До всички поданици:
Моля, моля за внимание: Поради зачестилите обърквания и недоразумения в общуването между поданиците от съседните Царства и нашето, наредих да се състави този тълковно-разговорен речник. За улеснение на поданиците и гостите на царството са добавени описания на мимики, жестове и физиономийки, както и обяснения за последиците от тях. 😉
ЧАР – Частен Апарат за Репресии.
Основното и единствено средство за убеждаване, което притежават принцесите. За принцесешкия ЧАР почивка няма и още не се е намерил някой, който да му устои. Членове на ЧАР са верните на принцесите огнедишащи Дракони и триглави Змейове.
КГБ – Комитета по Големите Бъркотии.
Съставен от принцове като начин на взаимопомощ за бързото овладяване на извънредни ситуации, предизвикани от принцеси-калпазанки. КГБ идва когато и ЧАР-а не може да помогне.
ПОТНИК – Принцесешки Отдел за Тестове, Начални Изпитания и Контрол.
Състои се от феи и принцеси, които подлагат принцовете на тестове и решават “става” / “не става”
Клуб АНС-ТТСБ
Клубът, от който по неволя е произлезнал КГБ и в който членуват главно принцеси-калпазанки.
На дълго и широко казано, името на клуба може да се чете и така: Аз Не Съм – То Така Си Беше!
ФЕИ – Фантастичен Единствен Изпълнител на човешки желания.
Членовете на ФЕИ се наричат феи, или в ед.ч. Фея. Феята е изморена принцеса със звезда на клечка в ръка. Феите са добри. Ако станат лоши ги пращат при ККЗ-тата и ги наричат вещици.
ККЗ – съкратено от Кожа, Кости и Злоба.
Това са трите най-точни думи, описващи външния и вътрешния вид на вещиците, злодеите, орисниците, грозилищата и др.
Принцки – който принадлежи на принц.
Принцесешки – който принадлежи на принцеса.
Принцесуално – по принцесешки начин.
Звезда на клечка – съвременна вълшебна пръчица.
Розови очила – средство за превръщане на грозното в красиво.
Q7 – средство за бързо и безопасно придвижване – съвременна каляска, направена от генно модифицирани тикви. Конете са вградени фабрично. Предлага се както със, така и без кочияш.
Фантасмагория – страната на усмивките и фантазиите, в която живеят принцесите /е, и принцовете, де 😉 /
Фантагодия – една принцесешка година в страната Фантасмагория. Равнява се на каквото-принцесата-си-реши.
Лъчезария – най-красивата, най-усмихната и добра принцеса във Фантасмагория.
Искам – една от най-често използваните думи във Фантасмагория. Обикновено е съпроводена с посочване с пръст на обекта на желанието. Използва се вместо “моля”, “ако обичаш”, “би ли могъл/могла да…” и други дълги и трудни за запомняне и произнасяне думи и словосъчетания.
”Искам ръката на принцесата” – означава “Искам да се оженя за цялата принцеса и половината царство да стане мое”.
… пък – тази дума не се използва самостоятелно. Обикновено се използва като завършек на някое принцесешко изречение. Когато принцесата е казала “Искам” и изпълнението на желанието й се е забавило, тя обикновено добавя “пък”.
”пък” се свързва с … ГОЛЕЕЕЕМИ неприятности.
Чуете ли “Искам” – чака ви работа по изпълнението на принцесешките желания.
Чуете ли “Искам … пък” – забравете за желанието, за принцесата и за всичко, което можете да забравите и запомнете само едно: Плюйте си на петите, докато все още можете. Защото думата “пък” пуска ЧАР-а в действие.
Фръц – това не е дума, това е жестомимичен елемент на живото общуване и представлява следното: Принцеса, видимо недоволна от нещо, с ръце, скръстени отпред на гърдите, с леко троснато движение и нацупена муцунка, казва едно тихо, но изразително “хм” и рязко обръща глава настрани, тайничко наблюдавайки с крайчеца на едното си око ефекта от цупенето. Фръцването е безопасно. Поне докато не е казала “пък”.
Мрън е една изключително специална думичка с много-много значения. Например “мрън” се казва, когато принцесата иска да й позволят нещо, което е против правилата. Също така, “мрън” се използва в случаите, когато някоя принцеса нещо я боли/спи й се/кисела е…/иска някъде или пък не иска… Обикновено “мрън” е малко преди “пък”… Потърпевшите принцове твърдят, че мрън не е просто дума, а състояние!
Хъм — само да ми паднеш (някъде и насаме) – казано накратко. Използва се от принцесите за изразително подчертаване на недоволството им. Съдържа в себе си елемент на закана и … отмъщение 😉
Принцесешки изрази, с които е добре да сте наясно:
“Не съм аз, то така си беше” – означава “Тука стана някаква беля, ама…”
”Тук е студено” – означава “На мен ми е студено, би ли направил нещо по въпроса, докато не съм се окостила съвсем?!”.
”Имаме ли шоколад?” – означава “В момента нямаме шоколад, но на мен ужасно много ми се хапва, нищо че е почти полунощ и магазините в царството вече на работят. Намери шоколад!”.
”Шоколад без боклуци” – означава “Чист шоколад, без ядки, плодчета, вафлички и т.н. боклучки вътре”.
