…моята тайна любов… (2)
Той винаги е там за сутрешното ми кафе… Не бърза, но не закъснява… Когато го намеря с поглед – притварям очи от удоволствие… Носи ми топлина, уют и остатъци от тишина… Обожавам уханието му на спонтанна неизбежност… Изгревът… моята тайна любов…
Стъкло и малко диаманти…
Драги поданици, скъпи зрители и нищо-не-подозиращи случайни минувачи: трябва да сте наясно с едно: Принцесите са чупливи! Всички до една! Не, не си мислете, че това ги прави еднакви. Нищо подобно! Принцесите са от стъкло. Всяка от тях е творение на изкусен майстор… Някои са от фино стъкло, други – от удароустойчиво, трети са от топлоустойчиво стъкло, четвърти – от закалено… И няма значение с колко слоя рокли, обноски, капризи, задръжки и финтифлюшки е покрита принцесата – стъклото е там и продължава да бъде чупливо. Понякога под богатите многопластови одежди, драскотините и пукнатите не личат и вироглавите самовлюбени несъобразителни принцове може и да не разберат, че ги има, докато не започне да става късно… Вероятно много принцове си мислят, че могат лесно да пленят принцесешка…
… на сутринта…
Ако залезът не ти носи Очакване, а утрото – Надежда, значи вече не си достатъчно Жив!
Рицарят, който познавал нощта (2)
(Началото…) Тогава Рицарят разкрил на Принцесата истинската причина за посещението си в нейното Царство, като й разказал своята история… Рицарят се бил борил със Змейове и Лами, за да задоволи капризите на своенравни принцеси, бил воювал с дракони, чудовища и великани, бил пребродил много планини и гори, бил препускал надлъж и на шир, без почивка и без покой, и така и не разбрал кога и как успял да изгуби… съня си! Всеки ден, когато след дълга битка се оттеглел уморен и се надявал в обятията на мрака да намери заслужена почивка и покой в съня, се случвало нещо… Нещото в началото било странно, после било интересно, но накрая станало изморително и досадно! Всяка вечер, когато Рицарят се освобождавал от доспехите и броните си, около него…
Вторите шансове…
Всеки търси да получи втори шанс… Или да даде… „Никога няма да бъде същото” казват… Търсещите знаят… Те не очакват да бъде същото… Не очакват да бъде по-добро… Надяват се изобщо да го има… Да бъде ново, неизвестно, неочаквано… Втори шанс не взимаш насила… Втори шанс получаваш… Вторият шанс е истински, ако е съпроводен от ново начало… Ако не сте готови да започнете отначало онова, което „никога няма да бъде същото”, по-добре не пропилявайте вторите шансове…
Рицарят, който познавал нощта
Имало едно време една Принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, много обичала да… спи 🙂 Тя затваряла очички когато Слънцето си тръгвало и отстъпвало път на мрака и ги отваряла едва когато то я погалело отново на сутринта. Вероятно затова Принцесата никога не била виждала нощта! Тя знаела, че светът е пълен с рицари, които познават добре нощта, но и тях никога не била срещала. Даже била сигурна, че никога няма и да ги срещне, защото си мислела, че те обитават тъмното и не излизат на дневна светлина… И тъй като обикновено на принцесите никой никога за нищо не им противоречи, тя нямало как да знае, че греши. Затова, ако си мислите, че на принцесите им е лесно да си живеят…
…мъдрост?!
