Една рима за четири сезона

Цяла зима търся рима, с която да опиша града, който не диша и мястото, от което не се вижда небето. После напролет още с първия полет рима откривам, но бързо я скривам, защото вече идва лято и парапланеристи – цяло ято, хвърчат от баири, кацат по поляни и никой не дири моите рими засмяни. Когато есента се покаже вече може да се каже, че отново е време с римите някой да се заеме. Но този път, когато дойде зима вместо да се мъча да търся рима, с която да опиша тъгата, с която стоя на земята и мястото, от което търся да видя небето, ще чакам да дойде пролет и да стане време за първия полет.

Continue reading

Децата, открили любовта

Les enfants qui s’aiment Un poème de Jacques Prévert  Les enfants qui s’aiment s’embrassent debout Contre les portes de la nuit Et les passants qui passent les désignent du doigt Mais les enfants qui s’aiment Ne sont là pour personne Et c’est seulement leur ombre Qui tremble dans la nuit Excitant la rage des passants Leur rage leur mépris leurs rires et leur envie Les enfants qui s’aiment ne sont là  pour personne Ils sont ailleurs bien plus loin que la nuit Bien plus haut que le jour Dans l’éblouissante clarté de leur premier amour. Децата, открили любовта Превод LeeAnn Децата, открили любовта, се целуват притихнали на прага на нощта. Минувачите, забравили младостта, ги сочат с жест, осъждащ любовта. Но децата тук ги няма те…

Continue reading

Нощта на големите …

Понеже този блог никога не е бил затворен за хора, които са искали да кажат нещо, но са нямали трибуна, от която да го направят, си позволявам да пусна долните няколко реда, изпратени ми от очевидец на събитието. Друга причина, заради която давам гласност на тази случка, е тази, че главно действащо лице в нея е една небезизвестна българска фирма, имаща голяма възможност за манипулация на общественото мнение у нас (и която не се притеснява да го прави) и е добре да се знае какви може да ги свърши (а предполагам, че и ги върши). NA SIA Advertising не почерпиха и по едно малко питие Ден: Сряда, 25 април, лето 2007 Час: 21:30 Място: PR Club Събитие: “Нощта на рекламите” Автор: Дари Пристигаме с колеги…

Continue reading

Забравената мечта

Имаше една мечта, която все си ходеше сама и търсеше чиста душа, в която да се приюти, която да озари и вдъхнови… … Всяко дете се ражда чисто като сълза и лека-полека започва да открива света, започва да търси, започва да намира, започва мечтите свои да избира. Едно дете, когато беше на пет, искаше да стане поет. Друго дете, още като беше на три искаше в небето да лети. Поне всеки сто на милион искат да карат камион. И още сто техни връстници искат да бъдат войници. Всяко дете нещо си пожелава, но като порасне бързо забравя… За да останеш вечно дете, мечтата трябва да е винаги с теб и вечер когато затвориш очи, да виждаш света както преди, както когато на пет, искаше да…

Continue reading

Момчешки мечти

Имаше веднъж едно добро дете, което като всяко малко момче, мечтаеше да кара камион, боклукджийски, от онези дето са оранжеви и чисти, в който да събира това, дето в къщите не се побира, после да изчисти градовете, после и селата, а накрая – душите и телата. Но, знаете, тези неща не стават просто така. Момчето растеше и тази мечта така и никой не я разбра. Всеки казваше “Жалко, това умно дете, ще се превърне в глупаво мръсно момче”. Детето си замълчаваше, но мечтата не изоставяше, а тайно реши, да я пази за по-късни дни. После това добро дете, като всяко малко момче, мечтаеше да стане пилот и самолет да управлява, но и за тази мечта красива не се намери нужната сила, която да подкрепи детето…

Continue reading

Хоро се вие, извива`2007

От едно известно време насам се събуждам само с две мисли в главата си: „Лети ми се! и „Танцува ми се!”… Ставам и …отивам на работа! Само дебна прогнозите за времето и правя планове, уговорки и други излишни неща, докато стане събота, та дано тръгнем за Сопот. През останалото време чакам да дойде вторник и после четвъртък, да приключа с работата, за да отида да потанцувам. Преди два месеца NeeAnn писа, че тръгвам на латино, но никой не писа, че месец по-късно се отказах от латиното 😉 То просто не е моя стил… Поканиха ме на хорото в клуб „Чанове”. Хванах се преди месец /няма и толкова/ и част от душата ми остана там. И не се пуснах повече, нито пък смятам да го правя….

