Category: Емоции в проза

В православния календар днес е „Денят на християнското семейство”, а в моя личен календар това е просто Денят на семейството. На семейството и на приятелите. Всяка година на този ден, мислено или гласно, напомням на себе си и на света, че този ден е един от най-подходящите за онзи вид особени равносметки, които не касаят количествата сами по себе си, защото не количеството постижения ни дава усещането за пълноценност и принадлежност, а удовлетворението от начинът, по който сме изминали пътя, довел ни до тях… И тази година въпросите ми за равносметка са много обикновени: Колко пъти през изминалите 365 дни направихте компромис със себе си и със семейството си? Заслужаваше ли си? Колко от собствените си ценности потъпкахте и размихте, докато тичахте по пътя? Струваше…

Continue reading

Движението е живот. Животът е енергия. В природата, всяко нещо, което не се развива – умира. Човек трябва да има цел, да се стреми към нещо, да се развива и да постига. Това са добре известни истини, отдавна осъзнати и от мен. Споделям ги с хората около себе си като опит и верую. Наскоро обаче осъзнах, че разковничето не се крие само в движението, нито само в развиването и постигането. Живея динамично, движа се много (и в буквален, и в преносен смисъл), всеки ден уча по нещо ново и постигам нещо повече. Но някак рутината все пак успява да надделее и да превърне движението и постигането в изтощителна надпревара. Тия дни имах късмета да открия разковниче в разнообразието – да се срещнеш с нови лица,…

Continue reading

Децата ни… Няма друг на този свят, който да може за 2 секунди да те успокои, ядоса, зарадва, разтревожи, изплаши, изненада, разплаче, усмихне… Само едно дете може да те накара да се почувстваш умен и глупав в един и същи миг, да се почувстваш едновременно велик и нищожен, голям, и в същото време – малък… Децата ни притежават всичко, което ние можем и имаме, всичко, което искаме да имаме, както и всичко, от което се опитваме да избягаме и да се скрием. Те носят в себе си онзи вулкан от енергия, емоции и чувства, който ние години наред сме се опитали да угасим. Обикновено това ни радва, успокоява и плаши едновременно. Едно единствено нещо, обаче, прави децата ни истински щастливи – това, че имат нас! Това…

Continue reading

Аз съм заклет мечтател и през повечето време съм влюбена! Запознати и наблюдателни хора пък казват, че даже винаги ми личи 🙂 Като заклет влюбен мечтател ви казвам: Способността ни да се влюбваме и да мечтаем ни прави човеци. В човешката душа винаги има място за още една любов и за още една мечта. С колкото повече влюбености и мечти напълните сърцето си, толкова по-малко непривързаности и прозаичности му давате възможност да задържи. Ако днес беше последният ти ден и утре щеше да е твърде късно, в какво щеше да се влюбиш? За какво щеше да мечтаеш? Щеше ли да захвърлиш страховете си и да тръгнеш по неутъпкани пътеки? Би ли простил на враговете си? Би ли потърсил човека на мечтите си? Би ли го обичал неудържимо поне…

Continue reading

Желая ви ясно небе, обозрими хоризонти и бистър кръгозор. И нещо, което да внася смисъл в живота ви, за да знаете как да използвате даденостите му!

Continue reading

В последните години благотворителността в България извървя дълъг път и мина през много етапи. Първо беше нещо ново и неочаквано и хората посягаха към него от любопитство – да видят дали ще се справят, дали ще им хареса, дали им понася… После се превърна в мода – популярни лица в скъпо платено телевизионно време ни променяха възприятието за Коледа. После стана спорт – пространството е пълно с информация за благотворителни събития. (Наскоро се разочаровах от едно такова, но това си е мое усещане…) Това за мен е абсолютно нормално. Все пак психологията не е измислена вчера, нито пък от вчера е известно как въздейства на мозъка гледката на големи жални молещи очи… Не мога да преценя дали напоследък телевизионното проявление на спорта попремина или се…

