Култура Archives

Щъркелите на Делиормана

LeeAnn April 14, 2024 April 18, 2024Култура 2

Вечерай, Радо, вечерай, Радо,Вечерай, Радо, мори вънка излизай… Има две неща, които ме карат да вярвам, че животът се завръща отново (напролет) – щъркелите и цъфналите люляци. Когато видя щъркел, душата ми се изпълва със спокойствие и умиротвореност, усещане, че този луд свят в това свято късче земя, в което ни се е паднало да живеем, ще го бъде още… Поне още една година, поне до следващото завръщане на щъркелите… За мен, щъркелите имат много голямо емоционално значение… Може би защото носят със себе си вселенския разум и надежда за нещо ново и по-добро, защото оцеляват, стоят над човешката невменяемост и суета и някак изглежда, че не се съобразяват много-много дори с природните настроения, а се движат неотклонно по свой собствен план и закон. Вечерай,…

Двамата веронци

LeeAnn October 15, 2023 November 9, 2023Култура 2

Дойдоха вчера двама от ВеронаИ за миг изпълниха салонаС радост, смях, но и малко тъгаЗаради предстоящата подла играНа този хубостник Протей,Дето търси приключения на всяка цена Протей, веронски глезльо безподобен,се сдоби с нелека съдба,предизвикана от глупавата му младежка глава,тръгнала да завладява света,крадейки женски сърца. Оказа се, че светът не работи така, априятелството по-силно е от любовтадори и към най-красивата жена. Човек може да намери вдъхновение,да вземе това благородно решениена приятеля си предателство да прости. Може би защото любовта е сляпа,или може би защото помага да затвориш очии да не обръщаш внимание на хорските срамоти. Или може би защото,ако намериш сили да се извиниш,приятелството можеш да спасиш. И така сред закачки, смях и смели обрати,двамата стари веронски познати,преодоляха глупостта,към която ги тласна младостта.Всеки намери своята сродна…

Заблудата

LeeAnn January 6, 2023 January 6, 2023Култура 0

Дъх на стара родопска къща, пресен хляб и пролет… Ленива писанка и дружелюбен мълчалив старец… Тишина и вятър, брулещ вековни дъбове… Съкровеното и истински човешкото, без грим и суета… Усещане за уют и умиротвореност, за бягство и спасение, за край и начало, едновременно… И въпреки, че книгата се казва „Заблудата“, тя съдържа единствено и само истини – изконни и човешки – такива, които искаш да помниш и такива, които се опитваш да забравиш… Всеки разказ е всъщност цяла вселена и хем има начало и край, хем те кара да разширяваш и довършваш историите в главата си – истории, които със сигурност не са твои, но толкова силно се откриваш в тях, че се чувстваш заобиколен от невидима сила, защитен и не сам… Най-хубавите разкази ги…

Моите почитания, г-жо Робева

LeeAnn December 18, 2022 December 19, 2022Култура 0

Когато отиваш на спектакъл, обикновено казваш „Отивам на опера“ или „Отивам на театър“, или… на рок-концерт, на симфоничен концерт… За да опишеш спектакъл на Нешка Робева, трябва да изброиш всички видове танци, спортове и музика, които познаваш и със сигурност ще изпуснеш нещо. Пък и дори да успееш да ги изброиш, кой ще ти повярва, че в един спектакъл можеш да видиш съчетани рап, брейк, хип-хоп, кан-кан, танго, суинг, рок, сиртаки, турски фолклор, и всичко това елегантно и нестандартно преплетено с български фолклорни елементи – ръченица, Джиновско, шопски (граовски) елементи, както беше в „Купонът“?! Или пък друга, по-смела комбинация: опера, балет, кан-кан, рок и пак български фолклор, както беше във „Търси се Фигаро – последната грешка на Нешка“. Моменти от „Търси се Фигаро – последната…

Clair de lune

LeeAnn August 25, 2022 December 19, 2022Емоции в проза, Култура 0

Захвърли ме обратно в детството като в сън, за който не можеш да вземеш решение добър ли е или лош… Обратно при истории, разказвани с половин уста и само сред най-близките и доверени приятели… Обратно при страха да закачиш парче халва на конец, да поискаш прошка, да се похвалиш с червен борец… Пред малката портиерска стаичка, в която сега живее странна възрастна дама с добри очи, остър език и пиперливо чувство за хумор… Картините от детството изплуваха една по една в главата ми, идваха като вълни, заливаха ме, потапяха ме и ме издигаха… Преживях не само историята на Жюси и нейните предци, преживях отново своята… За мен книгите са като виното – или са хубави, или не! Понякога нюансът може да е по-скоро сладникав, друг…