Continue reading

Комуникация или Общуване: изберете сами!

Живеем във векът на комуникациите! Живеем? Комуникации? Глупости на търкалета. „Век на комуникациите” може би трябва да има нещо общо с общуването. Поправете ме, ако греша, но „комуникация” значи „общуване”, нали?  Да, само дето в този прословут век правим всичко друго, но не и да общуваме. Вярно – пишем си писма, дълги писма, все по-дълги и по-дълги, в които казваме все по-малко неща. Използваме букви, но не и слово. За емоции и дума не може да става. Вярно, писмата пристигат незабавно и не се налага да се тревожим дали лелката в пощата не ги е затрила нейде, дали получателят им не си е забравил ключа от пощенската кутия, дали ще я провери и кога… Сега знаем това. И какво от това? То по никакъв начин не подобрява…

Continue reading

Песента на тъмничаря

Chanson du geolier Un poème de Jacques Prévert Où vas-tu beau geôlier Avec cette clé tachée de sang Je vais délivrer celle que j’aime S’il en est encore temps Et que j’ai enfermée Tendrement cruellement Au plus secret de mon désir Au plus profond de mon tourment Dans les mensonges de l’avenir Dans les bêtises des serments Je veux la délivrer Je veux qu’elle soit libre Et même de m’oublier Et même de s’en aller Et même de revenir Et encore de m’aimer Ou d’en aimer un autre Si un autre lui plaît Et si je reste seul Et elle en allée Je garderai seulement Je garderai toujours Dans mes deux mains en creux Jusqu’à la fin de mes jours La douceur de ses seins…

Continue reading

Посоките на света

„Който не знае къде е север – ходи пеш!” Така може накратко да се разкаже историята за създаването на света и определянето на посоките му. Историята за това, че мъжете винаги са успявали /някак!/ да се ориентират по слънцето, звездите, луната. Та дори и по картата, ако щете. Това е бърз преразказ на историята за това, че жените се оправят /що-годе/ с ляво и дясно, горе и долу, защото от край-време са си седели в пещерите /къщите/ да си гледат децата и изобщо не ги е вълнувало къде е север и къде е юг. В съвременността, историята не се е променила много. Мъжете се ориентират пак по звезди, слънце, луна и карта. Жените… пак не се ориентират. Или поне повечето. Аз се справям прекрасно с…

Continue reading

Търси се заглавие

Преди известно време ви обещах, че няма да окачвам Облачето на пирона, преди да се опитам да му дам живот. След това, „внезапно” се появи Дени и се зае с нелеката задача да нарисува това, което е в душата и главата ми. Благодарение на Дени и Асен /и още известно количество подкрепители и насърчители 🙂 / на Облачето му остава наистина малко, за да види „бял свят”. Но имам нужда и от вашата помощ. С две думи: обявявам КОНКУРС ЗА ЗАГЛАВИЕ на книжката с разказите за Облачето С Дени имаме известно количество идеи, които ще коментираме с вас, ако не се появи по-добра. Ако се появи по-добра идея за заглавие, ще използваме нея, ако авторът й ни я предостави срещу скромното възнаграждение от един екземпляр от книгата…

Continue reading

Пролет в Царството на Ветровете

Една сутрин Облачето отвори очички… и му стори, че … Нещо не беше както преди. Нещо се бе променило. Нямаше и помен от тъжното настроение и усещането за сивота наоколо. Това първо малко го стъписа, защото то се притесни, че може да е свикнало с тях и затова вече да не му правят впечатление, но миг след това Слънчицето го погъделичка по нослето, за да го примами навън. Облачето излезе навън. И какво да види! В Царството на ветровете бе дошла пролетта. Облачето подскочи от радост и се втурна да обходи Царството, за да се увери, че всичко е така, както си беше преди. Да! Така си беше! Слънцето се бе върнало и бе довело отново цветовете и птиците със себе си! Царството обличаше пролетната…

Continue reading

Неделя

Dimanche Un poème de Jacques Prévert Entre les rangées d’arbres de l’avenue des Gobelins Une statue de marbre me conduit par la main Aujourd’hui c’est dimanche les cinémas sont pleins Les oiseaux dans les branches regardent les humains Et la statue m’embrasse mais personne ne nous voit Sauf un enfant aveugle qui nous montre du doigt. Неделя Превод LeeAnn Между дърветата по алеята на авеню Гоблин Статуя от мрамор ме поведе за ръка Днес е неделя, кината са пълни с хора Птиците в клоните гледат как минава народа И статуята ме целуна, но никой не ни видя Освен едно сляпо дете, което ни посочи с ръка.

