Човек от желязо в кутия от стъкло

„Стъклената клетка“ е името на благотворителната кауза на Краси Георгиев, заради която той е затворен в кутия насред София. Каузата отново е силна: Превенция на зависимостите в детска и юношеска възраст. Събраните средства отиват при Сдружение МЪСТАРТ, които ще реализират амбициозните цели на този проект: да се изготви и реализира програма за превенция на зависимостите, която да стигне до училища, учители, родители, училищни психолози, така че да могат да разпознаят първите признаци на зависимост, включително дигиталната. Банковата сметка, на която можете да подкрепите Краси и каузата: IBAN: BG09BPBI79401091464101 BIG: BPBIBGSFСдружение МЪСТАРТ Днес е ден 6 от стъкленото предизвикателство и въпреки, че никога не съм се съмнявала в успеха на Краси, не спирам да мисля за него. Мисля, че това е най-сложното предизвикателство, пред което се е…

Continue reading

Моторите на Ваклин

Ваклин Йосифов живее в може би най-китната част на Родопите – районът около Златоград. Когато преди 7 години се пенсионира и остава с повечко свободно време, превръща любовта си към моторите в хоби. Започва да издирва и събира стари мотори, да ги реставрира и консервира. Събира ги основно от района, цели или на части – всички, пренесени изцяло със собствения му пасат-комби. Моторите, които събира на части – старателно сглобява, тези, които са що-годе цели – възстановява до състояние да бъдат в движение и след това консервира двигателите им. Някои части стигат до него чак от другия край на България, но по-важното е, че за сглобяването и възстановяването на моторите използва само оригинални части. Оттам идват и предизвикателствата – части за такива машини отдавна вече…

Continue reading

Просто тичай…

Днес един много специален човек има рожден ден и въпреки че не носи името Георги, също като него побеждава дракони, при това от онези, най-страшните, които живеят вътре в нас. Драконите, които не ти дават покой, докато утре не се събудиш по-добра версия на себе си. С Краси сме приятели от повече от 10 години. Съвсем в началото му се радвах, че е намерил своето нещо – това, което го прави щастлив и го движи напред. След това започнах да се възхищавам на ентусиазма, упоритостта и постоянството, с което прави това, което го прави щастлив (пиша завързани изречения, само за да не си призная, че докато аз изпия две кафета, Краси изтичва 60 км). След това дойде време, в което започнах да се възхищавам на…

Continue reading

Празник на мотивацията

Мина седмица откакто приключи 55-часовото предизвикателство на Краси Георгиев, свързано отново с тичане за децата с онкохематологични заболявания, а аз продължавам да сънувам, че Краси тича… Сънувам, че приближава към щаба, където се предполага да го чакам с храна или напитка, изпълнявайки стриктно указанията на готвача и на терапевта му, а аз съм заспала в стола… И скачам в съня си… Мина седмица откакто приключи 55-часовото предизвикателство на Краси, а аз продължавам да търся думите, с които да опиша преживяното в Пловдив… Бях при Краси в последните 26 часа от 55-часовото му тичане, дойдоха много хора, срещнах много погледи, надзърнах в много души… Интересно е да гледаш отстрани реакциите на хората към нещо, което те самите смятат, че не могат да направят… Видях любов, възхищение,…

Continue reading

Урок по Вдъхновение!

Герой… Нечовек… Извънземен… Великан… Лично вдъхновение за 2018… Това са само част от суперлативите, които обикалят вече повече от 10 дни в пространството по повод инициатива на Феноменалния Краси Георгиев.   Какво направи Краси? Краси тича без прекъсване по пътечка в продължение на точно 36 часа в подкрепа на деца с онкохематологични заболявания. Целта бе да се съберат средства за спортен лагер за деца, преборили рака – деца, които не само вече са в ремисия, но и тренират, ходят на състезания и печелят награди! Бидейки до Краси в голяма част от времето, смело мога да заявя, че всички тези сравнения и епитети са силно подценяващи проявата на Краси. Умишлено не наричам 36-часовото тичане без прекъсване по пътечка „постижение”. „Постижение” също е слаба и даже някак…

Continue reading

„Слънчице” на 20 години!