Напразни усилия на любовта

LeeAnn January 4, 2020 December 19, 2022Култура 0

Изправена съм пред дилема една – дали някак ще успея да разбера напразни ли са наистина усилията на любовта? Виждайки дръзката режисьорска игра водеща до нелека актьорска съдба ми е трудно да се съглася че има усилие напразно, стане ли дума за тези дами и господа! Те са банда безподобна, която забърква от Шекспировите слова сатира понятна и удобна дори за нашата географска ширина! Ха, отново ми се случи, римата добре да се получи но за това виновна съм едва, защото римите са част от любовта! Наистина или на шега, оказва се накрая, че където има любовна омая, усилия напразни няма! Ето, случи се пак! Не ме бива в римите, но тези хора някак карат сърцето ми да пърха и да прелива и самò да…

8:15 на Орлов

LeeAnn November 18, 2018 December 19, 2022Култура 0

Имах интересна среща вчера в 8:15 на Орлов… Среща с Уди Алън… Прието е, когато Уди ти „чукне” среща, да не отказваш 😉 И аз не отказах, макар в себе си да знам, че не винаги лудостите на гениалния му ум ми понасят напълно… Този път, обаче, не само ми понесоха, но не ми и стигнаха и това определено се дължи на адаптацията на Георги Грозев, който е съумял да запази ненатрапчиво, но отчетливо усещане за Уди Алън, без да натоварва излишно възприятията на българския зрител. Дори напротив – постановката носи вкуса на българската реалност, днес и тук, подправена с точната доза дребни злободневни пиперливо-кратки подмятания, за нещата, които можем да понесем единствено, ако им се надсмеем. Та така, Стойчо (Калоян Янев) и Павката (Мартин…

Сън в лятна нощ

LeeAnn October 21, 2018 December 19, 2022Култура 1

Едва ли ще ми стигне цялото вдъхновение да ви преразкажа това произведение, сготвено с наслада, вълнение и малко любовна тъга. На нас, хората, ни е време да признаем, че колкото и много да си мислим, че знаем, за това дето прави от умника глупак и за това дето осветява пълния ни мрак, сме загубени без ефирната омая, дето Пък пръска навред (макар и не съвсем по стриктен ред), в непрогледната тъма на собствената ни глава. И ако трябва още нещо да добавя, ще се наложи да призная, че Пък пакостник прекрасен, успя да се вмъкне и в мойта душа и да измъкне от там всички слова, оставяйки ме глуповато сияещата и със зяпнала уста. Затова хич не ме питайте сега струва ли си да се…

Първо любе

LeeAnn May 29, 2018 April 10, 2020Култура, Народни танци 0

Вече трети ден след спектакъла „Първо любе“ всеки път, в който си затворя очите, виждам великолепието на цветовете, виждам любовта и хармонията и продължавам да бъда опиянена от лекотата, с която емоцията изпълваше цялото пространство в и около зала 1 на НДК. Трябва да си призная, че от години не съм се чувствала толкова удовлетворена, въодушевена и обнадеждена от фолклорен спектакъл. Напоследък, ако не броим душевната турболенция, която предизвика в мен посланието на „Осмото чудо“ на ансамбъл „Българе“, нито едно фолклорно представление, не е успявало да ме развълнува така. Обичам фолклорни концерти – обичам да гледам танцьорите в краката, за да си открадна някоя стъпка, обичам да ги гледам и в лицата, за да съм сигурна, че преживяват това, което танцуват. Това, освен верен зрител,…

Забравена от Небето

LeeAnn April 9, 2018 December 19, 2022Емоции в проза, Култура 3

Днес е Християнски празник – време за семейни срещи, време за тишина, за пречистване… Великден е! По-набожните сред нас отидоха да потърсят пречистване за душите си в храмовете, надявайки се, че Той е там и ги чака… Той не беше там… Никога не е бил, но не всяка душа има сензорчетата да го усети… Срещнах Го три-четири дни преди Великден в очите на една жена, която чрез таланта си пресъздаваше българската душа – разказваше я, изстрадваше я, омесваше я, вплиташе я, втакаваше я – за да не бъде никой забравен! И въпреки, че много от нас често се чувстваме забравени от Небето – не сме. И докато има актьори като Боряна Стамболиева, чиито талант идва направо от Там, никой никога няма да бъде забравен и…

