Живеем във векът на комуникациите! Живеем? Комуникации? Глупости на търкалета. „Век на комуникациите” може би трябва да има нещо общо с общуването. Поправете ме, ако греша, но „комуникация” значи „общуване”, нали?
Да, само дето в този прословут век правим всичко друго, но не и да общуваме. Вярно – пишем си писма, дълги писма, все по-дълги и по-дълги, в които казваме все по-малко неща. Използваме букви, но не и слово. За емоции и дума не може да става. Вярно, писмата пристигат незабавно и не се налага да се тревожим дали лелката в пощата не ги е затрила нейде, дали получателят им не си е забравил ключа от пощенската кутия, дали ще я провери и кога… Сега знаем това. И какво от това? То по никакъв начин не подобрява качеството на отношенията ни с останалия свят. Е, вярно, за бизнес е удобно. Понякога и лично е удобно, но все пак – предпочитам да чуя гласа на човека по телефон. Едно обаждане вместо 10 мейла. Ако ще да е не в Америка, а на Луната!
И това не е най-лошата възможна комуникация. Има и по-лоши – всички видове ICQ, IM, Skype и т.н. Да, има известно удобство и в тях, не отричам. И аз ги ползвам, принудена съм. Но! Доста често не ми харесва. Никога не е било по-лесно да се представяш за такъв, какъвто си искаш. Никога лицемерието и лъжата не са били по- на мода от сега. И тъй като отдавна изгубихме лицата си, сега вече сме само букви (главно безгласни и тук-таме цифри). Едно време по дрехите посрещаха, а по акъла изпращаха. Сега … нито посрещат, нито изпращат. Всеки е надянал маска и е това, което му се иска да бъде. Но то често няма нищо общо с това, което е всъщност.
Защо тогава изобщо да общуваме с някой, за който предварително знаем, че не е такъв за какъвто се представя? А ако е такъв? Може да пропуснеш някой свестен човек. Какъв е критерият да разбереш кой е искрен и кой не, кой е свестен и кой не става, и какво изобщо значи свестен?
Има два варианта:
Или подхождаш с положителна нагласа към човека зад монитора и приемаш за искрено това, което ти казва, пък ако се опариш – да ти е обица на ухото, и така докато по ушите ти празно място не остане.
Или вариант две: подхождаш към всички като към лъжци и измамници и не вярваш на нито една дума от това, което четеш и за всеки случай се държиш като тях, защото … май нямаш повече място по ушите… И лека-полека се превръщаш в един от тези, чието поведение не си харесвал преди. Това не ти харесва, но какъв избор имаш?
От много писане сме забравили да говорим. Има думи и интонации, които сме забравили отдавна. Има емоции, които сме забравили отдавна. Сега усещането и емоциите са оставени в ръцете на четящия и възприемането на написаното е субективно и е изключително и само за негова сметка. И колкото повече пишем и комуникираме, толкова по-малко общуваме. Комуникираме с тези, чиито „код за комуникация” имаме.
Обичам приятелите си, които не ползват ICQ/IM/Skype и нямат „код за комуникация”, защото, ако искам да разбера как са, трябва да им звънна по телефона или да им отида на гости. Значи, общуваме само с тези, с които не можем да комуникираме?!
Комуникациите убиха общуването?
Следователно „комуникация” не значи „общуване”!!!! А какво тогава означава, някой може ли да ми обясни? Моля…
Боли, но е така 🙁
Боли, но не е така.
А как е, Ийори?
Съгласен съм, но единствения лек и за теб и за другите е да си искрен … до колкото можеш и до където прецениш.
За съжаление общуването е сменило формата, а и до голяма степен съдържанието си. Защо ли …? Ами защото е по-лесно да си искрен, когато не гледаш някой в очите …, но по-важното е да не станат виртуални и нашите чувства и емоции, защото тогава ще заприличаме на компютри с изкуствен естествен интелект, но … с изкуствени чувства.
Комуни-кация – демек клатене на обществото. Нещо, дето си мислим, че го има, ама то е само формално клатене. 🙂
Съгласна съм с теб, технологията убива човешките отношения. Аз най-вече се плаша като си гледам децата, вечно потънали в компютъра или със слушалки в ушите.
Но – да се надяваме, че природата си знае работата и нещата ще се компенсират по някакъв начин.
За развеселяване – http://venetzia.bloghub.org/2007/04/15
@Plamen
Да, общо взето съм съгласна с теб, но…
/нали знаеш, че винаги имам едно “но”, скрито в ръкава ;)/
но… Ако не мога или не бих казала нещо на някого, гледайки го в очите, няма да си позволя и да го напиша. А ти?
Никога ли не ти се е случвало да си пишеш по “комуникациите” с някого, неща които никога не би казала лице в лице?
