Твоето компетентно дете
Винаги съм имала и продължавам да имам по-различни възгледи за общуването с децата си. Ако забелязвате дори не използвам думата „възпитание” – това е така, защото тази дума е бедна и не обяснява достатъчно добре моделът на общуване и комуникация. Вярвам, че децата ни ни превъзхождат във всяко едно отношение и комуникацията ни с тях трябва да се гради на взаимно уважение, доверие и подкрепяно самочувствие. Ние, като техни родители, трябва да се вслушваме в тях, да ги насърчаваме по положителен начин, да им позволяваме да преценяват и да взимат решения особено когато са малки, за да растат самостоятелни и пълноценни хора, разполагащи със и отговарящи за собствения си живот. Ние, като техни родители, трябва да ги обичаме безрезервно и да се научим да им…
Валя рисува…
От днес блогът се сдобива с една много специална категория: “Валя рисува”. (Update 01-01-2020: Категорията “Валя рисува става част от категория “Истинските човешки истории”) Под това обикновено и непретенциозно име, ще виждате само много много специални рисунки, дело на едно още по-специално създание: голямата ми дъщеря Валя. Започвам малко отзад-напред, като първо ще ви покажа последната й рисунка, а след това постепенно ще се връщам назад. Наслаждавайте се, радвайте им се и спазвайте лиценза на блога 🙂
Настроения в Царството на Ветровете
Напоследък Облачето обичаше да наблюдава мълчаливо, шляейки се насам-натам из Царството на Ветровете. Е, разбира се, много обичаше и да обяснява и дава съвети, но нали, за да обясниш нещо, трябва първо да си го видял и да си го разбрал. А най-лесният начин да видиш и да разбереш, е да си се размотаваш кротичко и да си мълчиш. Да си тихо наблюдателен си има и друго предимство – останалите Облаци и особено Ветровете започват да те считат за пораснало Облаче и не прекъсват разговорите си когато се приближиш и така можеш да научиш още повече неща. Е, то вярно, че някои от нещата хич не са приятни за научаване, но Облачето беше наясно, че това е част от неудобството да си пораснал. Пък и…
waltz of the flowers …
“Елементът” на сър Кен Робинсън
Според сър Кен Робинсън, Елементът е мястото, където се пресича това, което обичаме да правим и това, в което сме добри. А истинската страст идва, когато сме добри в това, което обичаме да правим и правим това, в което сме добри 🙂 . Тогава спираме да „ходим на работа” и се отдаваме единствено на хобито си. Книгата ни дава множество примери за хора, открили своя Елемент – по един или друг начин. В нея се споменават имена като Джилиан Лин, Ерик Клептън, Мег Райън, Моника Селеш, Боб Дилън, Пауло Коелю, Ридли Скот и тези на още много много известни хора. В книгата си „Елементът”, сър Кен Робинсън изказва недотам положителното си мнение за училището, образователните системи, стандартизираните тестове и всичко онова, което ни лишава от творческото…
От българското по-хубаво няма
В края на август в Гърция (Халкидики, Касандра, Ханиоти) се проведе международен фолклорен фестивал. Въпреки, че претендираше да бъде международен, фестивалът беше по-скоро балкански – имаше представители от България, Гърция, Турция, Сърбия и Румъния. Вероятността да съм пропуснала някого е много малка. Участниците бяха подбрани по странен за мен принцип. Или по-точно: така и не разбрах какъв е бил принципът – групите бяха от най-различна възраст и ниво – имаше всякакви – от аматьори възрастни, през детски ансамбли до професионалисти възрастни. Не мога да кажа, че това е някакъв проблем, особено за зрителите, на които се дава възможност да видят повече неща, но ако аз организирах, бих събрала по-еднородни участници. Фестивалът се провеждаше за първа година и този факт беше виден от километри – нито…
За смелостта…
Най-много смелост от нас се изисква, за да изречем „страх ме е”!