Живак: Тъгата на живота през сълзите от смях

LeeAnn February 22, 2018 October 6, 2023Емоции в проза, Култура 1

„Светът е оцелял, защото се е смял”. Чували сте този израз десетки пъти, аз също, но едва пред ден-два, гледайки „Живак” си дадох сметка, че смехът е нещото, което заздравява нишката, която ни държи свързани с този свят, защото ако не е смехът, па макар и през сълзи, тъгата ще ни превземе, ще ни потопи, ще ни откъсне и унищожи… Смях се с глас като дете – до разхълцване, до лудост, до сълзи, до гняв, до загуба на дъх… Димитър Живков е гениален актьор от чиито очи, освен дълбоко синьо море, те гледа и един мъдрец, който с всяко превъплъщение и всеки поглед ти казва: „Всъщност не е смешно, но поне е по-лесно!”. Не пропускайте нито един шанс да се посмеете днес, защото не знаете…

Почивен ден

LeeAnn July 7, 2017 December 19, 2022Култура 0

Постановка на открита сцена пред Народен театър “Иван Вазов”: едно от най-вълнуващите театрални предизвикателства през тази година и определено любимо приключение за предстоящия театрален сезон. Емоционално, вдъхновяващо, едновременно отпускащо и зареждащо. Храна за душата и удоволствие за всички сетива! Хуморът на Камен Донев, който те разсмива, подвежда те да се смееш с цяло гърло и от сърце, и точно когато най-малко очакваш, те жегва болезнено право в най-уязвимото ти място 🙂

Кралят на превъплъщенията

LeeAnn April 18, 2017 December 19, 2022Култура 1

Има актьори, които като ги видиш в една роля и си казваш „Ролята сякаш е писана за него”… После, като видиш още 1-2 негови роли и вече си сигурен, че играе само роли, писани за него… И не очакваш изненади… Има актьори, обаче, които са толкова добри в превъплъщенията, че се случва от роля до роля да не можеш да ги познаеш. Когато това са актьори от голямото кино, преживяването наистина е впечатляващо. И очакваш следващата роля, следващото превъплъщение, следващото постижение на триото „актьорска игра, грим и специални ефекти”… Обаче… Аз и тук имам „обаче” 🙂 Има актьори, обаче, които са толкова добри в превъплъщенията, че се случва от роля до роля да не можеш да ги познаеш, при това без да ползват помощта на…

До Мюнхен и назад

LeeAnn January 20, 2016 December 19, 2022Емоции в проза, Култура 1

Обичам театъра! Обичам да съм близо до актьорите, да виждам лицата им до последната гънка, да усещам и поглъщам всяка тяхна мимика, сякаш всичко, което се случва там, на сцената, се случва единствено и само заради мен и никой друг не съществува. Обичам да наблюдавам и да си задавам въпроси и винаги съм се питала каква ли е мечтата на актьора. А на режисьора? За какво точно служи продуцента? Представям си, че ако съм актриса, най-голямата ми мечта би била, да си имам режисьор, който да прави постановки само за мен! От друга страна, пък съм си представяла, че ако съм режисьор, ще си поставям каквото на мен ми харесва и аз сама ще си избирам актьорите – ще работя с тези, които освен, че…

Пропукване…

LeeAnn May 26, 2015 December 19, 2022Култура 2

„Елате заедно да пропукаме матрицата…“ Това е призивът, който ви кани от всички афиши на постановката, но след като я гледате, ще установите, че това е твърде слабо казано… и донякъде, може би – безлично… Постановката започва с едно споделяне, поднесено някак уж преди началото и извън нея, но здраво свързано… – „надяваме се като си тръгнете от тук, да бъдете поне малко различни… или може би – не… „ Като гледате постановката, ще установите, че и това е твърде слабо казано… и донякъде, може би – безлично… … защото това, което никой не казва на „горкия“ зрител, е, че матрицата – това си ти – и за да пропукаш изобщо нещо някъде, трябва да започнеш от себе си! За да започнеш от себе си,…