Когато застанеш срещу някого и искаш да кажеш нещо важно, а чувстваш гласа си неуверен? Или човекът отсреща просто те надприказва? Или да ти говори умни неща, а ти да го гледаш, някакъв полуусмихнат шебек и да се чудиш дали да му вярваш? Или изведнъж си задаваш въпроса “а той защо сега ме гледа така? Да ми няма нещо на грима?” или просто “защо ме гледа така” и всички други мисли остават на заден план? Или “защо така сега прави с крака си, сигурно го притесних”? Или “охх, откъде духа така, не мога да си събера мислите”? Или “лелеее, година и половина не се бяхме виждали, а сега… седим, гледаме се и нямаме какво да си кажем”…
Комуникацията (за която говорим) е предаване на чиста мисъл между двама и повече души и позволява насищане на тази мисъл с много повече съдържание. И не изисква прибързани отговори, нито е нужно да говориш глупости, за да запълваш паузите.
Единственото сериозно предимство на общуването пред комуникацията е, когато става въпрос за секс.
ICQ, чатове, форуми, блогове дори отдалечават човека от реалното общуване с други хора и го затварят в една виртуална сфера която предполага не общуване, а само комуникация с непознати и анонимни индивиди, които са по различни причини и интереси в тази сфера. Общуването по този начин води до един вид някакво пристрастяване и така бавно и постепенно закърняват чувствата и възможността човек да общува реално, да обменя флуиди и енергия с друг човек. Лично аз за мен мога да кажа спрях да пиша и чета форуми (вече не са ми интересни), отказах се да ползвам месинджъри, чатя си рядко по ICQ защото нямам необходимото време за да обърна внимание на хората в него, единствено преглеждам блогове в блогосферата, защото има много хубаво написани неща достойни да бъдат публикувани в някоя сериозна медия.И между другото в паузите със свободното ми време пиша за неща които са ми направили впечатление и са ми грабнали интереса.Мисля до тук да огранича виртуалната си комуникация.
Хаха, във виртуалния свят няма енергийни вампири, като заговорихме за обмен на енергия.
А в другия има достатъчно. Скоро например, една жена с две кучета избяга от мен, като почти ги влачеше след себе си, а една друга си удари дамската чанта в земята със страшна сила и ме нарече “девол некръстен”.
А само се разминахме… нищо не съм им правил… сигурно имам много гадна аура. И едва ли щяхте да бързате да си общувате с мен ин да риъл уърлд.
Само да отбележа, че в общуването по този начин пристрастяването е до време … после следва отегчението. Според моите наблюдения целта на една такава комуникация води почти неизбежно до визуална и “устна” (в добрия смисъл на думата 😉 комуникация. Разбира се има и ред други причини да съществува този начин на комуникация- свободата да бъдеш какъвто си искаш, когато си поискаш не е за подценяване … всеки се уморява да бъде себе си по някое време … нали така … бъдете искрени 😉
И още нещо … в реалния живот всички играем роли, които с нищо не се различават от играта на характери в чата … така, че в тази връзка май е най-добре да си изясним и дефинираме понятието “искреност” и чак тогава да си говорим за общуването под всяка една форма.
А след пристрастяването и отегчението – следва нормализирането. По затихваща синусоида.
Представете си какво е било чувството на първите абонати на телефонните компании… И как са си оправяли якичките докато говорят, за не изглеждат необрядни.
Напълно съм съгласен, че в реалния живот играем роли. Даже нещо повече – смятам, че понякога играем роли, които не сме избрали сами. Достатъчно е да си различен, по какъвто и да било начин от представата си за себе си и настава кошмар. Просто да си твърде висок или твърде нисък, кльощав или дебел, грозноват или красив… Оттам нататък всички виждат ролята, която ти е отредила външността ти.
Ако приличаш на футболист, иди обясни че в свободното си време се занимаваш с композиране и японска калиграфия.
И кой си истинският ти? Този за когото те мислят другите, или този за когото се мислиш ти?
Не е ли много по-реално представянето, което сам си правиш, а не това, което те добиват на базата на наблюдения на външния ти вид?
@Ийори
Това е общуването Ийори, т.е. „Общуването” е „комуникация”, ама „на живо” 😉 и сексът няма нищо общо! И това и е най-хубавото – че можеш да уловиш настроение, усмивка и очарование. Ако на теб ти стигат емотиконите, които ти пращат – ок, ама на мен не ми стигат.
Тук, с малко насилие над себе си, може и да се съглася. Особено в частта с прибързаните отговори. Но понякога е достатъчно да видиш само потрепване или някаква, каквато и да е, реакция в човека срещу теб, за да разбереш какво става. Това в чата се пропуска. Мога да обмисля отговорът си и да го напиша така, че никога да не почувстваш емоция в него. Мога и обратното.
