От българското по-хубаво няма

В края на август в Гърция (Халкидики, Касандра, Ханиоти) се проведе международен фолклорен фестивал. Въпреки, че претендираше да бъде международен, фестивалът беше по-скоро балкански – имаше представители от България, Гърция, Турция, Сърбия и Румъния. Вероятността да съм пропуснала някого е много малка. Участниците бяха подбрани по странен за мен принцип. Или по-точно: така и не разбрах какъв е бил принципът – групите бяха от най-различна възраст и ниво – имаше всякакви – от аматьори възрастни, през детски ансамбли до професионалисти възрастни. Не мога да кажа, че това е някакъв проблем, особено за зрителите, на които се дава възможност да видят повече неща, но ако аз организирах, бих събрала по-еднородни участници. Фестивалът се провеждаше за първа година и този факт беше виден от километри – нито…

Continue reading

Чанове България на 7 години!

7 години! Ако помолите едно дете на 7 години да ви разкаже за себе си, то със сигурност ще започне така: „Аз като бях малък…”, и вероятно ще успее да ви разкаже целия си живот с малко думи. Хората пък казват, че първите седем са най-важните – за възпитанието на децата, за зрелостта на връзката, за изграждането на навиците, за свикването с темперамента и особеностите на партньорите / съмишлениците… Хората обаче не казват как да разкажеш с малко думи „първите седем” на институция като Чанове – клуб, не само със собствена история, но и със собствен стил, език и вътрешен фолклор 😉 🙂 От първите седем обикновено става ясно какви ще са следващите 70 🙂 А като гледам тези първи седем, с нетърпение очаквам следващите 70…

Continue reading

Сестри Диневи в Клуб на Хорото

Диляна и Миглена Диневи, по-популярни като Сестри Диневи, гостуваха в Клуб на Хорото на 25.04.2012 г. Аз обаче ще ги наричам Диляна и Меги, защото те са толкова млади, толкова нежни и скромни създания, че това „сестри” отпред някак внася грубост в излъчването им. А излъчването им може да се събере само в една дума: очарователно! Вълнението им да бъдат там и да пеят за нас, се предаваше през цялата вечер и на нас, гостите. Благодаря ви, че се съгласихте да направим това интервю. Вие сте сестри, нали, не сте близначки…? Да, сестри сме, имаме две години разлика… Сестри сте, а имате еднакъв талант – това не е много често срещана комбинация…Вероятно защото разликата ни е много малка… Винаги ли сте пели заедно?Не, всъщност първа започна да…

Continue reading

Иван Дяков в Клуб на Хорото

Иван Дяков гостува в Клуб на Хорото на 21.03.2012 г. Участието му беше едно прекрасно начало на дълго чаканата пролет. Въпреки, че рекламните плакати на Иван Дяков така и не пристигнаха и реклама на практика нямаше, Хоротеката беше пълна „до горе”. Имаше хора, които стояха отвън и чакаха всички с куверти да се настанят, за да видят дали ще остане място и за тях. А място наистина нямаше. За сядане и дума не можеше да става – дори място за чаша беше трудно да се намери. Но как да върнеш почитатели на българската народна музика и Иван Дяков – няма начин! Иван Дяков пристигна със съпругата си малко преди 20.00 часа, но докато си настрои микрофоните и си направи пробите, пък после да се преоблече…

Continue reading

Ива Давидова в Клуб на Хорото

Ива Давидова гостува в Клуб на Хорото на 15.02.2012 г. Усмихната, с нова прическа, кокетна и суетна в здравословни дози, открита, общителна… това е Ива Давидова в няколко думи. В повече думи – четете надолу. Иве, благодаря ти, че се съгласи на това интервю. Започвам направо с въпросите, за да се вместим в почивката. Какво искаш да знаят хората за теб? Те го знаят всъщност. Аз съм много открит човек – винаги съм била открита – за приятелите си, в работата си. Никога не съм крила каква съм. Каквато съм на сцената, такава съм и в живота си. Флиртуваш с публиката си и това ми харесва… Ах, като изляза на сцена, тогава съм най-много себе си. Толкова обичам да съм на сцената, да радвам хората,…

