимият ми Клуб за български народни хорà става на 11 години! Спомням си еуфорията около петия рожден ден и приказната лудост покрай десетия 🙂 Спомням си и всичко останало, но пак нямам представа кога минаха тези години! Давам си сметка колко много неща са се случили и уж всичко си е същото, а е непрекъснато ново и променящо се! И няма как да е другояче, при условие, че Миленка и Коце са вечно търсещи, намиращи и постигащи личности! Неведнъж съм казвала, че ги считам за свои лични будители! Покрай тях, за първи път, имам възможност да наблюдавам отблизо толкова последователни, методични и вдъхновени хора, които години наред продължават да се развиват, да си поставят нови цели, да ги постигат и да продължават с такъв…
***
Можеш да кажеш всичко на всеки човек, стига да започнеш с… бонбони 🙂
Крадецът на сънища
Открадна съня ми и го положи за постеля на обърканата си душа… Спи. Потърси утеха в откраднатите мечти… Простено е. Всеки е малко или повече крадец… Говори. Изречена в съня, истината не боли… Беззащитни блянове, загубили пътя, треперят от студ… Нахрани мечтите със слънце, за да мога отново да спя.
spring 02 …
spring is here …
Мимолетно… (3)
Обичам да разгадавам лятото и да усещам остатъчния вкус на пролет в него. Тревата още расте, показват се цветенца, тук-там се среща по някое привидно безобидно бодилче… Свежо е, шарено е, почти пораснало, неопитомено… Ароматът на неизвестно те притегля да се гмурнеш в него… Въргаляш се по поляните, усещаш нови допири по кожата си, събираш пеперуден прах… Научаваш нови неща за познатите тревички и камъчета, потъркваш червенината, която оставят, събираш спомени и продължаваш напред… После идва време, в което трябва за малко да спреш и да извадиш от душата си трънчетата, които вече само болят и отдавна са изгубили вкуса на приключение… … тогава от очите ми потича есен…
forthcoming storm 02 …
spring is comming …
Чанове с добри сърца
Винаги съм знаела, че мястото, на което се събират усмихнати и щастливи хора, сияе необикновено. Сякаш всички звезди греят точно в тази посока и всички комети минават от там, за да надникнат и да видят какво става. И ако сиянието, усмивките и щастието можеха да оставят физически следи в пространството, то Русе, погледнат от космоса, щеше и днес да продължава да прилича на един великански неспиращ фойерверк – като онези подли не гаснещи свещички за торта за рожден ден 🙂 И въпреки, че не мога да погледна Русе от космоса, знам, че емоцията, която съпътстваше преживяването ни там, промени по малко всеки от нас и всеки от нас остави там своята малка светла диричка. „Чанове с добри сърца“ е насловът на току-що подобаващо отпразнуваният Седми…
Dreams …
Ако мечтата ти не те плаши, значи не е достатъчно голяма
Това изречение ми се е забило в главата след последния ми разговор с един от Феноменалните ми приятели и обикаля там вече повече от месец. Чудя се как да нарека този човек – дали „Човекът с големите мечти” или „Човекът-воля”, или „Човекът, който тича”… Но, както и да го нарека, той всъщност си е просто Краси! В сравнение с описаните до тук други феноменални, може да се каже, че Краси е известен. Или поне в средите на тичащите хора е известен. Установих го, когато в разговор за маратон, исках и аз да изглеждам веща и небрежно казах: „Имам един приятел, който тича къде ли не… Доста е луд… Краси се казва…” Тук последва такава канонада от суперлативи по негов адрес, че се почувствах така, сякаш…