Страхът… (2)
Не се страхувай да направиш (голяма) крачка напред в неизвестното. Не неизвестното ни кара да порасваме, а страхът от него.
За едно сърце…
За едно сърце – нагоре полетяло За една душа – изпълнена с мечти За пламъчето – в полет избуяло Честит да е! Дете си остани! П.П. Снимката и стихчето са ми подарък от Гери. Благодаря, Гери 🙂
Страхът…
Не се страхувай да направиш (голяма) крачка напред в неизвестното. Не неизвестното ни кара да порасваме, а страхът от него.
look down and far away …
Шумен
Никога преди не бях ходила в Шумен. За Шумен знаех само 3 неща: Тодор Колев е от Шумен, в Шумен има клуб по парапланеризъм (и удобен старт) и има някакъв паметник, който се вижда чак от пътя за морето. Тръгнахме натам главно заради причини 2 и 3. Обикаляйки из града, в търсене на начин да се доберем с кола до паметника, видях, че на отсрещния хълм има нещо като крепост. Не след дълго видяхме и насочващи табели с надпис „Шуменска крепост“. Обичам крепости. За много хора те са само камънаци, но за мен са камънаци с мнение, дух и душа. Обичам да слушам разказите на камъните. Освен това крепостите винаги са били строени на най-високия хълм, което означава, че като се качиш там (ако има…
Кафе с аромат на смокини
Желанието ми да посетя Трявна е толкова старо, че е почти древно. Толкова древно, че чак го бях забравила. Преоткрих го, минавайки през Габрово, където една табела ми подшушна, че Трявна е съвсем близо – 20 км са си нищо като си тръгнал на обиколка из България. Какво пък… хайде към Трявна… Пътят откъм Габрово по нищо не отстъпва на високопланинските ни проходи – завои, серпентини – на моменти чак ти се замайва главата, ама надничаш зад завоите и чакаш да се покаже града. Ето го! Най-накрая! Признавам – първоначално се разочаровах силно. Очаквах да видя стари къщи с чупки и чардаци, с покриви от плочи, калдаръмени улички… а ни посрещна един град като всеки друг… Чак се замислих с какво толкова свързвам Трявна и…
Село като всички други?
Както вече знаете, тазгодишната обиколка започна спонтанно, провокирана от един нищо и никакъв си дъжд, малко буря с гръмотевици и почти раннопролетни температури. Решихме, че седенето на едно и също място в това време няма да ни се отрази добре. По-добре да сме на път. Много хора се страхуват да пътуват, когато навън вали и трещи (което прави пътищата почти празни 😉 ) и си мислят, че нищо няма да видят. Това е така, защото не знаят на къде да гледат! Няма нищо по-красиво от лошото време!!! Има облаци, които не можеш да видиш при хубаво време през никой сезон! И тръгнахме – посока с. Светлен. Село като всички други (?), може би… Светлен е първото село след гр. Попово в посока Търговище. Минавала съм от…
bloody sunset 02 …
Бурите в Балкана
Като споменах, че повечето страшни бури не стигат до Сопот, а спират в Троянския Балкан или в краен случай на Беклемето, имах съвсем истинско основание да го казвам. Много от детските ми спомени са свързани с вечери на свещи, но не от онези по юношески романтичните, а едни други – по детски страховити и драматични. По някакъв странен начин, обаче, харесвах тези вечери. Това беше времето, в което татко с охота ни разказваше за детските си пакости и младежките си подвизи. Харесвах тези разкази, защото бяха пълни с почти Чудомирови герои с най-невероятните прякори на света. Имам чувството, че хората с най-веселите прякори и най-свежо чувство за хумор са родом от този край. Само като изброя имената на най-често споменаваните герои съм сигурна, че веднага…
Едно историческо лято
Това лято, въпреки че още не е свършило, вече спокойно може да бъде наречено „историческо”. Причината за това: осъществяването на едно дълго отлагано пътуване. Прекосихме България на длъж и шир и главата ми е пълна с впечатления. Пътуването бе с център и основна отправна точка Сопот. Тръгвайки от там, единият ни маршрут беше Троян – Сопот – Казанлък – Шипка – Габрово и оттам към Златна Добруджа, чак до Шумен и после обратно през Трявна. Ден почивка в Сопот и поехме към Кърджали – Смолян – Триград – Батак и пак Сопот. По някое време чак до Варна планираме да стигнем 😉 Опитахме се да спрем навсякъде, да видим, чуем и пипнем всичко по пътя си и тепърва ще ви разказвам за всички тези вълшебни…
cloudy sunset 03 …
Подарявам ви огън
Ако го опазите горящ две седмици, докато се върна, ще ви донеса всякакви подаръци 🙂 😀 😀 🙂
Троянският Балкан
Като ви обещах да пиша пътеписи, вие нали не си помислихте, че ще пиша за общопознати неща и известни факти в рамките на два-скрола-място? Дано не сте, защото аз нямам намерение да го правя. Пътеписите ми ще описват пътувания, които се различават от традиционните основно по своя смисъл и емоционален заряд. Предстоящото „пътуване” из Троянския Балкан ще обхваща първите 25-30 години от живота ми и се очертава да бъде най-трудния „пътепис”, с който съм се захващала… Това по-скоро ще е спомен за едно непорасване. То ще е разказ за едно детство. Ако ви се пътува във времето и пространството, обувайте маратонките и айде :), скачайте в машината… Всеки от вас прекрасно знае къде се намира Троян. Това, на което малко хора обръщат внимание е, че…