Continue reading

Насърчаването

Всеки човек обича да го хвалят. В това едва ли има някакво съмнение. В похвалата се включва както моралната, така често и финансовата страна на “упражнението”. Похвалата обаче се случва при свършен факт: Свърши си работата и ще те похвалим, … евентуално. Има един друг вид стимул, който хич не е за пренебрегване и това е Насърчението. И неговото време е преди да свършиш работата, дори преди да си се захванал с нея. Насърчаването обикновено се извършва от човек, на чието мнение по даден въпрос или в дадена област държим. Обикновено, в различните области държим на мнението и одобрението на различни хора, защото дори и най-уважаваните от нас личности не са всезнаещи и всеможещи. Условно разделям насърчаването на два вида: отрицателно и положително. Отрицателно: Ти…

Continue reading

Ден на космонавтите

Когато бях малка, днешният ден беше особен и специален. Той беше Денят на космонавтите. Имахме си само двама по онова време, но си ги тачехме и почитахме. Цяло щастие беше, ако училищното ръководство успееше да уреди среща с един от двамата… Двамата… В момента си давам сметка, че помня името само на единия от тях, първият – Георги Иванов. А вторият? Помни ли някой как се казваше? Или да питам Гугъл? Някак неусетно в последните 10-15 години прехвърлихме достойнството и народната си памет и гордост в ръцете на Гугъл. Помним само това, на което той има отговор. За другото – карай да върви, щом гугъл не знае, значи не е важно… 12 април всъщност е датата на полета на Юрий Гагарин, като впоследствие е предложено…

Continue reading

Да нарисуваш птица

Pour faire le portrait d’un oiseau Un poème de Jacques Prévert  A Elsa Henrique Peindre d’abord une cage avec une porte ouverte peindre ensuite quelque chose de joli quelque chose de simple quelque chose de beau quelque chose d’utile pour l’oiseau placer ensuite la toile contre un arbre dans un jardin dans un bois ou dans une forêt se cacher derrière l’arbre sans rien dire sans bouger … Parfois l’oiseau arrive vite mais il peut aussi bien mettre de longues années avant de se décider Ne pas se décourager attendre attendre s’il le faut pendant des années la vitesse ou la lenteur de l’arrivée de l’oiseau n’ayant aucun rapport avec la réussite du tableau Quand l’oiseau arrive s’il arrive observer le plus profond silence attendre…

Continue reading

Мъжете и чувствата

Идеята за тази статия възникна от недотам неочакваните мъжки реакции на една от „Принцесешките историйки”. Тя няма да даде отговорите, а напротив, цели да открие още въпроси и да предизвика дискусия.  „Мъж” и „чувства” – съвместими ли са тези две понятия изобщо? О, да! И още как! Мъжете са хора и „нищо човешко не им е чуждо”, а именно чувствата са отличителния белег на човеците.  Дали мъжете изпитват чувства – отговорът на този въпрос не предизвиква съмнение. Той е уверено „Да!”. Коментарът по-скоро е насочен към начините на проявлението им. От друга страна, чувствата и тяхното проявление са нещо твърде индивидуално и специфично за всяка личност – без значение дали е мъж или жена. По правило /кой дявол го e написал ?!/ мъжете са твърди, силни,…

Continue reading

Как да впечатлиш принц/принцеса

Вече знаете доста неща за принцесите. Как да си направите принцеса, как да си я превърнете в Ламя, после пак в принцеса, как да си откраднете целувка и т.н. И това май на повечето разказвачи на приказки им е достатъчно, за да завърши приказката с „И заживели щастливо”? Аз обаче не искам нито тази, нито никоя друга, приказка да свършва и на мен не ми е достатъчно! Искам да знам какво става по средата! След откриването на принцесата, след първата открадната целувка… Струва ми се, че всички разказвачи нещо премълчават. Хъм! Не може то така! И направих проучване. То показа разни неща. Оказа се, че истината за времето от първата целувка до „И заживели щастливо” се премълчава умишлено, защото разказвачите на приказки за принцеси са…

Continue reading