Имаше една мечта,
която все си ходеше сама
и търсеше чиста душа,
в която да се приюти,
която да озари
и вдъхнови…
…
Всяко дете се ражда чисто като сълза
и лека-полека започва да открива света,
започва да търси,
започва да намира,
започва мечтите свои да избира.
Едно дете,
когато беше на пет,
искаше да стане поет.
Друго дете,
още като беше на три
искаше в небето да лети.
Поне всеки сто на милион
искат да карат камион.
И още сто техни връстници
искат да бъдат войници.
Всяко дете нещо си пожелава,
но като порасне бързо забравя…
За да останеш вечно дете,
мечтата трябва да е винаги с теб
и вечер когато затвориш очи,
да виждаш света както преди,
както когато на пет,
искаше да ставаш поет.
Но вместо това човекът затваря очи
и нищо не вижда, не диша дори.
Няма ли кой да му обясни,
че колкото по-широко затваря очи,
толкова по-малко е жив отпреди,
че ако само за миг погледне назад,
ще види как срещу него идва целия свят,
готов да му подаде ръка
и да му върне забравената детска мечта,
онази, дето ви казах, че ходи сама
и си търси чиста човешка душа…
bez dux sum prosto!
Дишай и Помни!
Благодаря ти :)!
abe, posledno vreme imam problemi tochno s pametta az;)
Bravo inak! Straxotna e poemata, naistina.
Iskam da stana kato teb, kogato porasna, xaxa!
veff 🙂 ,
Искаш да станеш като мен? Няма проблем, особено при съвременното ниво на развитие на медицината. Трябва да направиш само 3 неща:
1. Да папкаш, за да си пухкав като мен!
2. Да се боядиш рус.
3. Да си направиш операция за смяна на пола 😉
😛 😛 😛
LeeAnn 🙂
Xaxa, e to ne bilo koi znae kakvo…
nqma nujda da se boqdisvam: az sum si rusolqv principno, puk i si papam zdravata:)
operaciikata sme se razbrali za idniqt Vtorinik:)
Ochakvai skoro tvoeto zlo AZ da se poqvi:)
myxaxa