Любовна история

LeeAnn April 28, 2015 December 23, 2022Култура 0

Напоследък съм погълната от красиви и нежни песни на френски език (умишлено не казвам „френски песни“, а казвам „песни на френски език“, защото има разлика 😉 ) Индила за мен е явление – млада, нежна и ужасно тъжна – и песните й са такива, и в допълнение – написани на много дълбок, силен и богат френски език. Някои от тях дори не се наемам да преведа… засега… Слушането на Индила ми носи огромно удоволствие, въпреки, че малко ме натъжава. Затова, няма да ви кажа „Насладете се“, ще ви кажа „Преживейте“! Love story /Indila/ L’âme en peine Il vit mais parle à peine Il attend Devant cette photo d’antan Il, il n’est pas fou Il y croit c’est tout Il la voit partout Il l’attend debout…

Мъжът на жена ми

LeeAnn January 22, 2015 December 19, 2022Култура 0

Това е името на пиеса на хърватския драматург Миро Гавран, поставена от Мариус Куркински. Аз я гледах в „Сълза и смях“. Посетих пиесата на 18 януари 2015 г. и до сега се колебах дали да напиша нещичко за нея или не? Колебах се, защото мнението ми не е ласкателно и не е положително във всичките му аспекти. Две неща ме убедиха да споделя: първото беше, че разглеждайки интернет намерих снимки, доказателство, че постановката се развива и някои неща са се променили във времето. Това означава, че екипът вероятно следи нагласите и мнението на зрителите и може би прави подобрения в пиесата. Второто е, че мненията в интернет са на двата противоположни полюса и обикновено са крайни – от „никога не съм се смял така“ и…

60 години ансамбъл Пирин

LeeAnn December 5, 2014 April 10, 2020Култура, Народни танци 0

Тази година ансамбъл „Пирин” става на 60 години и един от официалните концерти по този повод бе снощи в зала 1 на НДК. 60 години е добра възраст, ако говорим за човешки живот. Ако обаче говорим за възрастта на фолклорен ансамбъл от величината на „Пирин“, то това вече се измерва в много човешки животи – отдадени, обладани и посветени на магията. И именно затова не знам как се разказва такова зрелище! (снимката е от тук: http://www.standartnews.com/kultura-koncerti/snimki_ansambal_pirin_vdigna_na_kraka_ndk_-265274.html) Спектакълът беше меко казано пищен! Гледаш сцената и се чудиш как е възможно нашата малка България да е сътворила и съхранила такова богатство – носии, багри, ритми, звуци, хармонии… Гледаш сцената и не дишаш – питаш се наистина ли мозъкът на човек е толкова съвършен, та може да го накара…

Последната нощ на Апостола

LeeAnn February 25, 2014 April 10, 2020Емоции в проза, Култура, Народни танци 0

Това е името на спектакъл на ансамбъл „Българе”, представен в деня на 141 годишнина от обесването на Васил Левски. По правило, не съм привърженик на практиката да се чества нечия гибел и ако не ме бе привлякло името „Българе”, едва ли бих отишла. Но заложих на симпатията си към това, което „Българе” правят и не сгреших. Спектакълът е нестандартен – комбинация от актьорска игра, сценични ефекти и фолклор, съчетани с цел да бъдат пресъздадени определени исторически събития. И то не кои да е събития, а последните месеци от живота на Васил Левски. Това несъмнено е доста спорен и, бих казала, даже непознат момент от историята ни и вече 141 години от това продължават да възникват въпроси като „Кой и защо предаде Левски?”, „Защо Народът не…

Майстори на разказа

LeeAnn February 9, 2014 December 19, 2022Култура 0

Вероятно след хвърлянето на първия поглед на публикацията, още при вида на тези две корици на едно място, сте се зачудили какво ли общо съм намерила, та да ги сложа заедно. Общото е много просто – и към двете книги посегнах от чисто любопитство. Имах желание да прочета повече от Деян Енев още от мига, в който неговата „Заложна къща” се оказа залог за успех на седмокласниците преди 6 години. Но така или иначе, на точните неща им идва времето в точния момент – така се случи и с „Българчето от Аляска” – появи се на хоризонта, отлежа на рафта и търпеливо дочака реда си. Книгата съдържа, както подсказва и подзаглавието й, „софийски разкази” – кратки и човешки, от миналото и настоящето. Чувала съм и…

Category: Култура