Харесвам малките неща – жест, грижа, кимване, усмивка, красива гледка…
Малките неща правят рутината на битието ни по-различна – по-красива, по-спокойна, по-одухотворена и умиротворена…
Малките неща създават усещането, че си част от нещо по-голямо… Те показват, че сърдечните усмивки на непознатите имат значение за това света около нас да става по-добър…
Възхищавам се на хората, които правят „малки неща”.
С удоволствие споделям с вас последното малко нещо, което ме усмихна – по нищо не личеше кой го е направил, нито защо го е направил. И точно това го прави стократно по-ценно – защото беше направено за настроение, а не за реклама.
Тази простичка хрумка се намира в с. Орешак, на главната улица, по пътя за Троянския манастир.
Вероятно хората от селото са решили, че не искат да виждат нацупени муцуни по Великден и са решили да усмихнат туристите. Дори няма да споменавам, че преди това са облагородили пространството, направили са градинка и са сложили пейки…
Според мен успяха да усмихнат всички минувачи!
🙂
Обичам малките неща. Обичам да общувам с хора, които имат сетива за малките неща … като вас!
Благодаря ти, Юлия!
Удоволствието е взаимно 🙂