Определено си този, за когото се представяш! Но все пак не мисля, че човек, който изглежда като футболист или борче /с ударение на „е”/ в свободното си време пише музика. Знам, че външният вид не е определящ, но все пак душата оставя тук-таме своя отпечатък. Затова аз досега не съм споменавала външния вид, а само очите и емоциите.
@Plamen
За мен това е искреност в чата: „Ако не мога или не бих казала нещо на някого, гледайки го в очите, няма да си позволя и да го напиша”.
А Искреност въобще-изобщо като понятие… съществува ли? То е свръхсубективно, общо взето се доближава до “не лъжи”, ама е малко по-различно 🙂
Мога ли да линквам картинки тук?
Според мен, номерът е в баланса ;). Не трябва да се затваряш в нет-а, но не трябва и да го отричаш.
Реалното общуване си е реално (мъдро, нали :)). Виждаш човека, с когото говориш, усещаш го, абе един такъв истински. Това за сега и видео връзките нe могат да го заменят.
Но пък в нет-а има доста интересни хора, които иначе не би срещнал. Понякога от виртуално общуване се стига до реално, което си е чиста печалба. Не става дума за сайтове за запознанства (тях все още не мога да ги възприема), а за блогове, форуми и сие, където от една купчина “комуникатори” изникват и истински хора, с които ти се иска да общуваш.
А и има и разни такива, които пишат много изразително и които можеш да почустваш (до някъде) и през нет-а. (Някой да се сеща за една такава?).
Абе, просто не трябва да се размива границата реалност-виртуалност. Сега пред мен е монитора, отсреща (в нет-а) има други, които също така тъпо гледат в техните монитори, но след час, час и половина, пред мен ще има бира, а отсреща (на масата) други хора с бири ;).
Поздрави Ему
Ему, няма как да не се съглася с теб… Какво друго да кажа…
Наздраве! /това е за довечера!/ 🙂
Случаят ме е срещал точно с човек, който изглежда като борче и пише музика! Качи ме на стоп. Някаква лъскава кола, един ми ти дебел врат, една бръсната глава… Ама забелязах, че нещо по-иначе гледа. Поглеждам касетите под касетофона – Нийл Йънг. Бре! Помолих го да го пусне, разприказвахме се за музика и се оказа контрабасист от оркестъра на Варненската опера :-)).
Кома,
ти потвърждаваш точно моята нагласа и това, което написах на Ийори, че
Затова в повечето случаи предпочитам, ако е възможно, да виждам човека, с когото общувам. Очите…
Друг е въпросът, че аз май съм доста резервирана и в живото общуване и не бих се качила на стоп изобщо. Но все пак, всяка нагласа е строго индивидуална.
amii…i az se chudq zashto adjeba NE moga da si obshtuvam s nai-blizkite priqteli,koito sa prysnati iz Evropa po skype i podobni raboti..amii..ne moga,kogato sym s tezi hora,koito obicham,az si obshtuvam s tqh crez ezika na tqloto,crez ochite,crez vsichko..a taka,s kompa mislite se prehvyrlqt edna prez druga v razbyrkani i nanavremenni dumi i v kraina smetka smisyla i emociite ostavat neizkazani..
🙂
zatova ponqkoga si tyrsq obshtuvane s hora,s koito sme tolkova razlichni-kolegi,prodavachi i t.n….po istinsko mi e taka da si poluchavam dozite “obshtuvane”,po choveshko.
a priqtelite…te sa mi specialnite migove i s tqh obshtuvaneto mi naistina e specialno..vseki pyt.
a inache..tyjno e,che kolkoto i metodi za komunikacii da ima,kontaktite vsyshtnost si ostavat na syshtoto “delovo” nivo ot drevnostta do dnes.
people are people.
i za da zavyrsha s neshto pozitivno-vse pak koito tyrsi,namira!
:)))
Stateless , moje6 pone edno zdrasti da ni pi6e6 otvreme navreme
Aide pozdravi ot Nice i slan4evo vreme s teb
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Общуването, възпитанието и „малките неща”
Използвай Интернет общуването за да общуваш само с хора, които познаваш от истинския живот – никакви запознанства, приятелства и любови от Интеренет. Научете го вече!
Иване, не съм съгласна с толкова крайна позиция.
“Проблемът” е именно там – че като общуваш виртуално с хората, които познаваш, лека-полека интернет комуникацията започва да измества живото общуване, а на мен точно това не ми харесва. Но понякога нямаш друг избор.
За “никакви любови” съм съгласна.
Но за “никакви запознанства” не съм. Просто трябва да се внимава и да се подхожда с достатъчна предпазливост и мнителност. Но ако визираш тийнеджъри, май и с думата “никакви” ще се съглася 🙂