– Това е най-трудната рецепта – каза старата вещица на младия човек, коленичил да я моли за помощ.
– Защо? – запита той.
– Защото има невъзможни съставки, които дори аз не мога да си набавя.
– Аз ще го направя вместо теб!
– Толкова силно ли го желаеш?
– Повече от всичко!
– Добре! Ето ти нещо лесно – „змийски нокти”.
– Но това е абсурдно! Змиите нямат крака, а ти искаш да ти донеса нокти! – възмутено извика младият човек.
– А нима твоето желание не е абсурдно? – запита спокойно старата вещица и се загледа в поредния отдалечаващ се авантюрист, отказал се да постигне една реалност…
Автор: Tani
Защо наистина понякога търсим невъзможното вместо да се примирим с това, което имаме? Защото всеки от нас малко или много е авантюрист. И може би и заради това животът продължава право нагоре. 😉
Не трябва да си авантюрист, за да получиш тази рецепта. Трябва да си мечтател със свободна душа. Трябва да носиш много, много любов в сърцето си. Трябва да вярваш безгранично и да искаш безрезервно. Трябва да имаш кураж и сила, за да се справиш с всички трудности. Колко ли са онези, които са събрали всички съставки и са получили рецептата?
Благодаря много за коментара. Съгласна съм, че всички хора сме авантюристи, но си мисля, че човек понякога е на крачка от постигането на мечтата си и се отказва точно на финала…
Уви, малцина са тези, които имат смелостта да чуят всички съставки, оше по-малко да пристъпят към изпълнение.