in memoriam …
2002-2012 10 години без Димитър Киров Не си забравен, приятелю! [youtube:https://www.youtube.comh?v=ldXFxtqKGmU&playnext=1&list=PLFA11844889A9B542&feature=results_video]
Майсторът на лули
Толкова отдавна беше започнал да се занимава с това, че вече сам не си спомняше защо и как. Докато усети, нещата се бяха случили – завърши художествената гимназия, после и висшето, попътува по света малко, върна се и накрая една сутрин се събуди с прошарена коса, очила и работилничка 3х3 на кьоше в малък град. Работилничката беше тесничка и закътана и по нищо не личеше, че там работи единственият майстор на лули в България. Е, из занаята се срещаха още 1-2 двама, които кой от любопитство, кой за запълване на свободното време, се бяха захванали с луларство, но едва ли някой се заблуждаваше, че надпис на стената ги прави майстори. Майсторлъкът не е нещо дето можеш да го прочетеш на стената. Но пък можеш да…
HBD v4.0 …
„мога да летя, мога и да спра на ръба, мога да не спя, и да се науча да плача, мога хиляди неща …“
Годината на среброто ;)
Отдавна не е тайна, че напоследък работата доста ми пречи на писането и от това страдате най-много вие – читателите. Аз обаче не си губя времето с работа, защото харесвам това, което правя и определено не се скатавам от писане. 😉 В последно време се оказа, че и други хора харесват това, което правя. Нещо повече – не само го харесват, ами раздават и награди 🙂 Чели сте вече Лондон (2). Това, което не пише там е, че в Лондон бях на състезание, организирано от Международната асоциация за обмен на най-добрите практики в контактни центрове.
Лондон… 02
Случвало ли ви се е да си пожелаете нещо, ама в стил „искам само един път в този живот да…” и то да почне да се сбъдва, ама чак да ви писне от сбъдване и да се получи нещо като „внимавай какво си пожелаваш”? Сигурна бях, че така ще кажете. И с мен и Лондон стана така, с лекия нюанс, че аз нито веднъж не съм си пожелавала да ходя там 😉 Тази година обаче се оказа много Лондон_наситена. Тамън се върнах в началото на март и се оказа, че през юни пак трябва да отида. Еми, да отида, рекох си, то някак не върви да се дърпам 😉 И през ноември няма да се дърпам, обещавам. И така – хоп-троп и на самолетчето. Само…
Я, какво си намерих…
heat 01 …
friends 03 …
the memories remain 03 …
Париж
Ах, Париж, Париж… Колко ли хора въздишат по теб и искат да те зърнат поне веднъж, макар и само за няколко часа! Е, аз не съм от тях! Или по-точно не бях… Сега, след като се върнах от Париж и имах шанса да поотъпча тротоарите му макар и само за няколко часа, уверено казвам, че с удоволствие бих се върнала отново там. Някога. Сега възнамерявам да заведа вас на една импровизирана разходка по парижките улици. Но, имам едно условие: първо пуснете тази песен да се повтаря безкрайно и чак тогава продължете с четенето! [youtube:http://www.youtube.com/watch?v=XNVt3e6vHHM&feature=endscreen&NR=1] Тази мелодия ме съпътстваше по време на целия ми престой в Париж – независимо дали бързах да си намеря хотела, дали отивах на работа или просто се разхождах по улиците на Париж……
Чанове България на 7 години!
7 години! Ако помолите едно дете на 7 години да ви разкаже за себе си, то със сигурност ще започне така: „Аз като бях малък…”, и вероятно ще успее да ви разкаже целия си живот с малко думи. Хората пък казват, че първите седем са най-важните – за възпитанието на децата, за зрелостта на връзката, за изграждането на навиците, за свикването с темперамента и особеностите на партньорите / съмишлениците… Хората обаче не казват как да разкажеш с малко думи „първите седем” на институция като Чанове – клуб, не само със собствена история, но и със собствен стил, език и вътрешен фолклор 😉 🙂 От първите седем обикновено става ясно какви ще са следващите 70 🙂 А като гледам тези първи седем, с нетърпение очаквам следващите 70…