”Спиш ли?” – означава “Как може да заспиш точно сега, когато искам да си говоря с някого?!”
”Какво да облека?” – означава “От сто години и половина не си ме водил по магазините и не си ми купувал нови премени”. Пояснение: под “От сто години и половина” да се разбира “от миналата събота”.
“Какво ще правим днес?” – означава “Не ми стои вкъщи, заведи ме някъде, толкова отдавна никъде не сме ходили” – т.е. от вчера 🙂
„Охх!” – означава “Искам нещо, ама и аз не знам какво” 
„Айдеее де” – означава “Много искам да направиш, това което ти казвам и да ми разрешиш това, което искам”
„Е, да бе, да” – означава “Аз пък изобщо не съм съгласна!”
Обичам те! – означава: “Ти си много голям и страшен, но аз искам нещо, което ти може би не искаш, но аз съм твърдо решена, използвайки ЧАР, да те убедя, че и ти го искаш”.
Наистина ли! – означава: “Аз, разбира се, знам” – произнесено с неутрално-безразличен тон, докато дясната ръка движи ветрилото, погледът е отправен към невидимата безкрайност, а позата е на крайна отпуснатост с намек за тайнствена усмивка, разкриваща, че принцесата знае много повече от това, което показва. Същевременно съзнанието на принцесата проучва всяка дума и издирва търсената информация, която говорещият може да изтърве, мислейки, че споделя нещо известно.
Принцки изрази, с които е добре да сте наясно:
”Не е лошо” – означава “Хубаво е”, “Харесва ми”.
”Става” – означава “Прекрасно е”, “Вкусно е” и т.н. в зависимост от контекста.
”Може” – означава “Сега не мога да преценя, трябва да помисля”.
”Споко” – означава “Остави ме на мира, не виждаш ли че … правя/гледам/слушам/търся … нещо си”.
“Ей сега” – подобно на “Споко”, но значи, че исканото действие няма да бъде извършено в близко бъдеще или по-скоро, че няма да бъде извършено изобщо, или поне не преди включването на “пък” и/или “фръц”.
“Добре” – подобно на “Споко” и “Ей сега”, но с уточнението, че принцът дори не е чул, какво се иска от него.
“Адска мадама” – вид принцеса, по-скоро виртуална.
„Адска” – когато принцът я зърне, всички дяволи от ада нахлуват в главата му, а огън от ада изгаря … панталоните му 
„мадама” – идва от там, че каквото и да й кажеш, тя отговора с „мм, а, да, ама…/
Обичам те! – означава: “Аз искам нещо и при това много го искам. Готов съм да кажа всичко, което искаш да чуеш, за да получа това, което и аз и ти знаем, че аз искам”.
Но трябва да се има предвид, че израза “Обичам те!” в речника на принцовете е кратката форма на “Обичам те до утре сутринта!”, което ще рече, че или вече съм получил това, което искам и сега е време да отида на работа, или че окончателно съм се убедил, че това, което искам, ти не го искаш, и така и няма да го получа от теб.
П.П. от придворния писар:
Моля, всички поданици да се чувстват свободни да добавят думи и изрази, които са забелязали, че принцовете и принцесите около тях използват. Важно е, тъй като наскоро една принцеса се бе загубила, защото не разбрала разликата между “ляво” и “другото ляво”.
Супер! Жестоко! Прекрасно! LeeAnn, светкавично ме излекува (грипът и хремата ми се понесоха, панически подгонени от смеха ми) :о)!
Хей, каква страхотно свежа книжка създаваш 😉 😉 ;)!!!
Тъкмо си мислех откога не съм чела хубави приказки преди лягане…Благодаря!
Благодаря, Гери, радвам се, че вече си по-добре 🙂
Све, удоволствието е мое! 🙂
Може да вмъкнеш в принцките изрази:
“Ей сега” – подобно на “Споко”, но значи и че исканото действие няма да бъде извършено в близко бъдеще или по-скоро, че няма да бъде извършено преди включването на “пък” и “фръц”
“Добре” – подобно на “Споко” и “Ей сега”, но с добавката, че принцът дори не е чул, какво се иска от него.
Поздрави принц Ему 😉
🙂
Ему, благодаря за свежото допълнение.
Прибавям ги с най-голямо удоволствие.
Хей, аз забравям, ама и вие не ме подсещате. а вълшебната думичка “мрън”, а!? съвсем я забравих…
Да бе. Как не се сетих. Толкова години го слушам това от разни прицеси (особено една), а да не се сетя.
Но “мрън” не е само дума в речника. То си е състояние ;).
Поздрави Ему
хъм — само да ми паднеш (някъде и насаме).
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Как да си откраднете целувка
umrqh ot smqh.do sega ne mi se be6e slu4valo da 4eta podobni ne6ta.mnogo ste dobri.prodaljavaite v sa6tiq duh i za napred.:)
@siska
Мерси, само… моля те, пиши на кирилица, ако е възможно 🙂
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Придворният смешник
Хи-хи! Напълнихте ми душата 🙂
Ето го и моето допълнение за речника на принцеските:
“Ама аз съм ПРИНЦЕСКА” – “В твой интерес е да започнеш да се държиш като принц.” Идва след “Мрън” и преди “Фръц”.
“Обичаш ли ме?” – “Обичаш ме. Гледай да ти проличи.”
