Автор: Дяволчето Фют
Тя е, която всички познават.
Тя е, която всички поздравяват
Момичето, което утешава и разсмива.
Момичето, което сдобрява и разбира.
Момичето, с което всеки обича да спори
И се надява тя да му отговори.
Защото тя слага смях във всяка дума.
Смях, който не можеш да изтриеш с гума.
Когато си тъжен – нея молиш за съвет.
Но, не мислиш ли, че е вече неин ред?
С нея винаги можеш да се пошегуваш.
А някога питал ли си я „За какво тъгуваш?”
Виждал ли си мъката зад нейната усмивка?
Виждал ли си как тя сълзите си стиска?
Искала ли е душата си да излее,
Когато в сърцето й пойна птица пее?
Птицата, пред която може да е себе си.
Пред която може да каже проблема си.
Ти си тази птица добра.
А аз съм момичето, непоказващо тъга.
И истината виждаш ти във мен.
Момичето, което виждаш всеки ден.
Тя не е просто добра.
Тя има дълбока душа.
Не момичето, което рисува дъга,
А момичето, което рисува тъга.
Не момичето, което пише за забавление,
А момичето, което пише за отегчение.
Птицата запява
И на момичето помага
Усмивката да си върне на лицето
И отново да бъде момичето, което…
Обичам? Ама гатанка ли е многоточието или не?
Кой както го разбира 🙂
Аз бих предложил след многоточието да се върнете на първия ред на стихотворението и да направите още една итерация надолу. Подозирам, че дяволчето (случайно или не) е приложило рекурсия при създаването на това стихотворение 😀
Прекрасно! Бива го дяволчето Фют да накара някой да се усмихне 🙂
вили, не мисля, че е гатанка…
по-скоро е, както казва Ники, рекурсия :), ама ще почакаме да видим дяволчето какво ще каже.
То всъщност ни е приготвило още 4-5 неща, но… тях по-нататък 🙂
Много е хубаво 🙂
просълзи ме …