Децата ни…

Децата ни… Няма друг на този свят, който да може за 2 секунди да те успокои, ядоса, зарадва, разтревожи, изплаши, изненада, разплаче, усмихне…

Само едно дете може да те накара да се почувстваш умен и глупав в един и същи миг, да се почувстваш едновременно велик и нищожен, голям, и в същото време – малък…

Децата ни притежават всичко, което ние можем и имаме, всичко, което искаме да имаме, както и всичко, от което се опитваме да избягаме и да се скрием. Те носят в себе си онзи вулкан от енергия, емоции и чувства, който ние години наред сме се опитали да угасим. Обикновено това ни радва, успокоява и плаши едновременно.

Едно единствено нещо, обаче, прави децата ни истински щастливи – това, че имат нас!

Това е огромна радост и чест за нас, но и в същото време е най-голямата отговорност, позната на човечеството!

Затова днес пожелавайки „Честит празник, мили деца”, всъщност имам предвид:

Успех, мили родители!

Да бъдем искрени със себе си, е това, което ни прави за децата ни „правилният пример за подражание”.

„Правилният пример за подражание” е може би единственото, което ще ни помогне в бъдеще
да харесаме личностите, в които ще се превърнат децата ни!