“Хубава ли съм?” – “Аз си знам, че съм хубава, ама на теб май не ти прави впречатление.”
“Мама/татко/еди-кой си каза, че…” – “Аз мисля, че…”
“Уморена съм и гърбът ми е схванат” – “Масажирай ме, гушкай ме, глези ме.”
“Здравей” – “Кажи, че ме обичаш.”
“Чао” – “Кажи, че ме обичаш и ме целуни.”
“Колко е приятно тук” – “Сега е идеалният момент да ми кажеш, че ме обичаш.”
“Обичам те” – “Е сега ако не ми кажеш, че ме обичаш…”
“Размазал ли ми се е гримът?” – “Кажи, че съм красива и че ме обичаш.”
“Скучно ми е” – “Кажи, че ме обичаш и ме заведи на кино.”
Страхотно! Много ми приличат на реакциите на моята принцеса /дъщеря ми/. Ето още няколко думи и състояния за добавяне:
“ КАКВО ЩЕ ПРАВИМ ДНЕС?” – ОЗНАЧАВА НЕ МИ СЕ СТОИ В КЪЩИ, ЗАВЕДИ МЕ НЯКЪДЕ, ТОЛКОВА ОТДАВНА НИКЪДЕ НЕ СМЕ ХОДИЛИ /ОТ ВЧЕРА ПРИМЕРНО:)/
„ОХ –Х” – ОЗНАЧАВА ИСКАМ НЕЩО, АМА И АЗ НЕ ЗНАМ КАКВО 🙂
„АЙДИИ ДЕ” – МНОГО ИСКАМ ДА СВЪРШИШ ТОВА, КОЕТО СЪМ ТИ КАЗАЛА ИЛИ ДА МИ РАЗРЕШИШ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ
„Е ДА БЕ” – ОЗНАЧАВА ИЗОБЩО НЕ СЪМ СЪГЛАСНА С ТОВА, КОЕТО МИ КАЗВАШ ИЛИ ИСКАШ ОТ МЕН
Радост, благодаря, че допринасяш за обогатяването на речника 🙂
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Принцкият комитет
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Принцесешко възражение
Обичам те! в речника на принцесите:
Обичам те! означава – Ти си много голям и страшен, но аз искам нещо, което ти може би не искаш, но аз съм твърдо решена, използвайки ЧАР, да те убедя, че и ти го искаш.
Обичам те! в речника на принцовете:
Обичам те! означава – Аз искам нещо и при това много го искам. Готов съм да кажа всичко, което искаш да чуеш, за да получа това, което и аз и ти знаем, че аз искам.
Но трябва да се има предвид, че израза “Обичам те!” в речника на принцовете е кратката форма на “Обичам те до утре сутринта!”, което ще рече, че или вече съм получил това, което искам и сега е време да отида на работа, или че укончателно съм се убедил, че това, което искам, ти не го искаш, и така и няма да го получа от теб.
@gost
хехе, много добре обяснено и описано! много ме развесели 🙂
Благодаря!
Само едно не разбрах – от позицията на Принц ли описваш взаимоотношенията или от позицията на Принцеса?
LeeAnn, преди време ме размазаха със следната теория “Жените правят секс с надеждата да получат любов, а мъжете декларират любов с надеждата да получат секс”. Направи го мъж и по аналогия предполагам, че гостът е от мъжки пол. Но държа да отбележа, че познавам достатъчно жени, които за секс биха казали какво ли не и достатъчно мъже, които искат любов – това обяснение за превенция, да не се фърля джапане за глупости.
ех, зори, зори, все бързаш 🙂
на мен просто ми е интересно да видя дали gost сам ще си признае… Аз също си имам мнение, нали не се съмняваш 😉
Gost, бъди гост, а не Ghost – кажи на LeeAnn какъв гост си, моля!
🙂
Ужасни сте!
Лий, прилагаш айде де, мрън и принцесешкия метод “наистина ли!”, където:
наистина ли означава – Аз, разбира се, знам – произнесено с неутрално-безразличен тон, докато дясната ръка движи ветрилото, погледът е отправен към невидимата безкрайност, а позата е на крайна отпуснатост с намек за тайнствена усмивка, разкриваща, че принцесата знае много повече от това, което показва. Същевременно съзнанието на принцесата проучва всяка дума и издирва търсената информация, която говорещият може да изтърве, мислейки, че споделя нещо известно. Полицията копира този метод и го използва при разпит на заподозрени. Без тайнствената усмивка обаче!
Зори, защото някой някога ти разказал афоризъм, си готова да правиш догадки дали свалям тоалетната чиния. И трябва да отбележа, че никът ми няма нищо общо с призраците, колкото и всички все това да си навиват на пръста. Няма и нужда да използваш “моля”, където:
моля е преди мрън и непосредствено след “айде де”.
И понеже и двете сте много любопитни, нищо няма да ви кажа – твърдо съм го _решил_.
ПП: Искам към значението на “обичам те!” в речника на принцесите да се добави:
Нещата, които принцът ще бъде убеден, че иска да направи, включват бурни и изтощителни, типично мъжки, задължения, които ще бъдат изпълнявани до смърт. Но принцовете да внимават и да си избършат стъклата на очилата, защото задължения като да поставяш щепсели, да ковеш рафтове, да проверяваш странни шумове по таваните и да косиш полянки постепенно могат да износят и най-здравия организъм.
