Цяла зима
търся рима,
с която да опиша
града, който не диша
и мястото, от което
не се вижда небето.
После напролет
още с първия полет
рима откривам,
но бързо я скривам,
защото вече идва лято
и парапланеристи – цяло ято,
хвърчат от баири,
кацат по поляни
и никой не дири
моите рими засмяни.
Когато есента се покаже
вече може да се каже,
че отново е време
с римите някой да се заеме.
Но този път, когато дойде зима
вместо да се мъча да търся рима,
с която да опиша тъгата,
с която стоя на земята
и мястото, от което
търся да видя небето,
ще чакам да дойде пролет
и да стане време за първия полет.
иха, свежо. поздравления.
и след като намерихме илюстратор на разказите за облачето, дали ще се намери и композитор да направи музика по тези весели стихчета?! може да стане чудесна изненада за парапланеристите 🙂
Еееххх, ама и ти…
Какво и той? 🙂
Ники дай да говориме с Делчев. Той може да има някакви познати, които да се заемат с това. 😛
Свежо 😉
Добро утро, мистър Алвин 😉
Сладурка! 🙂
Ако още си търсите композитор за идейката пишете един мейл. Поздрави!
Теодор,
написах един мейл 🙂