Continue reading

Поли Паскова в Клуб на Хорото

Поли Паскова гостува в Клуб на Хорото на 01.02.2012 г. Първото нещо, което Поли направи, след като бе посрещната от домакините, бе да провери техниката и да си настрои микрофоните. Бързо, точно и професионално! Въпреки, че клубът бе почти празен, когато тя пристигна, присъствието й моментално изпълни залата и завладя всички подранили посетители. Поли Паскова е от хората, чието присъствие веднага се забелязва. Няма как да влезе и да не усетиш – нещо те кара да обърнеш глава и да я следиш с поглед. Магнетична личност в пълния смисъл на думата. Затова, не се учудвайте, че интервюто прилича повече на монолог, отколкото на диалог – удоволствие е да слушаш Поли да говори и се постарах да предам това усещане и на вас. Дано думите й…

Continue reading

Росица Пейчева в Клуб на Хорото

Росица Пейчева гостува в Клуб на Хорото на 18.01.2012 и на практика беше първият изпълнител, пял на живо в любимата ни Хоротека. Но това съвсем не беше първата ни среща с чаровната народна певица. Не е тайна, че Чанове имат слабост към нея, а както и тя сподели „Слабостта ни е взаимна”. Роси беше гост-изпълнител на 5-я рожден ден на „Чанове” (2010 г.) и гост на 5-я семинар на „Чанове” (2011 г.). Имах известно притеснение дали интервюто ще се получи, откъде да започна така, че да не стане „дървено” и т.н. Имах удоволствието да се срещна с Роси преди да излезе на сцената – говорихме си докато тя се приготвяше и се получи истинско женско дърдорене. Роси е толкова лъчезарна, сладкодумна и открита, че просто…

Continue reading

Четири капи-та и една Джангурица

Това, скъпи подскачковци, е новата формула на ентусиазма! Когато я чух за първи път преди няколко дни, бях в колебание дали да пиша за купона, който току-що бе свършил (временно) или този път да си запазя емоциите за себе си. Това  изречение обаче ми подейства освен танцувално-вдъхновяващо, и някак… споделящо-вдъхновяващо. Може би защото скарпините ми още подскачаха в ритъма на Самоковската ръченица, която играха няколко поредни пъти, благодарение на един къдрав господин… Но, това е друга тема 😉 Всъщност, историята около това изречение е колкото обикновена, толкова и специална. Това изречение събира в себе си състояния и емоции, които ако не си изпитал, едва ли можеш да разбереш. Всъщност, изречението описва случка. Влиза един господин в новия ни Клуб на Хорото и си поръчва 4…

Continue reading

Клуб на Хорото!

На 29 ноември 2011 в София отвори врати първата уникална и единствена… Всъщност, редно е да започна от доста по-далеч, защото новината сама по себе си, първо: вече не е нова, защото както знаем, добрите вести идват бързо и второ, защото новината нямаше да съществува, ако не съществуваха редица други предпоставки и събития. Мина ми през ум да си поиграя с търпението ви и да започна разказа си някъде от около 1980-81 г., когато на бял свят са започнали да се появяват част от предпоставките, но ще бъда милостива и ще започна от преди някъде 4-5 години и ще се постарая да бъда доста по-конкретна. 🙂 Идеята не е нова. Преди 4-5 години вече съществуваше в главите на Миленка и Коце. Вероятно някъде в пространството винаги…

Continue reading

Големият гаф на БНТ завърши!

Вероятно вече се досещате, че става дума за „новото фолклорно шоу на България” „Надиграй ме!”. Преди да ви споделя мислите си обаче, се налага на направя някои уговорки и уточнения. Аз съм от клуб ЧАНОВЕ. Чанове отпаднаха на първи кръг. Тази статия беше готова още преди да влезнат в студиото и щеше да излезе и ако си бяхме тръгнали с победа. В тази статия не се говори за загубата/победата на Чанове. Тази статия си е лично мое мнение и не обвързва с него нито танцьорите-чанове, нито нашите хореографи и техните помощник-хореографи. Тази статия не съдържа обиди и лични нападки, затова четете внимателно думите, които следват. Ако някой се обиди от констатираните факти, то вероятно ще е от гузна съвест. И защото от истината често боли….

