БГ Ритъм

Емоции в проза 0

Уютно, блестящо, красиво, стилно… Осветление, приглушено до нивото до плавно заливаща те мистерия… Роял в очакване и хармония… Вярвам във теб не защото си ти, не защото обичам твойте сини очи, а защото не искам да повярвам, че друг някак все ще успее да те вземе от тук. Кадифен глас… Успокояващ, обгръщащ, опияняващ… Стича се по теб и се влива във вените ти… Позови меня тихо по имени Ключевой водой напои меня Знаю, сбудется наше свидание Я вернусь, я сдержу обещание… Клуб „БГ Ритъм” отвори врати за посетители снощи, като партито по случай откриването на най-новия клуб за българска музика в София, върви и в момента, за втора поредна вечер. Снощи се радвахме на компанията на уникалните „Абсент”, които успяха да покачат настроението до ниво…

Continue reading

Нещото…

Народни танци 0

… което не може да се обясни с думи. Това е Нещото, което носиш винаги със себе си и което е готово да хукне навън на мига, в който сърцето ти чуе народна музика. То те държи буден и танцуващ цяла нощ, то е неизчерпаем източник на енергия за теб и околните. Това е Нещото, което те свързва с десетките ти приятели, чиито души пулсират в твоя ритъм и което кара стотиците непосветени да искат да се приближат и да Бъдат! Това е Нещото, което грее от очите ти и прави усмивката ти сияеща, заразяваща и разпръскваща щастие и привлича възхитените погледи на случайните минувачи. То не се разказва с думи, то се усеща и се преживява. Това е Нещото, което колкото повече раздаваш, толкова…

Continue reading

Тъжното море…

Емоции в проза 5

Обичам септемврийското море, запазило страха на свойте юлски пълнолудия… Обичам септемврийското море, оплело в мрежите от морска пяна, лодки, пълни с тишина и онемяла страст… Обичам септемврийското море с въздухът, ухаещ на смокини, носещ пъргавата неизбежност на спомена за девствена любов… Обичам септемврийското море и сляпата тъга на неговия изоставен бряг… Не тъгувай море, не си отивам, аз и лятото оставаме тук, с теб…  

Continue reading

Смешна Луна

Емоции в рими 6

Тъжна е съдбата на поета от луната цяла, ако е превзета. Не ги разбирам тез поети дето пишат стихове превзети при вида на пълната луна, вместо да се изправят на крака и да прегърнат хубава жена. (а, казват – изгрее ли луна – хубава е всякоя жена, па макар и само до сутринта) 🙂 Аз да си призная, изгрее ли луна, гледам да си трая, че казват още – от всички най-красива била мълчаливата жена 🙂

Continue reading

Десети юбилеен национален семинар по български народни танци и хорà Чанове` 2016

Народни танци , 6

Семинар. Поредният.  Ден първи.  Скука. Не се виждат никакви хора и автомобили. На рецепция ни уведомяват, че в хотела вече са се настанили някакви мрачни и намръщени субекти, представящи се за хореографи. В хотела е толкова тихо, че се чуват мислите на камериерката, която почиства съседната стая. Събрахме се за първа репетиция, направихме две-три чупки в кръста и се прибрахме по стаите. Вечерята от 19:00 мина при пълно мълчание – хората седнаха кротко, изядоха си компота, изпиха си водата и си легнаха в 22:00 ч. До края беше все така – тихи, скучни, неусмихващи се мрачни хора, които едва дочакаха да си тръгнат, за да не се върнат никога повече… И тъй, против уроки, мога да си бая още дълго, но мисля, че схванахте идеята….

Continue reading