Една рима за четири сезона
Цяла зима търся рима, с която да опиша града, който не диша и мястото, от което не се вижда небето. После напролет още с първия полет рима откривам, но бързо я скривам, защото вече идва лято и парапланеристи – цяло ято, хвърчат от баири, кацат по поляни и никой не дири моите рими засмяни. Когато есента се покаже вече може да се каже, че отново е време с римите някой да се заеме. Но този път, когато дойде зима вместо да се мъча да търся рима, с която да опиша тъгата, с която стоя на земята и мястото, от което търся да видя небето, ще чакам да дойде пролет и да стане време за първия полет.