Настроения в Царството на Ветровете

Напоследък Облачето обичаше да наблюдава мълчаливо, шляейки се насам-натам из Царството на Ветровете. Е, разбира се, много обичаше и да обяснява и дава съвети, но нали, за да обясниш нещо, трябва първо да си го видял и да си го разбрал. А най-лесният начин да видиш и да разбереш, е да си се размотаваш кротичко и да си мълчиш. Да си тихо наблюдателен си има и друго предимство – останалите Облаци и особено Ветровете започват да те считат за пораснало Облаче и не прекъсват разговорите си когато се приближиш и така можеш да научиш още повече неща. Е, то вярно, че някои от нещата хич не са приятни за научаване, но Облачето беше наясно, че това е част от неудобството да си пораснал. Пък и в крайна сметка, Облачето винаги можеше да си яхне дъгичката и да се запилее нанякъде.

Но дори и когато всички си мислеха, че се е запиляло някъде, то пак беше наблизо и наблюдаваше.

И така, след като се научи да наблюдава, Облачето се научи и да забелязва.

Първо забеляза, че настроенията на Ветровете и Облаците много влияят на настроенията на обитателите на Царството.

Ако Облаците бяха сиви и помръкнали на свечеряване, а Ветровете мърмореха и негодуваха, обитателите на Царството се отдаваха на мрачност и повече нищо не беше в състояние да ги зарадва. Е, не съвсем нищо де, но трябваше да чакат да настъпи Утрото.

Ако пък Облаците сияеха в топли ярки розово-оранжево-лилави краски, а Ветровете си кротуваха, обитателите на Царството заспиваха щастливи, а на сутринта се събуждаха миролюбиви и спокойни.

Облачето разбираше защо обитателите на Царството предпочитаха Ветровете да мируват, а Облаците да са пухкави и топли. На него също така му харесваше повече и това го караше още по-силно да се чуди защо някои Облаци си променяха настроението по залез. И реши да разбере…

Не след дълго забеляза…

Забеляза нещо много интересно: за всичко беше виновно слънцето!

Ако Слънцето огрееше Облаците с розово-лилавото си закачливо настроение или пък жълто-оранжевите му лъчи погалеха Облаците за лека нощ, тогава Облаците засияваха, а Ветровете кротуваха!

Но когато Слънцето се фръцнеше смарангясано и оставеше след себе си ненавременен мрак, тогава и Облаците посивяваха, а Ветровете започваха да нервничат!

Хм, сякаш Слънцето не знаеше колко важни са облачните настроения за мира и спокойствието в Царството!

Освен на Слънцето, Облачето се чудеше малко и на другите Облаци – как не бяха забелязали досега откъде идва сивотата им!

И тогава Облачето реши – няма повече да позволява на фръцливото Слънце да го посивява, а винаги когато стане време за лека нощ, ще си намира някое оранжево ъгълче, в което да посрещне съня!

~~~

Оранжева нощ и на вас, мили деца.