Това уточнение се прави според думите на Св. Тери от Пратчет
Оф (пърхане с мигли) кви хора са се навъдили – да не прояви човек естественото си любопитство!
Мрънкането го оставям за довечера – сега ми е малко напечено, но обещавам да мрънкам много 😉
LeeAnn, ти си.
ПП: Искам към значението на “обичам те!”…, които ще бъдат изпълнявани до смърт
Принцесо (доколкото знаем “искам” какво означава), не е ли малко жестоко това изпълнение, чак “до смърт”? Или и принцовете спадат към групата “елемент от принцесешкия тоалет, дискретно малко парче плат, обточено с дантела, по възможност напръскано с лек парфюм”.
Аз предпочитам да си стоя в състояние на “Наистина ли!” и да се наслаждавам на разговорите ви.
gost, разбира се, че ще добавя дефиницията за “обичам те” в речника (точно мислех да искам разрешение за това), като ще спестя това със смъртта (естествено!) и ще добавя едно пояснително условие:
В това Царство, ИСКАМ казвам само Аз! 😉
Какво ли би казала моята стара майчица, ако й кажа, че напълно непознати ме наричат “принцесо”?! Човек би си помислил, че след като е двойно подчертал даден глагол, хората биха обърнали внимание в кой род е спрегнат.
След като става окончателно ясно, че принадлежа не толкова на семейството на жестоките владетелки, колкото на това на самоиронизиращите се носни кърпички, мисля ми е позволено да използвам израза “до смърт”. Макар да трябва да добавя, че го използвам, защото така е в оригинала, от който почерпих вдъхновение (“Ерик” на Тери Пратчет). Самият параграф там говори за амазонските принцеси, но като се има предвид, че фантасмагорийните принцеси са много по-мили, понякога, то “до смърт” може да се премахне.
ПП: С оглед на факта, че се падам от принцовете, на моето “искам” може да не се обръща внимание.
gost, не е ли прекрасно да си на едно мнение с принцеса 😉
П.П. хехе, знаех си 🙂
Gost, Гери е много поетично разсеяна, когато се сменят природните стихии, есенни листопади – снежинки (по тоя повод “Честит първи сняг на всички!”)не се сърди – пък и в мрежата е забавно да се опитват всякакви роли 😉
Lee, а би ли могъл един принц да бъде на мнение различно от това на една принцеса? Инстинктът ми за самосъхранение казва “НЕЕЕ!!!”. 🙂
ПП: И аз така казвам след всяко теглене на тотото…
Зори, бих ли могъл да се сърдя на една принцеса? Изглежда, инстинктът ми за самосъхранение днес има твърде ограничен речник…
Относно другото, което каза, бих желал да внеса официална молба от името на всички принцове:
“Моля, тяхни най-прекрасни височества – принцесите да не използват “пък” понеже актът на плюене на двете пети причинява ужасни болки в коленете. Молимооохх!”
Иначе, да, за известно време се почувствах като най-красивата дама на бала. Но същевременно душата ми беше в смут, понеже не знаеше дали през целия ми живот не съм живял(а) (беше наистина сериозен смут) в содомитски грях.
Всичко обаче премина, когато получих твърдо доказателство в полза на душевния ми мир. Това доказателство открих в долната половина на тоалета си, а именно – панталона. (Самият факт, че се намираше там би трябвало да ме успокои, но нали знаеш – “око да види, ръка да пипне”.) Ето защо не въздъхнах облекчено, когато пръстите ми напипаха твърдия обемен кожен обект. Трябваше да го измъкна. Поставих го на бюрото и му придадох максимален размер, което ми позволи да проверя графата за пола на личната ми карта и после обратно да прибера портфейла в джоба си.
И най-накрая съм длъжен, с оглед на самото ти предложение, да попитам: “Зори, ти Зоро ли си?” Питам сериозно, защото преди време имаше една история с един Зоро, ама това стана много дълго, че да я разказвам сега.
ПП: Lee, в речника на принца съм добавил едно “к” към “Всичко”. Можеш ли да го махнеш, че ме е срам да го чета?
Gost, пробвай да преведеш Зорница на езика на собствения си ник и ще разбереш каква съм 😛
бих ли могъл да се сърдя на една принцеса?
Квит сме! Грешките са 1:1 🙂
Какво ли би казала моята стара майчица, ако й кажа, че напълно непознати ме наричат “принцесо”?!
Сигурно би казала, че сте гей, обикновен гей 😀 Какво друго може да бъде мъж, когото наричат „принцесо“? Май и към Фредерик Булсара са се обръщали така. Колкото до спрягането на глаголи — не търсете такива неща в аристокрацията, няма да намерите, уверявам ви.
И извинявайте за въпроса, ама с какво толкова е пълен този предмет, че е толкова обемен?
Зори, разбирам те, но историята, която ще ти разкажа е по действителен случай от “а” до “я”.
Баба ми, една достойна и мъдра жена, имаше някога котарак. Той беше едно от ония домашни животни-герои, които по филмите показват на героите изхода от пещерата или лабиринта, или спасяват всички от надвисналото бедствие. В случая на Зоро, той се беше посветил да опазва растителността от тъй лакомите, вредни и опасни пилци и зайци на баба ми. Ето защо тази достойна и мъдра жена, която с поглед спира кенгуру в скок, от тридесет крачки с револвер продупчва о-то на асо пика (никой да не ми възразява, че било тус!) и като те подгони сам ще минеш през иглено ухо да избягаш, заплаши, че на Зоро дните му са преброени.