Continue reading

Вдъхновението не идва от музите. Музите са измислени от древните поети, за да оправдават с тях любовните си забежки. Вдъхновението не идва и от безцелното съзерцание. Ако съзнанието ти е обременено, дори красивото цвете, в което си вперил очи, е най-обикновен треволяк, който на всичкото отгоре вехне, докато го зяпаш… Да не говорим колко е крехко и колко лесно отлита…  Вдъхновението, не цветето 😉 … Вдъхновението идва от любимите хора – само те могат да ти осигурят свобода за ума и умиротворение за душата. Вдъхновението идва от приятелите – от подкрепата, която получаваш, от насърчението, от възхищението, от градивната критика и напътствия, от споделеното, също и от неизреченото. Вдъхновението идва и от читателите – от начинът, по който очакват да се появи нещо ново, от…

Continue reading

Всеки иска да пътува. Почти няма човек, който да иска да стои на едно място. Всеки човек знае, дори без да го осъзнава, че застоят убива. Не непременно физически. Всеки иска да пътува. Човек смята, че за да тръгне на път, има нужда от багаж и се опитва да вземе багажа, който ще му бъде нужен. За конкретното пътуване. Няма как да пътуваш по нов път със стар багаж. Понякога старият багаж и за отъпкания извървян път е излишен и остарял, та какво остава за новия път… Всеки иска да пътува, но не всеки се сеща, че преди да събере нов багаж, първо трябва да изхвърли част от стария. Колкото по-голяма част от стария багаж изхвърлиш, толкова повече място има за нов. Дали новият багаж…

Continue reading

Върви напред и мисли за началото, а не за края. Мисли не за началото, чиито път извървяваш в момента, а за началото, което те очаква след това. Ставай с мисълта не какво имаш да довършиш днес, а с мисълта какво ново добро можеш да започнеш днес. Не мисли как да стигнеш до края на пътя, а какви хубави неща можеш да свършиш докато вървиш по него. В края, колкото и далеч да е той, те очаква винаги единствено и само едно: Новото начало! Новото начало, което е невъзможно без смислено извървения път! Желаем ви весели празници и смислени нови начала през 2013 година! Lee&NeeAnn

Continue reading

Нямам навик да се превъзнасям по актьори, певци или музиканти. Е, поне не писмено 😉  Но както всяко нещо, явно и за това си има първи път. Истината е, че колкото и да харесвам някого, то обикновено не ми се удава възможност да се доближа до него дотолкова, че да мога да го усетя и да си съставя моето си собствено мнение. Не е тайна, че харесвам например Брус Уилис, Джейсън Стейтъм и разни други ръбати муцуни, но какво да пиша за тях, като не съм прекарала близо до тях и една секунда. Дори интервютата с народните изпълнители, които правя за Хоротеката не ми дават достатъчно усещане за хората като личности – все пак интервюто трае едва един час! След това те пеят, ние танцуваме…

Continue reading

Ангелите идват при нас с тяхната си Ангелска мисия – да ни помагат, да ни пазят, да бъдат около нас в най-важните моменти от живота ни, да ни дават сила, да ни показват посоката, да осветяват пътя ни. Да ни бъдат ориентир и коректив едновременно, да ни дават любов и да ни научат да обичаме, да бъдем внимателни, благодарни и съпричастни.  Обикновено ние не ги виждаме. Някои от нас ги усещат, други не. Но, независимо дали вярваме в тяхното съществуване, независимо дали ги усещаме или не – те са наоколо и следват ангелската си мисия. Случва се обаче Ангелите да паднат. И не вярвам, че това се дължи на случайност. Но тогава боли. Няма по-голяма болка от това да срещнеш паднал ангел. Болката променя вселени….

Continue reading

… или Ден на семейството По света има религии най-различни и най-разнообразни. Не съм познавач на религиите, но напоследък четох нещо, което ми направи впечатление. За хората от една религия, която отдава огромно значение на одухотвореността и баланса, е много важно да можеш да отговориш на три въпроса и те задават тези три въпроса буквално на всеки срещнат, било то познат или не. Въпросите са съвсем прости: „Откъде идваш?”,  „Накъде отиваш?” и „Женен ли си?” Или с други думи: Знаеш ли кой си, имаш ли цел и посока в живота и къде принадлежиш! Особено много ми допада този начин на мислене. Ако се вгледате по-внимателно ще откриете, че зад тези въпроси се крият отговори, свързани не само с баланса, но и със съзидателното, което толкова…

