Имаше веднъж едно добро дете,
което като всяко малко момче,
мечтаеше да кара камион,
боклукджийски,
от онези дето са оранжеви и чисти,
в който да събира
това, дето в къщите не се побира,
после да изчисти градовете,
после и селата,
а накрая – душите и телата.
Но, знаете, тези неща
не стават просто така.
Момчето растеше и тази мечта
така и никой не я разбра.
Всеки казваше “Жалко, това умно дете,
ще се превърне в глупаво мръсно момче”.
Детето си замълчаваше,
но мечтата не изоставяше,
а тайно реши,
да я пази за по-късни дни.
После това добро дете,
като всяко малко момче,
мечтаеше да стане пилот
и самолет да управлява,
но и за тази мечта красива
не се намери нужната сила,
която да подкрепи детето
и като порасте момчето
да го превърне в мъж,
който пори небето.
Сега вече и момчето разбра,
че тези неща не стават просто така,
че мечтите красиви
остават силни и живи,
ако имаш за тях място в сърцето
и с очите си отразяваш небето.
И още момчето разбра:
порасват някои деца
и бързо забравят кога
камионът е бил тяхна мечта.
Момчето по своя път продължи,
но на мечтите си още държи.
То още наднича със сините си очи
в порасналите човешки души
и търси точно една
непораснала нежна душа,
тази, с която ще сподели
неразбраните свои детски мечти.
Имаше веднъж едно добро дете,
което вече повече на мъж прилича,
но от очите му още наднича
едно малко момче
с голямо и вдъхновено сърце.
Тъй като си много стриктна в посочването на автор и място от където си взела нещото, а тук липсват подобни атрибути, мога да кажа само едно нещо.
Браво.
Ясен, много ти благодаря.
Римите не са ми сила и се радвам, че този опит за стих ти е допаднал… но, съзнаваш ли, че това поощрение ще роди още стихове? Можеш ли да поемеш подобна вина?
Мда мога. Без да се замислям или притеснявам. Ама никак даже.
Както няма да се притеснявам да ти кажа, ако не ми харесва.
🙂
това стихотворение е мн хубаво ! Или поне лично на мен мн ми хареса и мисля, че ще се хареса на всички, които са като описаното от Теб момче. Другите дали успеят да го разберат – не знам – Дано 🙂 🙂 🙂
Супер си ЛееАнн 😉
Драконе, описаното от мен момче си Ти. И Той. И Те. И всички онези момчета, които не са забравили детските си мечти и които се сдобиват със сини очи в мига, в който погледнат към небето с обич и очакване. 🙂
Да, дано го разберат ;).
И благодаря. 😀