Големият гаф на БНТ завърши!

Вероятно вече се досещате, че става дума за „новото фолклорно шоу на България” „Надиграй ме!”.

Преди да ви споделя мислите си обаче, се налага на направя някои уговорки и уточнения.

Аз съм от клуб ЧАНОВЕ. Чанове отпаднаха на първи кръг. Тази статия беше готова още преди да влезнат в студиото и щеше да излезе и ако си бяхме тръгнали с победа. В тази статия не се говори за загубата/победата на Чанове.

Тази статия си е лично мое мнение и не обвързва с него нито танцьорите-чанове, нито нашите хореографи и техните помощник-хореографи.

Тази статия не съдържа обиди и лични нападки, затова четете внимателно думите, които следват. Ако някой се обиди от констатираните факти, то вероятно ще е от гузна съвест. И защото от истината често боли.

От друга страна пък не вярвам някой от създателите на „шоуто” да е вложил толкова много мисъл, енергия и емоция в предаването, че чак да се обиди, но ще се радвам, ако ме опровергае.

Всички използвани в текста цитати са поставени в кавички и са взети от сайта на БНТ свят – от публикувани статии и качени интервюта.

И така, да се върна на „формàта на предаването”.

Недомислиците започват от самия анонс на предаването. В него се казва: „Всяка неделя вечер от 21:45 часа в хореографска битка на екрана ще излизат любители на народните танци от български градове-съперници”.

Още в това първо изречение има несъответствия: първо: бе съобщено, че всеки клуб трябва да изиграе автентично хоро от фолклорната област, към която принадлежи. Е, за каква хореографска битка говорим?! При автентичните хора работата на хореографите е да разчетат стъпките от учебниците и да ни ги поднесат по най-лесния за заучаване начин. Тук лично хореографско творчество на практика няма. И второ: кой определя кои са градовете-съперници? И кой реши, че Варна и Бургас са подходящи фолклорни съперници? По това, че имат излаз на Черно море?

И така, започна предаването и изведнъж се оказа, че „народните танци са мода”. Не, господа, народните танци са културно наследство. Клубовете може и да са мода, но тях никой не ги споменава 😉

Въпреки колебанието, което ми донесе още първото изречение в анонса, реших все пак да дам шанс (в душата си) на новото предаване. Все пак, самата Екатерина Генова, Директор на дирекция „БНТ Свят и региони” се изправи пред зрителите и каза, че това е „авторски формàт на БНТ, няма нищо взаимствано, не е чужд брадър”. Това беше единственото обнадеждаващо изречение…

Разочароващо е, че създателите на „авторския формàт” вместо да направят нещо наистина българско и да се опитат да тушират напрежението между градовете и да обединят нацията поне в едно нещо, те отново заложиха на противопоставянето. Е, как да повярвам, че моделът не е взаимстван от чужд брадър?

Но, както казах, реших да дам шанс на новото предаване да ме убеди, че е направено от българите за българите и че ще се получи нещо наистина добро.

И за кратко имаше такава надежда. Чанове се срещна с Мера денс и крайният резултат е едно хубаво приятелство извън студиото, подплатено с хорà и блага ракийка.

Доброто ми настроение и нагласа обаче се изпариха много бързо, когато разбрах, че регламента за гласуване на финала е променен в последния момент, дни преди финала.

В първите седем предавания, които трябваше да излъчат финалистите, регламентът беше: Зрителите изпращат смс-и за своя фаворит и печели клубът събрал повече зрителски гласове. Тук на практика гласовете на журито не играят роля, защото журито се стараеше да дава сходни оценки и такива, които да компенсират зрителския вот. Вероятно, за да се насърчат хората да изпращат още смс-и за любимия клуб. Ограничението за изпратени смс-и беше 5.

Изведнъж, преди финала на надиграването се оказа, че положителния вот не е достатъчно добър за българско предаване и изведнъж регламентът се обърна наопаки. В последната вечер зрителите бяха принудени да дават отрицателен вот, без ограничение в броя на изпратените смс-и, като обяснението бе доста повърхностно: „така танцьорите от по-малките градове, няма да бъдат ощетени от зрителите от по-големите и ще се избегне организираното гласуване”. След седем вечери противопоставяне, това автоматично обърна България срещу София (нищо, че половината население на София е събрано от цяла България). А Перник изгоряха покрай София, вероятно защото са най-близо географски. (с тая нова магистрала, сигурно ги считат за квартал на София, знам ли 😉 )

И пак така, ненадейно авторите на „най-новото танцово шоу на България” решиха, че интернет гласуването на „българите от чужбина” има значение. Ама, разбира се, е ще има! Нали именно българите от чужбина са  дали идеята за това шоу!

И не ясно за мен защо, интернет гласуването бе отворено преди да започне състезанието. Е как оценяваш някого, когото не си видял как танцува? Според града? Защо ли българите в чужбина не харесват София?!  

Не е нужно да си ИТ специалист или финансов гений, за да прозреш зад тънките сметки.

Аз съм ИТ лаик, но знам, че ако реша да се „вържа” към Интернет през IP, което се аутентифицира като адрес извън България, мога да го направя без много усилия. Поради тази причина, обявения вот на „българите от чужбина” за мен е спорен.

Спорен, но удобен. Удобен, защото е съчетан с презумпцията за отрицателно гласуване – точно като във формàтите, от които не взаимстваме модела „дайте да видим кого да изгоним”!

Ако гласуването е с положителен вот, зрителите изпращат смс-и само за един клуб. Да речем, че Чанове са 600 човека, по 5 смс-а, това са към 3 000 смс-а. Стотинките си ги сметнете сами.

Ако обаче вота е отрицателен и Чанове имат висок резултат „за изгонване” в интернет гласуването, всеки от тези 600 човека трябва да гласува неопределен брой пъти срещу всеки от останалите градове, за да промени вота. Стотинките си ги сметнете сами.

И накрая, с риск да ме сметнете за дребнава, ще кажа още нещо: БНТ обяви, че на финала ще се явят отборите на Варна, …. София.

Ние не сме отбора на София! Ние сме ЧАНОВЕ! ЧАНОВЕ има и в Бургас, Варна, Русе, Пловдив, Стара Загора, Елин Пелин и Чирпан. Ама айде да не изпадаме в подробности!