Continue reading

Днес, 1 ноември, всяка година празнуваме деня на народните будители. При това, „празнуване” е много силно казано – децата не са на училище, но родителите са на работа и се чудят кой да им гледа „празнуващите” деца. Без никакви угризения мога да кажа, че това е български празник, който с течение на годините е олекнал и вече не изпълнява предназначението си. А какво е предназначението му? – ще попитате. Именно фактът, че питате, потвърждава тезата ми за загуба на предназначение. И значение. Предназначението на празниците, особено когато те са национални, обикновено е да си припомним минали събития, способствали по безспорен и героичен начин за днешното ни щастливо съществуване. А този празник конкретно, е с още по-специално предназначение – да ни събуди, да ни накара да мислим, да ни…

Continue reading

Това, че сме хора, не ни снабдява автоматично с мечти. Това, че имаме мечти, ни прави хора. Само способността ни да мечтаем ни отличава от останалите животински видове. Способността ни да мечтаем е тази, която вади на показ човешкото у нас. Мечтай, защото способността ни да мечтаем ни отваря вратата и ни извежда от „съществуването ден-за-ден” към пълноценния полезен живот. Само ако си способен да мечтаеш, има къде да отидеш да потърсиш изгубената си човещина. Само ако си способен да мечтаеш, в сърцето ти винаги ще има топлинка. Само ако си способен да мечтаеш, е възможно да бъдеш част от нечия чужда мечта. Само ако си способен да мечтаеш, можеш да сбъднеш чужда мечта. Способността ни да мечтаем е свързана със способността ни да разбираме….

Continue reading

В ден като днешния се чудиш, дали понякога на природата не й идва да събере от всички блогове по малко… … Обърка се света, омесиха се блоговете като латинките в лехата на баба ми! Има един блог, в който… Дори без докосване Сетивата настръхват… … но, само с гледане и преглъщане не става. Може да пробваш с целувка, при една принцка особа се получи, въпреки че … толкова отдавна не беше усещала този вкус. Ако разбереш кой е блога, Докосни го диво – като вятър Стопли ръцете си – с дъха му Замени вампирското наметало за чифт фейски елитри – по възможност златисти и без точки!   Въпреки студа и преспите, на това вълшебно място винаги е като лятна буря – спираща  дъха, разместваща пластове,…

Continue reading

Не само „първа” пролет, а цялата пролет. Сигурно ще се съгласите с мен, че това е една от най-дълго чаканите пролети в последните десетина година. Може би, защото в последните десетина години не бяхме имали такава дълга и упорита баба Зима като таз годишната… … или може би защото хората полекичка започнаха да се научават да се радват на малките неща… … или може би защото все пак пролетта по някакъв необясним начин събужда у нас желанието да бъдем по-добри… … желанието да започнем отначало и на чисто… … желанието да бъдем ведри и усмихнати… … или просто различни… … или от всичко по малко, но факт е, че това е най-честитените пролети от много много време насам. Затова се присъединявам и аз:   Честита пролет! Изживейте я смислено!…

Continue reading

Желая ви добър вятър – попътно ли ще го ползвате или насрещно –  вие решавате 😉 

Continue reading

Сняг… Тишина… Съзерцание… Размишление… Има нещо магично в хубавия дебел бял сняг. Няма как да не забавиш темпото. Кара те да поспреш, да се поогледаш и да помълчиш. Като помълчиш, започваш да чуваш по-добре – себе си и околните. Като чуваш по-добре, започваш да разбираш по-добре – себе си и околните… И да чувстваш по-добре… Да обичаш повече… И по-силно… Снега. И не само… Има нещо магично в хубавия дебел бял сняг.

Continue reading

За изминалите шест години ви казах толкова много за себе си… И толкова много премълчах… NeeAnn ви показа много… Но и много скри… Спазих обаче най-важното обещание, което си дадох тогава: в блога да пиша само за красиви неща и той да пази само хубавите спомени. И сега, години по-късно, като се разхождам по страниците му, чета и се усмихвам и съм доволна от даденото и спазено обещание. И установявам, че въпреки динамиката, в която живея, аз съм си същата и не съм си променила мисленето за важните неща… Това хем ме успокоява и балансира, хем си мисля, че точно то е нещото, което ми помага да се движа право напред през всякакви турболенции… 🙂 И друго си обещах тогава: да не пиша за работа….

Continue reading