Това се случи по Коледа и не знам какви магии е призовала, колко жертвоприношения и други тайни ритуали е извършила, но беше права. Няколко месеца след Март, когато една моя роднина отивала да се облече сутринта към ту гардероба, внезапно била спряна от едно злобно изсъскване. Направила още една крачка и видяла как изпод гардероба я гледат две пламтящи очи, а нейде от мрака се задавало началото на ново изфучаване. Моята роднина се навела и в утринния зрак познала любимеца на всички – наш Зоро. Но какъв бил потресът й, когато видяла три малки пухкави топченца по корема на нашия герой, които извършвали всмукателно-поглъщателни движения върху обекта на досегашното й внимание. Тя обаче не се заблудила, а почти веднага разбрала каква е работата.
Излязла от стаята и обявила края на Зоро Маскирания отмъстител, и обявила раждането на Зора Демаскираната амазонка и трите й деца.
Гери, или може би Николае (само предполагам!!!), или NeeAnn, когато използваш ника на сестра си, ами то е като да си й заел роклята. Т.е. ако е тъмно, носиш рокля, лицето ти е скрито от оная мрежа… как се наричаше… а, да, воал!… думите са малко, а чувствата – много, то е наистина нормално принцът да очаква като пусне ръка да набарва само “баджак”. Ерго, чувствам се не толкова квит, колкото …свит… или по-точно със свити сърми.
СА, нещо подарено от близък човек, трябва да бъде старателно употребявано, за да се демонстрира уважение към подаръка и подаряващия. Ето защо в това изделие има цял куп полезни и безполезни неща, като най-екзотичното, за което мога да се сетя е една икона, старателно “прибрано в най-забутаното кюше.
ха-ха-хааааа
Gost, твоя Зоро не е имал проблеми с половата си идентификация, както показва казаното – дори добре и резултатно я е потребявал 😉 Заблудените са били други и това не е пречило на котката, а аз съм още по-непретенциозна – в тъмното на мрежата се казва много и нищо, пълно е с воалетки и секакъв друг атрибутаж.
Историята ми хареса – знам една друга за едни паразитолози, дето дарили с гордо мъжко име една горда дама, но ти явно добро познаваш вътрешно-заводската субординация и ако не си болезнено запознат с наратива – явно има кой да попиташ 😛
Една принцеса би призовала към рицарски обноски, но една вещица би казала, че умният човек знае кой е и това е достатъчно 🙂 Предлагам да спрем да си ги мерим – обичам игрите, но тук замириса на неуместно много не на място употребен тестостерон.
@зори
Добре казано и на място 🙂
Дано поне теб да те (про)четат достатъчно внимателно 😀
Гери, аз съм прочетена книга 😛
Gost, не намирам к-то, което те тормози… В кой номер коментар се намира?
Една молба: отговори ми на един въпрос: Защо казваш, че “фантасмагорийните принцеси са много по-мили, понякога…” Защо “понякога”, не е ли винаги?
Един съвет: Не си добър в предположенията. Не ги прави 🙂
Гери!
1 “Моя вина, моя вина, моя пре голяма вина!”
Когато разбиранията на двама души силно се разминават, единият може изобщо да не предположи, че това, което е направил, може да се нарече грешка.
1 -> 2
Имало някога, във времената, когато автомобилите били рядкост, един шофьор с шавливи ръце. Било му лесно тогава, защото можел да си подбира стопаджиите, но още повече заради стопаджийките. Веднъж обаче посегнал на не която трябвало и братът решил да си го върне. Ето защо понагласил се, взел на заем рокля от сестра си и… ами предполагам нататък е ясно. За тази история си мислех, когато предполагах, че пиша на другиго, и съжалявам, че комбинацията от схоластичното ми подсъзнание и образният ми стил на писане са създали нещо с толкова погрешен смисъл.
Дори да не ме извиниш, нищо повече не мога да кажа освен да завърша думите си към теб с финалната реплика на един виц, който надявам се, знаеш: “Някой неща просто не могат да бъдат обяснени”.
Зори!
Това между нас 🙂 няма характер на надпревара за чест. Аз го възприемам просто като приятелско надцакване. По мрежата се разменят думи, образи и звуци, а за всичко останало си има места, където любимият ми принцип “око да види, ръка да пипне” се прилага много по-успешно.
LeeAnn!
1 “готов да кажа вс-к-ичко” още в първият ми коментар, а от там и в речника.
2 Да бъде мила е част от чара на всяка принцеса, ето защо, надявам се, разбираш, че за един принц това е качество с две остриета. 🙂
3 Наистина добър съвет, но “съвет, това е нещо, което искаме, за да не се вслушаме в него ” (виноват).
