И това ще премине

Колко му трябва на човек? 

Малко топлинка в мерена реч,
която да описва големия смисъл на малките неща!

Наслаждавайте се 🙂

И това ще премине 

Автор: Amelia Еkhart 

Помниш много от мен и от моите думи, нали?
Извини ме за миг. Знам, че бързаш. Кафето изстина.
Уж е пролет, а някакъв ситен дъжд странно вали.
Знаех много добре и тогава. Това ще премине.

И овала ми помниш, и смешните пози, нали?
Чух, че плачеш насън и самото безмълвие кимна.
След лета, отредени на друг, ще се видим или…?
Знаех много добре и тогава. Това ще премине.

С пеперудени клепки очите ми помниш, нали?
Виж, не бързам и днес ще те слушам. Трамваят отмина.
Знаех много добре и тогава. През нас ще вали,
ще сме същи и други, и пак. И това ще премине.

Ще изчакаш да видиш слепения спомен, нали?
Ще трепериш за всеки бял косъм, кафето ще стине,
ще ме гледаш невиждащо, после навън ще вали,
ще сме други и същи, и пак. И това ще премине.

И това ще премине, и друго ще дойде, нали?
А лицата, словата и мислите с нас ще заминат.
Ще е топло за двама и тихо за сам ще вали,
ще са същи и други, и пак. И това ще премине.

Не защото е слабо побраното в дните, нали?
Не защото, протегнати, дланите бързо изстиват.
На Вселената чужд бил човекът навярно.
Дали?

С теб сме тук още малко, а сетне…
Това ще премине.