Continue reading

Чанове на финала на „Надиграй ме!”

Когато ни поканиха да участваме в кастинга за новото (тогава) предаване „Надиграй ме” и особено след като се класирахме за състезанието, подходих с нескрит ентусиазъм. Както винаги. И както всички Чанове, които участват в представителния ни отбор. И като всички останали отбори. Скрих скептицизма си по отношение на предаването като цяло (признавам, че имаше малко и от него) и повярвах, че такъв вид състезание е добра идея и че тя може да бъде използвана за популяризиране на българския фолклор и народни танци. Повярвах, че това е нов формат, авторски на БНТ, „няма нищо взаимствано и не е чужд брадър”. Вярата ми, че ще се получи нещо истинско и вдъхновяващо, бе подхранена на 5 юни, когато Чанове надиграха Мера денс. Победата ме зарадва. Но повече ме…

Continue reading

Великолепната осморка на Чанове!

„Щом ни молите да ви надиграем – ще ви надиграем”, рекоха нашите Чанчета и обуха скарпините! Денят е 5 юни 2011 г., неделя, някъде от ранния след обяд, та чак до късната вечер. След поканата за участие в надиграването и след успешния кастинг, на „Чанове” се падна честта и удоволствието на живо да надиграе „Мера денс”. Това, което видяха зрителите, бе една оспорвана битка между усмихнати хора, които заливаха залата с настроение. Това, което видяха зрителите, бе едно отлично изиграно „Селско шопско”, едно две минутно разучаване на „Изручана” (не, това няма нищо общо с Изручанката, която ние танцуваме, освен размера в 2/4) и една вихрена ръченица. Шопите са си шопи – като дойде частта с „шопска ръченица” и забравиха за сценария и репетираните стъпки. Това,…

Continue reading

Надиграй ме!

„Надиграй ме” е името на поредното телевизионно шоу, в което някой показва някакви умения, а зрителите гласуват със смс-и. Досега такива шоу-та не са ме грабвали, а още по-малко са успявали да ме накарат да гласувам. Този път обаче организаторите улучиха в „десетката” и много се надявам да се получи нещо наистина различно и заслужаващо си. Защо си мисля така? Защото състезанието стартира по най-малко комерсиалната телевизия – БНТ Свят – и съм сигурна, че повечето от вас изобщо не знаят за него 😉 Това пък би задължило организаторите да се постараят да направят нещо наистина добро, за да привлекат публика и зрители (да не говорим, че и часа е … странен) 😉 От друга страна, състезанието е много специфично: Народни танци за любители! И…

Continue reading

Честване на „60 години НФА „Филип Кутев”

Тази година Национален ансамбъл „Филип Кутев” става на 60 години. Това е една завидна възраст за фолклорен и държавен ансамбъл, особено като се има предвид, че в последните 20 години много от националните ни ценности погинаха и много от хубавите български неща се разрушиха. Открито се възхищавам на г-жа Кутева за куража да продължава да ръководи подобен ансамбъл в подобна среда. Същото впрочем важи и за ръководителите на останалите ни ансамбли, за ръководителите на клубове като „Чанове” и за всички хора, които някак съумяха да запазят поне малко огънче за идните поколения. Честването на годишнината „върви” цяла година, но официалният концерт се състоя на 25 май 2011 г. в зала 1 на НДК. Едва ли мога да кажа нещо по-различно от това, което вече съм…

Continue reading

Ей, чичо!

Ако подвикна „Ей, чичо! Айде, чичо!” сигурно ще ме сметнете за откачена, или в най-добрия случай за невъзпитана. И в двата случая, обаче ще сгрешите (в първия – не чак толкова много 😉 ). Едно е сигурно обаче – ако можех да свиря с пръсти – щях. Вчера – също! Нищо, че бяхме облечени официално и бяхме седнали в зала.  Сигурна съм, че музикантите нямаше да имат нищо против. Чичовото е едно от нещата, които палят не само моята кръв. Половината зала беше пълна с Чанчета, които ръкопляскаха в такт и с всички сили се стараеха да останат по местата си. Тези, които бяха там снощи, знаят за какво говоря. За пропусналите – започвам отначало. Снощи, 26.04.2011 г. се състоя Великденски концерт на НФА „Филип…

