Майсторът на лули

Толкова отдавна беше започнал да се занимава с това, че вече сам не си спомняше защо и как. Докато усети, нещата се бяха случили – завърши художествената гимназия, после и висшето, попътува по света малко, върна се и накрая една сутрин се събуди с прошарена коса, очила и работилничка 3х3 на кьоше в малък град. Работилничката беше тесничка и закътана и по нищо не личеше, че там работи единственият майстор на лули в България.

Е, из занаята се срещаха още 1-2 двама, които кой от любопитство, кой за запълване на свободното време, се бяха захванали с луларство, но едва ли някой се заблуждаваше, че надпис на стената ги прави майстори. Майсторлъкът не е нещо дето можеш да го прочетеш на стената. Но пък можеш да го прочетеш в очите на майстора – начинът, по който гледа дървото и по който избира от кое дърво каква лула да се роди…

А лулите буквално се раждаха в ръцете му…

Трябваше първо да набави вярното дърво – бриарът трябваше да е правилно изварен и добре изсушен – то от всяко дърво свирка не става, па камо ли лула!

Сетне трябваше да избере в какви посоки да обработва дървото, за да се получат хем исканите шарки, хем да се запази духа и хармонията на дървото…

Сетне трябваше да пресметне колко широки отвори да остави, така че тютюнът да гори правилно и най-вече, къде е точното им място, какъв мундщук да сложи, колко да шлифова и полира…

За една лула е много важно да можеш да си я представиш – да си представиш човекът, който ще я пуши, какви ще са навиците му, какви предпочитания ще има… Ако щете важно е даже да си представиш колко големи ще бъдат ръцете му и дали лулата ще им отива или ще стои смешно…

Тук таблици и математика няма. Има само майсторлък!

А под „майсторлък” всеки да влага собственото си разбиране – за майсторът може би това са 10те часа концентрация и ръчен труд, докато види творбата си готова, или рисуването на дизайна по необработеното дърво, или пък внимателното отнемане на слой след слой, за да добие дървото формата, в която душата му ще пее докато тютюнът вътре гори…

За мен пък майсторлъкът се изразява в нещо много простичко: носи ли лулата, която се ражда в ръцете ти, част от теб или не. Ако носи – майстор си – умееш да даваш на другите от това, което сам притежаваш!

А майстор ли си, тогава за теб значение има само магията.

Ако и за вас магията е от значение, Георги ви очаква в Сопот. В работилничката си едва ли ще ви пусне, но на поляната до лифта, по време на Въздухария 2012 ще можете да му се възхищавате на воля…