Движението е живот. Животът е енергия. В природата, всяко нещо, което не се развива – умира. Човек трябва да има цел, да се стреми към нещо, да се развива и да постига. Това са добре известни истини, отдавна осъзнати и от мен. Споделям ги с хората около себе си като опит и верую.
Наскоро обаче осъзнах, че разковничето не се крие само в движението, нито само в развиването и постигането. Живея динамично, движа се много (и в буквален, и в преносен смисъл), всеки ден уча по нещо ново и постигам нещо повече. Но някак рутината все пак успява да надделее и да превърне движението и постигането в изтощителна надпревара.
Тия дни имах късмета да открия разковниче в разнообразието – да се срещнеш с нови лица, да посрещнеш предизвикателство в нова плоскост или просто да обърнеш погледа си в друга посока!
Не ме разбирайте погрешно. Не съм привърженик на честата тотална промяна на курса или на свободното безцелно придвижване, но осъзнах, че за да можеш да следваш посоката и да бъдеш постоянен и последователен в това, което правиш и в това, в което си добър, трябва на определени здравословни интервали да се оглеждаш широко встрани и да си доставяш разнообразие. 🙂
Наскоро водих подобен разговор в планината 🙂 Важно е не само да се огледаш, но да и да се спреш, за да усетиш динамиката на света около теб. Или пък, за да балансираш духа и тялото.
Разнообразието е важно нещо, във всеки един смисъл.
… или пък, за да откриеш или препотвърдиш за себе си твоето собствено място и стойност – нещо, което често забравяме, а то много разваля баланса 🙂
Благодаря ти, Юлия!
Ти си ми като някакво камъче, което винаги пада на вярното място, за да допринесе за баланса 🙂