Continue reading

Шест години по-късно

Би трябвало да е сутрин, защото наоколо е светло. Вероятно спя, защото се чувствам като човек, когото се опитват да събудят – някъде в дълбочината на главата си чувам звуци, които приличат на нещо, което познавам… Колкото повече се опитвам да не се събудя, толкова по-ясни, отчетливи и познати стават звуците. И толкова по-близки… И по-ритмични. Този ритъм ми е познат. Сигурна съм… Правя усилия да размърдам краката и главата си и да ги накарам да последват душата ми, която подтичква и подлитва наоколо в онзи ритъм. Какво ли ми се е случило предната вечер… Чувствам се като дрогирана, ама още не мога да се сетя с какво… Звукът се приближава и лека полека започвам да се сещам на какво ми прилича… Спомних си! Скарпините…

Continue reading

Аз (сърце) ЧАНОВЕ

За да разкажеш, трябва да почувстваш. За да почувстваш, трябва да усетиш. За да усетиш, трябва да опиташ. За да опиташ, трябва да ти дадат. За да ти дадат, трябва да го направят. За да го направят, трябва да искат. И да могат! А аз сега мога да разказвам, защото те винаги са можели да го правят! И го правят! Вече 6 години! И ще го правят. Още поне 56 🙂 А, „който го може – го може!” 😉 Нали! Чанове днес стават на 6 години! Честит ни рожден ден! Миленка, Коце, благодаря ви за: … (думи в сто реда) … Вие си знаете 🙂

Continue reading

Ансамбъл „Филип Кутев” на 60 години!

Името „Филип Кутев” присъства в живота ми още отпреди да знам какво означава. Първите ми спомени от ансамбъла са свързани с едни усмихнати дечица с калпаци, които изчезваха зад една странична врата в сградата на Алианса, където учех френски…  Тогава бях на 6 години и единственото, което помня е, че се промъквах след тях и гледах как репетират. Спомням си усещането – по детски тайнствено, възхитително и магично. Спомням си също, че много им завиждах и исках и аз да мога да танцувам. Не да репетирам – само да мога да танцувам 🙂 30 години по-късно сбъднах тази си мечта и народните танци вече са част от ежедневието ми, което пък от своя страна подхранва възхищението ми към професионалните танцьори – от всички ансамбли като цяло, и…

Continue reading

Семинар по български народни танци „Чанове 2010”

За някои четвърти, но за мен – първи. И като такъв, беше свързан с огромно количество очаквания, планове, представи… Семинарът се провежда за четвърта година, като за втора поредна е на същото място – хотел Кооп Релакс, с. Вонеща вода, Великотърновско. Хотелът, разбира се, си имаше своите предимства и недостатъци, но тук е важно да спомена едно основно предимство – огромната тераса, на която се провеждаха репетициите и която за наше щастие, след 16 часа попадаше в сянка. В противен случай, никой нямаше да издържи на простичкия режим, въведен от Коце – 2 часа теория, почивка, 2 часа репетиции, вечеря с танци 😉 Всъщност, официално репетициите бяха обявени по 1 час на група, но като се има предвид, че много бързо си смесихме и разбъркахме…

Continue reading

Никога не бива да се доверявате на жена…

… която казва истинската си възраст. Щом казва това, би казала и всичко друго. Оскар Уайлд Прочетох това изречение точно на рождения си ден и веднага взех решение: Ще ви кажа всичко друго, но не и истинската си възраст. 🙂 Но не, защото искам да продължите да ми се доверявате ;), а защото напоследък законите на ШантиКлер повеляват: „Разкажи за приятните изненади, които си получил за РД, за да не се повтарят”… Демек: за да получиш нови, още по-приятни и запомнящи се, следващата година 🙂 Рожденият ми ден мина отдавна, но аз все още се вълнувам и не знам откъде да започна, затова карам подред: Благодаря на Ники и Гери за милия и красив поздрав, благодаря на всички, които ми напълниха блога, фейсбук, телефона, мейла и…

Continue reading