… или да си поговорим пак за Вдъхновение… Има хора, за които да кажеш, че са вдъхновяващи, би било нечестно. Нечестно, защото няма да е цялата истина, особено от гледната точка на Времето. А да бъдеш детско вдъхновение вече 20 години, изисква много постоянство, последователност, търпение, всеотдайност и много много любов, с която да създаваш светове, в които децата да се чувстват добре. Защото, когато децата рисуват, те се пренасят в свой собствен свят и е много важно този шарен свят да е добронамерен, да създава уют и увереност и да ти помага да се развиваш. Хора, които умеят да правят това, не са просто вдъхновяващи, те са от хората, на които не пропускам да кажа „Радвам се, че децата ми те срещнаха по пътя…

Continue reading

Ако мечтата ти не те плаши, значи не е достатъчно голяма

Това изречение ми се е забило в главата след последния ми разговор с един от Феноменалните ми приятели и обикаля там вече повече от месец. Чудя се как да нарека този човек – дали „Човекът с големите мечти” или „Човекът-воля”, или „Човекът, който тича”… Но, както и да го нарека, той всъщност си е просто Краси! В сравнение с описаните до тук други феноменални, може да се каже, че Краси е известен. Или поне в средите на тичащите хора е известен. Установих го, когато в разговор за маратон, исках и аз да изглеждам веща и небрежно казах: „Имам един приятел, който тича къде ли не… Доста е луд… Краси се казва…” Тук последва такава канонада от суперлативи по негов адрес, че се почувствах така, сякаш…

Continue reading

Човекът, който подарява криле

Ако бях написала тази статия преди 9 години, тя щеше да се казва „Човекът, който подарява свобода”. Тогава си мислех, че Емо ми е подарил свобода… И, да, има статия с такова име, писана тогава… С годините обаче, с десетките часове, в които съм разказвала за летене на десетките си любопитни и любознателни приятели, със стотиците часове, прекарани с глава в облаците, осъзнах, че никой не може да ти подари свобода. Свободата е нещо, което носиш в себе си, но си затрупал с предразсъдъци и ограничения и си забравил как да използваш. Емо ми подари крила и ме научи как да ги използвам, за да си доставям свобода. А това е много по-ценно дори от самата свобода… Емо ме научи да летя. Как ли? Както…

Continue reading

The man who dresses up walls …

(версия на български език: ЦЪК! I can safely say that there are things in this life that I know for sure. For example, I surely know that the sun always rises, no matter how dark the night has been. I do know that inspiration comes from small things and that stagnation leads to death. I do know that the simplest thing is made up of thousands of details that one needs to truly know in order to be brilliant at doing that same simple thing (because being just “good” is usually not enough). Also, I surely know that creativity and madness are sisters and can not exist without each other 🙂 – one can not be creative, conceptual and resourceful without being at least a…

Continue reading

Човекът, който облича стени…

(for English click here) Спокойно мога да кажа, че има неща в този живот, които знам със сигурност. Например, със сигурност знам, че Слънцето винаги изгрява, колкото и тъмна да е била нощта. Със сигурност знам, че вдъхновението идва от малките неща и че застоят води до гибел. Със сигурност знам, че и най-простото нещо е съставено от хиляди детайли, които трябва да познаваш, ако искаш да си блестящ в правенето на въпросното просто нещо (защото „добър” обикновено е твърде недостатъчно). Също така, със сигурност знам, че креативността и лудостта са сестри и една без друга не могат да съществуват 🙂 – не може да бъдеш съзидателен, идеен и изобретателен, без да си поне малко шантав, шарен, неуморим и неудържим 😉 Днес ще ви разкажа (или…

Continue reading

Вдъхновителите

Аз съм щастлив човек и имам късмета да познавам феноменални хора! Днес, Денят на народните будители, е подходящ ден, да ви разкажа за тези от тях, които ме вдъхновяват! Те са най-обикновени хора, но крият в себе си НЕОБИКНОВЕНА сила! Имам приятел, който е незрящ, и който свети като малка звездичка на нощното небе и то толкова силно, че огрява целия свят. Той е едновременно зрял и мъдър за възрастта си и по детски наивен и чист. Той е силно позитивен човек, въпреки, че животът всеки ден го изправя пред препятствия, непознати за нас, зрящите. Но, със сигурност знам, че той вижда неща, които на нас, уж зрящите, ни убягват. Аз взимам от неговите чистота, позитивност и светлина, за да продължавам да се усмихвам всеки…

Continue reading

Пътят към края на света минава през Ада

По пътя към Ада, on the Highway to Hell, можеш да срещнеш истински мъже – силни, устойчиви, упорити, железни! Мъже, които не знаят точно къде отиват, но знаят накъде и защо са тръгнали. Мъже, за които не е важно пристигането, а е важно пътуването. Мъже – железни Железни – със сертификат 😉 Тази публикация първоначално беше замислена като най-обикновен преразказ на разказа за едно обикновено пътуване до края на света и обратно на един обикновен човек с обикновен мотор. Слушайки разказа му обаче, се оказа, че в тази история няма нито едно обикновено нещо и няма как да остане „просто пътепис”. Едва ли ще мога да ви преразкажа всичко, защото за голяма част от пътя, снимките говорят повече от думите. Ще се опитам да ви…

