Когато ни поканиха да участваме в кастинга за новото (тогава) предаване „Надиграй ме” и особено след като се класирахме за състезанието, подходих с нескрит ентусиазъм. Както винаги. И както всички Чанове, които участват в представителния ни отбор. И като всички останали отбори.
Скрих скептицизма си по отношение на предаването като цяло (признавам, че имаше малко и от него) и повярвах, че такъв вид състезание е добра идея и че тя може да бъде използвана за популяризиране на българския фолклор и народни танци. Повярвах, че това е нов формат, авторски на БНТ, „няма нищо взаимствано и не е чужд брадър”.
Вярата ми, че ще се получи нещо истинско и вдъхновяващо, бе подхранена на 5 юни, когато Чанове надиграха Мера денс. Победата ме зарадва. Но повече ме зарадва това, че от залата излезнахме приятели с Мера денс. И то не само на думи. Уговорката беше: „Който спечели, кани другия клуб на купон”.
Купонът беше снощи. И въпреки, че целта на тази статия не е да разказва за невероятната вечер, няма как да не спомена, че това, което се случва между Чанове и Мера денс е поредното доказателство, че клубовете по народни танци не могат (и не бива) да бъдат истински конкурентни, защото хората, които танцуват в тях обичат фолклора и народните танци повече от победата и противопоставянето. Тук е мястото да благодаря на Мера денс за приятните изненади снощи – Чанове получиха шампионска купа, торта „надиграй ме” във формата на телевизорче и блага ракийка (сигурно пропускам нещо – извинявам се за което).
Всички заедно пък получихме прекрасна вечер, изпълнена с настроение, хорà, подаръци, хорà, изненади, хорà, други неща, хорà и така до съмване…
Да си дойда на думата обаче. Говорех за „Надиграй ме”, чиито финал е утре вечер по БНТ свят, от 20:50 ч.
До финала достигнаха клубове от седем български града, измежду които Чанове.
Ако всички предварителни обещания бяха спазени и всички предварително създадени очаквания бяха оправдани, в следващите редове просто щях да ви помоля (и насърча 😉 ) да гледате предаването и да гласувате за Чанове.
Сега обаче не мога да го направя. Въпреки твърдението, че „това не е биг брадър”, създателите на предаването заложиха на противопоставянето в грозния му вид. Утре вечер, вместо за любим клуб, зрителите ще трябва да гласуват за „нелюбим” клуб и с гласовете си ще „премахват” участници. Това е прикрито зад теорията, че „така танцьорите от по-малките градове, няма да бъдат ощетени от зрителите от по-големите и ще се избегне организираното гласуване”. Това твърдение би могло да бъде вярно, ако имаше ограничение за броя на изпратените смс-и. Но такова ограничение няма.
Отрицателният вот като форма на изказване на предпочитания изцяло противоречи на всякаква концепция за популяризиране на българските народни танци и показва абсолютно непознаване на нагласите, темперамента и психологията на хората, които се занимават с народни танци. А това е, меко казано, жалко!
Въпреки това, ако се абстрахираме от множеството недомислици, сигурна съм, че утре ще се получи интересно и емоционално надиграване.
Сигурна съм, че клубовете от всички градове ще покажат най-доброто, на което са способни.
Сигурна съм, че участниците ще се забавляват ще си тръгнат от студиото взаимно обогатени, с нови идеи за хорà, които да научат и нови приятели из цяла България, които да посетят.
Забавлявайте се и вие пред телевизора у дома – утре вечер, БНТ Свят, 20:50 ч. – и подкрепяйте ЧАНОВЕ така, както намерите за подходящо 🙂
а ако не се изпрати нито 1 смс? струва ми се това е начина да се подкрепи българския фолклор и всички, които се занимават с него…
За съжаление не вярвам да помогне, защото не вярвам в чистотата на вота. Освен това има и он-лайн гласуване, “от чужбина”, което не е в наша полза.
Досещаш се защо слагам кавички…