Записки за женската логика, част 2
(продължение от част 1-ва) ПРЕХОД В ДРУГА РАВНИНА Сега ще разгледаме една от най-важните възможности на женската логика – прехода в друга равнина. Именно нея имат предвид, когато твърдят, че в женската логика две по две е равно на дупка на квадрат. Същността на Прехода в друга равнина е по възможност незабележимо да се промени предмета на разсъждението. Естествено, новата равнина следва да си подберем така, че в нея най-лесно да може да докажем правотата си. При правилното прилагане на метода вие автоматично печелите целия спор. В най-примитивната си форма Прехода в друга равнина представлява това, което римляните са наричали „квартернио терминорум”, а ние го обозначаваме с пословицата „Де е камилата, а къде – камиларя.” В по-развитите си форми чрез Прехода лесно ще ви докажат…
Записки за женската логика, част 1
В историята на блога, това безспорно е най-дълго отлежалата чернова. Причината е проста – оригиналът е на руски 🙂 и аз все не намирах време за превод, който да става за четене на български. Тези дни обаче, Асен най-сетне се смили над мен (да не говорим, че идеята за превода е негова) и реши да ми помогне да завърша започнатото. И така – на вашето внимание – едно забавно четиво – дългичко е и ще ви го представя в две част. Надявам се да го четете с удоволствие и чувство за хумор и да не забравяте, че присъстващите винаги правят изключение 😉 Записки за женската логика – част 1-ва. автор: Д. В. Беклемишев превод: Дачи, Асен УВОД В нашия век точните науки навлизат във…
До Сопот и нагоре
Отварям си пощата и що да видя?! Вътре се мъдри следната подкана: Кога ще пишеш пак пътепис? Не само Барселона е на тоя свят… Сопот – също е на картата 🙂 Без майтап – напиши за Сопот 🙂 Прав си човече, и Сопот е на картата, взимам си бележка и се захващам с пътеписа веднага. Ама, то какъв ли път-е-пис ще излезе, като аз из Сопот не ходя по пътя, там посоката е нагоре. Но да видим… Сопот се намира на около 130 км от София, ако тръгнете на изток по подбалканския път. В момента пътят е с качество, приемливо за служебни автомобили и джипове. Ако имате лична градска кола, по-добре хванете магистралата за Пловдив и оттам – още 60 км на север, посока Карлово….
i see a rainbow rising …
Камъче #9: Светът е (вашето) огледало
Външният свят е вашето огледало. „Реалността” е различна за всеки и погледът към нея е пречупен през специфичните за всеки човек чувства, страхове, усещания, емоции, очаквания, възможности, натрупани знания и информация, духовно възприятие, психическа нагласа и т.н., и т.н. Хората възприемат един и същ факт по различен начин, защото всеки сам избира какво да види от външния свят, избира и как да го види. Тук е мястото да си спомните различното възприятие на оптимиста и песимиста за чашата с вода. Това, което ще видим „навън” е функция от това, което сме „вътре”. В околния свят човек открива това, което притежава. Ако сте по-скоро доверчив – ще срещате хора, които ще ви оказват доверие. Ако не сте доверчив – и да ви окажат доверие няма да…
Рапорт даден
Направих абсолютния рекорд по неписане в блога – цели десет дни абсолютно мълчание. Първо да кажа – добре съм, всичко е наред. Благодаря на тези, които звъннаха по телефона да ме проверяват 🙂 Къде изчезнах ли? Първо ме затисна многото работа – няма как – има и такива моменти 🙂 Обичам да приключвам започнатото в срок, а това не винаги е проста задачка. Друг е въпросът, че понякога сама си поставям трудно изпълними срокове, но това е друга тема. Междувременно, но по-важното е, че излезнаха резултатите от изпитите за кандидатстване след седми клас. Нашата седмокласничка се е справила повече от добре и, живот и здраве, ще влезе там, където иска – СМГ. Първо класиране излиза на 11 юли, а записването е от 14 до 16…
3 в 1 – очаквано забавна комбинация
Три задачки в един пост, изпратени от читател. Боянчо е толкова ентусиазиран и постоянен, че няма как да не му доставя удоволствие и да публикувам задачките, които ми е изпратил. Една от задачките не е нова, но ви моля да подходите отговорно и да не ровите в нета за отговори. А и който знае отговорите – нека си мълчи и остави другите да се забавляват. Наслука! 🙂 Задача 1: 1. Пет къщи, всяка с различен цвят. 2. Във всяка къща живее един човек от различна националност. 3. Всеки от тях предпочита определено питие, пуши определен вид цигари и гледа едно домашно животно. 4. НИКOЙ от 5-те човека не пие същото питие, не пуши същите цигари и не гледа същото животно като някой друг. Въпрос: Кой…