Когато спреш да се изненадваш, не ставаш мъдър – ставаш СКУЧЕН!
black & white 17 …
something urban 02 …
black & white 16 …
Приказка за пътя… (6)
Той бе създал затвора с най-дебелите стени, на които бе способен. От някъде знаеше, че когато се изправя срещу Тях, няма никакъв шанс за победа. Заблуждаваше се, че като им построи затвор, Те ще останат там и няма да му се налага да се справя с Тях. И намираше доводи да нарече това победа. Мислеше, че като ги затвори, те няма да се хранят, ще им бъде студено и накрая ще залинеят и загинат. Но грешеше. Те стояха там по нейна молба – за да му дадат време да се справи, да свикне с тях и сам да реши да ги разбере, да спре да се съпротивлява и да ги пусне навън – чисти, неподправени от криворазбрания му рационализъм, диви, необуздани, естествени – такива, каквито…
black & white 15 …
something coloured 04 …
Първи Национален Чановски Събор по повод 11-я рожден ден на клуба
Едва ли има дума, която да е по-близо до истината, когато говорим за чановски сбирки, от думата „събор”. Първи национален чановски събор се проведе в чест на 11-я рожден ден на клуб Чанове и според мен, дните на традиционното празнуване в зала с торта и свещички са преброени… Честването на второто десетилетие на клуба ще е по-скоро съборенско 😉 Чувала съм възрастните хора да казват, че „каквото стане на збора, си остава на збора”, затова и аз започвам разказа си с уговорката, че тези, които не дойдоха, никога няма да научат истината докрай. Въпреки, че времето си бе поставило за цел да подложи на изпитание страстите и ината чановски, разпространявайки прогнози за дъжд и вятър, се оказа, че нито дъждът, нито вятърът могат да спрат Чанове…
Ден на любопитството
Аз, като един виден Любопитко, който задава въпроси наляво-надясно, съвсем не на шега се запитах „Любопитковците имат ли си празник?” и с ужас установих, че отговорът е „Не”. Е, да, то се подразбира, че когато си любопитен, всеки ден е празник (или поне дните, в които получаваш отговори 😉 ). Но, все пак! Не може такова значимо нещо като Любопитството, да си няма специален ден за празнуване! Все пак, светът е оцелял, не защото се е смял, а защото някой се е осмелил да задава въпроси 🙂 Та, нали от въпросите са се родили фантазията, мечтите и чудесата… Не мога да си представя как се чувстват притежателите на толкова много незададени въпроси! А притежателите на техните отговори?! Представяте ли си колко самотни и мълчаливи се…
green is the colour 03 …
Облачето отиде на училище
Да, това е приказка за Облаче, но малко по-различна. След като преди време Облачето гостува в детската градина, дойде покана и за училище 🙂 Няма как да откажеш такава покана! Не знам кой би се лишил от 24 чифта възхитени очички на 24 мънички топчици любов и положителна енергия, които поглъщат всяка дума и всяко твое движение, навъртат се около теб (ако те харесат 😉 ), искат да те пипнат, да те усетят, за да се уверят, че и ти си човек от плът и кръв. Такива срещи изтръскват от душата ти всяка тревога, всяко колебание, всеки страх и запълват всяко кътче в нея с чисто нова енергия – такава, каквато ти сам не би бил в състояние да си произведеш… В същото време, срещите…
Всички цветя…
Мога да съм Люляк – дързък, уханен, подканващ, предизвикващ, разбуждащ любов… Мога да съм Роза – красива, бодлива, почти недостъпна, и всяко докосване да оставя следа… Мога да съм Мак – уязвим, раним и копнеещ, волен, самотен и чезнещ… Мога да съм Момина сълза, Минзухар или Трендафил… … но съм Жена, и в мен живеят всички цветя!
Лоши спомени не съществуват…
Лоши спомени не съществуват… Колкото и трудно да е било, колкото и да е боляло, колкото и непреодолимо или непрежалимо да е изглеждало, ако все пак си успял да го превърнеш в спомен, значи си успял да продължиш. Събитието е оставило следа в теб, безспорно. Но, когато споменът за него избере да се върне при теб, той го прави, за да ти помогне отново да се справиш и отново да продължиш. Лоши спомени не съществуват… Да, някои от тях продължават да болят и след много години, но то е защото времето не лекува. Времето само затъпква надълбоко копнежи, страсти и емоции. Къса от душата ти парченца и ги превръща в стъкленица, в която консервира парещите остатъци. Времето, заедно с търпението, нарязват емоциите на тънки прозрачни парченца…