Автор: Дяволчето Фют
Как искам да забравя реалността!
Как искам да съм като малките деца!
В реалността забравена
Лежи лъжа от сладолед направена.
Сладоледът се топи
И лъжата се разкри.
Неприкрита тъга
И виелица една.
Викове и крясъци.
Стенания и плясъци.
Доверие разрушено
В сърце съкрушено.
Таз реалност искам да забравя.
За таз реалност искам да нехая.
Лъжата искам аз да залича.
И някак си да спра плача.
Да намеря радост
и да забравя тая пакост.
В реалността забравена
лежи кавга недоизказана
За нея си спомням аз
и започвам да плача в захлас
Умът си аз напрягам
и реалността забравям
И с усмивка на лице
не плаче моето сърце.
Ако някой, някъде в реалността
Оставил е “недоизказана кавга”
Трудно разумът ще ти помогне
И мъка недопита превъзмогне
Доверие ти трябва, думи споделени
Да не остават нивга болки разделени
Животът е реалност и спирала
Преплетена с надежда и лъчи
Реалност съкрушена се забравя
Когато нова, светла я смени
:-*
Оооо и тук дзем сешъна върви в невероятен ритъм :))))
П.С.
Дачи, когато ти чета стиховете ме обзема оптимизъм. Лъха детска невинност и плам от тях!
Много добър контакт имаш с детето в себе си.
Благодаря за преживяното ;))))
Ха сега, де 🙁
Дзен или джем да бъде? Тук май само аз бях многозначния, а сега един вид конкуренция (макар и неволна) се появява 🙁
яяяяяяяя … Фют да ‘зема да се усмихне малко … макар че … абе, кого ще заблудиш, ти, бре, малък дяволе, че с усмивка на лице не плачело моето сърце? Лъжа, лъжа и до лъжата пак лъжа!
Светлe, това, че четеш – добре, ама това, че не внимаваш, не е добре 😉
Я, виж автора – “Дяволчето Фют” не съм аз 🙂
Колкото до моите стихове – при такъв словоредач наоколо изобщо не сме осмелявам да предложа свои стихове, че са бая по-наивни от тези (и определението не е мое, да знаеш) 🙂
Ееее, Ники, конкуренцията е градивно нещо, трябва да се радваш, че я има 😉
deni4ero: 😆
Абе Дачи, нали внимавам в посланието, че приемам асоциативно, че е твое, няма се плашиш, ами отива ти, кво ;))))
Аз толкова се вглеждам в дървета, че от къде да видя, че имало и гора :))))
самозабавлявам се в крайна сметка, кво да се червя ли !
:))))
Светле, а сакън, забавлението е най-важно 🙂
радвам се, че мога да ви забавлявам :-):-)
Гери, разум – не, разумът няма силата на сърцето, нито на ума 😉 , но умът има силата да прави нещата по-красиви и да лекува сърцето, а разума да си разумства на воля и на страна.