Ако всички принцове са толкова “образно” многословни и нарцисоидни, ЧАР ще трябва да си утрои щата и може би да повика ламята Спаска. Като член на ККЗ мога да съдействам за събуждането и от зимен сън 😀
към 3)
В съветите, които се е наложило да ни отправят доброжелателно, без да сме ги поискали, е желателно да се вслушаме.
gost, оправих го! Навсякъде 🙂 (мм, прецизен принц, това е добре!)
gost, как може качество като “мила” да има две остриета. Обясни, моля 🙂
Гери, ако ЧАР не успее да се справи, ще викаме на помощ и КГБ 😉
Gost, приятелските надцаквания се правят между приятели 😉 Не те съдя, не го приемай като критика, но в тъмнината на нета ти играеш друг тип игри.
Гери, събуди Спаска – ти си виновна. Давай го малко по-ведро 🙂
Гери!
Това за Спаска ме плаши.
Признаването на един недостатък е само първата стъпка към преодоляването му.
LeeAnn!
Бидейки част от ЧАР, свойството на принцесите да бъдат мили кара принцовете да не могат да устоят, на което и да е “искам”. Понякога те казват “сигурна ли си?”, където:
Сигурна ли си? означава – това, което искаш събужда у мен предчувствие за мнооого лош завършек, така че моля те, промени решението си!
но не могат да направят нищо повече след “… пък”. Ето как най-накрая се озоваваме в ситуация АНС-ТТСБ.
Зори!
Това, което наричаш “игри в мрака на мрежата” са всъщност игри, които подхващам и “на светло”. Правя го с хора, готови да поемат топката. Ти ми се стори подходящ човек, но може би наистина малко прекалих… 🙂
Дали типът игра е друг, не ми се струва, но е възможно. Никой не познава себе си, а аз все още не съм стигнал нирвана. 🙂
Мили хора, днес беше уникален ден – поне за мен. То всеки ден си е уникален, но днес просто есента рече да се представи. По тоя случай – надявам се, че всички вие сте и се порадвали истински!
В момента съм се ситуирала на герините пейки (моята любима – единична изчезна преди време и …), един синигер проявява сериозно любопитство към клавиатурата на лаптопа. Идея нямах, че е толкова лесно да ги примамиш. Жалко, че нямам тиквени семки и вълшебни Дайни, но… здраве. Сега по темата.
LeeAnn, ти си много балансиран и добронамерен играч – все по-често си напомням да се уча на това, наблюдавайки те 🙂
Гери, днес осъзнах колко хитро предизвика Gost с това “принцесо” – няма значение дали е било несъзнателно или нарочно.
Gost, аз не съм се отказала от играта – щом мърдам – играя. Просто от някои прекалено бързи топки боли (щеше да е яко да вкарам някой термин от фехтовката, но пусто – всичко е изсвирясало). Лично аз нямам оплаквания, но ми се стори, че темпото стана малко по-… Нямам нищо против да пробвам пак, ако направя фал – не се сърди.
Що се отнася до нирваната – дерзай!
gost, не се страхувай от Спаска. Тя не напада без причина, а ти няма да й даваш причина… Нали 🙂
относно принцовете и АНС-ТТСБ: ще вземе човек живи да ги ожали тия принцове. Недей така, те не са толкова безпомощни, имат си КГБ, все пак 🙂
зори, имай предвид, че Гери има много добър учител по предмет “провокации и предизвикателства”, така че това с “принцесо” не беше грешка.
Сигурна съм, пък 😉 Само се чудя защо ти включи толкова бавно. 🙂
зори, балансиран и добронамерен играч съм, докато играта не напуска границите… какво става после – не ти се иска да знаеш 😉
(и благодаря за комплимента)
Здравейте!
Нямаше ме няколко дни, но това се дължи на една история, която ми се случи тия дни и която ще разкажа, ако има интерес към нея, и ако успея да си я до съчиня… припомня. 🙂
Зори!
Не мислех, че интелигентен човек като теб ще се засегне от думите на някого, когото въобще не познаваш. Лично аз съм изключително склонен към самоирония, което сериозно повдига прага ми на чувствителност към болка.
Нирваната, да ти кажа честно, си е само едно добро намерение. Съдя за това по факта, че като цяло по въпроса с религиите, от пълна зала столове аз съм от онези, които седят на пътечката.
Относно провокациите трябва да кажа, че бяха общо взето излишни. Всяка жаба преди да скочи в гьола първо пъха пръстче, за да провери температурата, теченията и как се образуват кръгчетата по водата. В случая обаче жабата беше грубо хваната за пръстчето, дръпната по безцеремонен начин, подхлъзна се и жестоко се натърти във водната повърхност. Последвалата обработка беше интензивна, професионална, безжалостна и само подпийнал SS-овец би могъл да я нарече целувка, но в крайна сметка се оказа, че жабата била принц.
LeeAnn!
Ще продължа да внимавам за Спаска. Има някои гьолове, които отдалеч ухаят на сяра и в които жабите не си пъхат крака за проверка, защото може да си го измъкнат без естетично окончаващия го пръст.
Ще отбележа, че от КГБ до сега съм се запознал само със Сан Антонио, които не ми изглежда отдаден на дворцовия живот.
ПП: Всички, които имат, а може и да нямат, повод, да се чувстват поздравени с празника!
хм, интересно gost… Аз пък не съм… се запознала със Сан Антонио.
Засрамването изобщо не се брои, пък ;), щото нали по принцип принцовете от КГБ трябва да спасяват принцеси… пък аз в засрамването не виждам никакво спасение, което води до съвсем логичния въпрос – кой ти каза, че Сан Антонио е от КГБ? М?