Continue reading

Доброто…

Може би си спомняте, че преди две години, моята дъщеря Валя, провокирана от училищен проект, реши да продаде рисунките си и събраните пари да предостави на семейството на пеперудената Яна, с надеждата, че това ще облекчи поне малко живота й. Инициативата продължи официално малко повече от два месеца, но на практика Валя продължи да рисува доста след това, за да се „издължи” с рисунки на всички желаещи, защото се оказа, че по няколко човека едновременно поръчваха една и съща рисунка. 🙂 Докато Валя рисуваше, аз й помагах с „говоренето” – писах за Яна в блога, отговарях по мейл на въпроси, свързани с проекта/Яна/болестта, Валя даже даде интервю… Целта беше, освен еднократната финансова помощ към семейството на Яна, да помогнем и за общата информираност за болестта,…

Continue reading

Валя рисува за Яна

Да си призная, не знам откъде да започна… Досега ми беше лесно да качвам рисунки на Валя, ей така за удоволствие, без да има нужда да им слагам дори заглавие, защото те сами говорят за себе си, пък и вие винаги намирате какво да кажете и моите думи бяха излишни. Сега, обаче, трябва да започна аз. Валя реши да продава рисунките си. Решението й не е спонтанно. Отне й известно време, за да намери смисъл в това да се раздели с нещо толкова ценно за нея самата. Няма нужда да казвам, че в тези рисунки е вложено много повече от просто „талант и свободно време”. Винаги, когато е ставало дума за продаване на рисунки, тя ми е казвала, че рисунките имат стойност, но тя не…

Continue reading

Валя рисува… ППЖ 01

Желания изпълняваме всякакви 🙂 Макар че, ако зависеше от мен, аз не бих рисувала Робърт Дауни Дж. като хлапак, защото е толкова объл и сладникъв, че чертите му се размиват под молива. От друга страна, познавайки поръчителя на това ППЖ, съм сигурна, че тази снимка е избрана не въпреки физиономията на Р.Д. Дж., а именно заради нея 😉 И така, на вашето внимание: Открийте разликите 🙂

Continue reading

14 дни слава…

Всички снимки към тази история са правени от Валя. Това, което не знаете е, че с някои от тях (неприсъстващи тук), тя участва в конкурс на Списание 8 на тема “Тайната на занаятите”. В конкурса имаше участващи повече от 500 снимки, но само 58 от тях заслужиха да стигнат до почетно показване на моста до НДК („Мостът на влюбените”). Това е снимката, стигнала до моста 😉 Разбира се, всеки човек иска признание за труда и таланта си. При това веднага и на най-високо ниво и има хора, които често забравят, че успехът е въпрос на балансирана комбинация 🙂 За щастие, Валя знае, че освен талант се искат и доста усилия, за да напредваш и че да си в първите 58 не е малко постижение! Пожелавам ви…

Continue reading

Валя рисува…

От днес блогът се сдобива с една много специална категория: “Валя рисува”. (Update 01-01-2020: Категорията “Валя рисува става част от категория “Истинските човешки истории”) Под това обикновено и непретенциозно име, ще виждате само много много специални рисунки, дело на едно още по-специално създание: голямата ми дъщеря Валя. Започвам малко отзад-напред, като първо ще ви покажа последната й рисунка, а след това постепенно ще се връщам назад. Наслаждавайте се, радвайте им се и спазвайте лиценза на блога 🙂

Continue reading

Майсторът на лули

Толкова отдавна беше започнал да се занимава с това, че вече сам не си спомняше защо и как. Докато усети, нещата се бяха случили – завърши художествената гимназия, после и висшето, попътува по света малко, върна се и накрая една сутрин се събуди с прошарена коса, очила и работилничка 3х3 на кьоше в малък град. Работилничката беше тесничка и закътана и по нищо не личеше, че там работи единственият майстор на лули в България. Е, из занаята се срещаха още 1-2 двама, които кой от любопитство, кой за запълване на свободното време, се бяха захванали с луларство, но едва ли някой се заблуждаваше, че надпис на стената ги прави майстори. Майсторлъкът не е нещо дето можеш да го прочетеш на стената. Но пък можеш да…

Continue reading