Щъркелите на Делиормана
Вечерай, Радо, вечерай, Радо,Вечерай, Радо, мори вънка излизай… Има две неща, които ме карат да вярвам, че животът се завръща отново (напролет) – щъркелите и цъфналите люляци. Когато видя щъркел, душата ми се изпълва със спокойствие и умиротвореност, усещане, че този луд свят в това свято късче земя, в което ни се е паднало да живеем, ще го бъде още… Поне още една година, поне до следващото завръщане на щъркелите… За мен, щъркелите имат много голямо емоционално значение… Може би защото носят със себе си вселенския разум и надежда за нещо ново и по-добро, защото оцеляват, стоят над човешката невменяемост и суета и някак изглежда, че не се съобразяват много-много дори с природните настроения, а се движат неотклонно по свой собствен план и закон. Вечерай,…