Изкушавам се да кажа “Мила жабо” – за дразнител и като намигване, но… тая игра ще я оставя за друг път. Принц Gost, не тъгувай, че ти се наложи да преживееш толкова страдания (нали знаеш, че героите винаги преминават през разни гадости, даже за това си има термин, обаче точно сега ми изхвърча от ума), ПЪК и ще ми стане мъчно и ще поискам да те целуна, а няма такава приказка, в която да се разказва как жабата (вместо да се превърне в принц) се вледенила от потрес след целувката на дзвера. 😛
Хубавото на живота е, че винаги можеш да продължиш, щом си жив. Ще бъда признателна, ако простиш лошото ми отношение и ми позволиш да опитам да не причинявам други травми.
я, какво аристократично ритане по кокалчетата и каква благородна размяна на любезности 🙂
и всичко това, предизвикано от една снимка?! не мога да го повярвам, явно има и още нещо 🙁
btw дали gost и san antonio не са един и същ човек?! странно ми се вижда.
и я да изчезвам, докато и аз не съм отнесъл някой ритник по крачката 😀
Преди време един приятел ми прати интересен инструмент – анализира какво ли не – трябваше да го тествам. Направих го и повече не съм го ползвала, почувствах се твърде обременена от информация. Ако светецът и гостът решат да се представят – решението ще е само тяхно – вече казах, че изборът на роля в мрежата е въпрос на личен избор (както и в живота), аз няма да се ползвам от вълшебни джаджи, а ти само дърпаш опашки и после гледаш сеир – което си плаче за сритване, ма… днес съм бяла и добра 😛
LeeAnn!
Със Сан Антонио се запознахме задочно (виж коментари 34, San Antonio; 35, gost, ред. 16-17;). Мисля, и двамата ще се съгласим, че не се познаваме, и че и двамата понастоящем обитаваме различни тела. Трябва да призная обаче, че наруших твоя иначе универсален съвет и успях да си извлека някои предположения за Перлата на Тексас.
От начина, по който пише, е ясно, че е запознат от близо с висшите класи, но и че ги смята за твърде увлечени във своето ежедневие, за да изучават истински важните и изтънчени неща. Също така той демонстрира чист и прям характер, искрено отношение към събратята си принцове и никакви компромиси, а само грубата истина, каквато е и действителността.
Не ми се струва, че трябва да му отнемаш заслугите за спасяването. Има някои ситуации, от които не може да се излезе със цялата чест, с която човек е влязъл. San Antonio е обърнал внимание на една подробност, която след куп години би могла да те постави в неудобно положение. Той обаче изкарва дребния факт на яве, за да не се раздухват нещата в бъдеще.
Зори!
Сега си толкова мил и хрисим човек, толкова ранима, че се чувствам груб и недодялан застанал до теб. 🙂
Споко, гост ранимостта и недодялаността са илюзии 😛
Но ме гложди нещо – 2 пъти чувам историята за Зоро и все забравям да питам какво стана с нея 😉
gost, така да бъде – обявявам Сан Антонио за спасител на принцеси…
просто ми, обаче, невежеството и ми кажи какво е “Перлата на Тексас”?
и… защо “универсален свят”?
@LeeAnn
ама ти сериозно ли питаш?!
напиши “san antonio” в google и ще видиш, че това е град в щата тексас, често наричан „перлата на тексас“. явно gost е направил така, но е постъпил малко нетърпеливо (imho — като истинска принцеса) и не е продължил до следващата страница с резултати от google 🙂
Офффф, Ник, пак фърляш пепел – препратката е към “Перлата” и ти много добре го знаеш, а конотацията от принцесата върви към “повърхностна и невнимателна” – избери позиция. И тази игра ми омръзна – при администраторски достъп е пределно ясно какво става – беше забавна но… започва да става прекалено куртоазна. Изпитвам желание да пръдна звучно и миризливо в паузата между менуета и жигата, за да се порадвам на естетически драми 😛
Дами и господа, принцове и принцеси!
Вие всички ме удивлявате. При условие, че във царството е издигнат специален храм на Любопитството, ми се струва, че твърде много години на ритуализирано изповедание са прогонили същинската вяра в него и правилния начин то да бъде почитано, а заветите му – изпълнявани. Не се ли намери един истински вярващ, който да последва любопитния линк, оставен ни, когато San Antonio е пускал своите мнения?!
LeeAnn!
Нарекох съвета ти “универсален”, защото не съм единствен сред принцовете и принцесите, който би могъл да се поучи от него. 🙂
Зори!
Не сваляй гарда! С теб имаме още какво да си кажем. 😉
Колкото до Зоро… той/тя/то се обяви за космополитна личност и влезе във владение и на съседната къща. Крупните мерки, които прилагаше за запазването на растителността обаче създадоха срещу нея и целия й род една мощна коалиция. Последвалата война беше дълга и кървава, но завърши с прогонването на Зоро/Зора и триумфа на Великите сили (баба ми и другата баба до нея), които влязоха в “двулично” владение на двата двора. Все пак още дълго време потомците на прамайката навестяваха своята прародина и извършваха грабителски набези в нея.
NeeAnn!
Тук е момента скромно да заявя, че за мен като страстен читател не ми беше необходим Google, за да установя двете гореспоменати значения на “San Antonio”. За целта просто се разрових из паметта си. От там също така изскочиха и други две значения: “псевдоним на френския автор на комедийно-криминални истории Фредерик Дар” и “главният герой на споменатите вече истории – инспектор San Antonio”. Всичко това го имах предвид, но не стана нужда да го вкарвам в употреба, понеже, както вече споменах, авторът сам посочва кое е правилното значение.
Искрено се надявам това да те е убедило до колко съм съвестен в изпълнението на принцския си дълг и усърден във вярата си.
@Зори
не се ли увличаш поне малко? а позиция ще избера, ако искам, пък.
@gost
твърде добре, щом е нямало нужда от google 😀
затова предлагам да оставим зори да си избере от следните няколко възможности:
о gost и san antonio са една и съща личност;
о gost и neeann са една и съща личност;
о san antonio и neeann са една и съща личност;
о gost, san antonio и neeann са три различни личности.
пък да видим какъв ще бъде принцесешкия избор 😀
колкото до това, какво посочва авторът, защо и двамата правите една и съща грешка да мислите, че всичко (ви) е ясно? аз например не съм сигурен дали IP адресът, стоящ зад някой коментиращ тук, е истинският му адрес (извинявай, зори — професионална деформация), както и не съм сигурен дали връзката към някаква страница не е сложена за заблуда на любопитковците, които биха се ровили по логовете (пак професионална деформация).
и накрая — има ли значение кой кой е и какъв е, след като тук е по-важно какво се казва, а не кой го казва?
Ник, грешката е моя. Трябваше да ти обясня.
Не бих поискала снимки от Светецът, ако не знаех, че мога да ги получа – не съм ползвала каквато и да е информация – просто знам 🙂 (женски усет – можеш да си правиш гаври с това колкото си искаш)
Не бих говорила с Гост, ако не знаех с кой говоря.
И ако ще поставяш задачки – условието би трябвало да е максимално пълно 😉
Що се отнася до професионалната деформация – стои ти добре, но можеш да се отпуснеш още малко – играем си на IQ, не на IP, нали не мислеше, че провокациите са запазена марка 😛 ПЪК
Зори!
С теб сме се разминали за минути. Когато аз съм писал моя коментар, ти си пуснала твоя. После не съм обърнал внимание иначе щях да ти пиша.
Не знам ти коя “перла” си имала предвид, но аз лично използвах “перлата на Тексас” като клише, понеже на всяко по лъскаво място му лепват титлата “перла на еди какво си”.
Изглежда си избрала вариант:
O San Antonio, gost, NeeAnn са една личност;
нещо, което NeeAnn даже не предложи. От това си правиш извода, че той се опитва да те подведе, а не, че може би той не се чувства способен да поддържа тристранен разговор напълно сам. Ето как аз се оказвам подличност на личност, с която нямам честа да имам нещо общо :). Всичко това го предполагам по няколко причини, но най-вече, защото заявяваш, че знаеш кой е gost, докато аз съм абсолютно сигурен, че не е така. В резултат мисля, че трябва да си припомниш кой е учител на Гери по провокации, защото се поддаде на чувствата си и разкри какво мислиш и знаеш.
NeeAnn!
San Antonio е градът, защото така се самоопределя. Ако беше светец, щеше да пусне уместен линк. Ако е Свети Антонио и иска да го скрие, щеше да се запише като San Francisco, нали? Просто има по-лесни начини за отклоняване на любопитковците от случайните правописни грешки в имената на логнатите сайтове. 🙂
Преди много време се обърнах към Сан Антонио, като му казах Ник, явно не е станало ясно, а пак преди време обясних, че внимавам каква мисли LeeAnn. А на Гери можехте да не и сецвате желанието за игра, а да я ползвате като съучастник – винаги е по-яко.
Не беше чак преди толкова “много време”… 😉
Пък на една вещичка никой не може да и секне желанията, стига наистина да и е интересно.
И никой ли не прочете с какво завърши предишния си коментар Ник? 🙁
Каза вещичката, която се прави на принцеса и не само 😉
Оки, Гери, приемамe, че е важно казаното, а не ролята 😛
Зори!
Фактът, че смяташ всичко до сега за конспирация, целяща най-вече тебе, говори изключително хубаво за самочувствието ти. Но въпреки че не знам какви са междуличностните (или може би – вътреличностните) взаимоотношения на NeeAnn&San Antonio, мисля, че е по-добре да приемеш Слабият антропологичен принцип по този въпрос.
NeeAnn!
Длъжен съм да не се съглася с теб. Не е важно какво е казано, а какво е разбрано. След поредица от неразбирания и недоразбирания, както и неправилни разбирания, се стигна до ситуация, в която не е сигурно кой – кой е и защо е.
Трябва да ми повярваш, gost!
Това беше игра, отпусни се 😉
@gost
какво ще е разбрано е следствие от това, какво е казано (imho).
колкото до междуличностните отношения между san antonio и neeann, ако се водим по акъла на зори, те би трябвало да са съвсем хармонични (тоест почти шизофренични). ама за това трябва да изчакаме и san antonio да си каже мнението. а колкото до неразбирането — не знам, то така си беше. аз лично съм съвсем наясно.
@зори
ТСМС 😉