Трети закон на Финегъл: При всеки сбор от данни, най-очевидно вярната цифра, която въобще не се нуждае от проверка, се оказва грешната. Следствия: 1. Никой, към когото се обърнете за помощ, няма да я види; 2. Всеки, който надзърне, без да му е искан съвет, веднага ще я забележи.
Много се колебах дали да не направя нова категория в блога, която да посветя на сегашния кмет на София, носеща гордо името “Бойковизми”, но след кратко колебание реших, че той не заслужава такава чест. А за какво точно съм яхнал метлата, може би ще разберете, след като видите тази снимка: Под претекст, че е нередовна, от 24 октомври тази година, автобусна линия 72 се разделя експериментално на две части. Тук е точното място да допълня, че тази линия е единствената нормална транспортна връзка на квартал “Редута” и някои други квартали около него, с останалата част от града. Под нормална разбирам, че е в рамките на 5 до 10 минути ходене пеша да се качиш на нея и да стигнеш или в центъра на града, или…
Автор: Lynn Сън ли бе или беда не зная, но дойде тъй бързо края и в нощите студени, бурни, викове, стенания … като във урни. И ще тръгнеш ти сега далече, душата ми го знае вече, по пътищата прашни на света, ще пуснеш изведнъж дланта. Защо тъй предаваш ти душата моя, не знаеш кой те чака зад завоя. Там клоун убиец с мрачна красота да остави у сърцето кървава следа … То болно тъй да си ридае, но тялото ти вече знае как студ болезнен сковава го сега и пада тъжно в плен на смъртта. И гледат ти очите тъжно небесата, шепнейки ми пак на смъртта словата: “Ах, любов, красива, малка, искам с теб по облаците да се рея, за туй от векове копнея!”
Втори закон на Финегъл: Независимо от това, какъв е очаквания резултат, винаги ще се намери желаещ: да му даде превратно тълкуване; да го фалшифицира или да е твърдо убеден, че до него е довела неговата собствена любима теорийка.
Като дете прочетох една фраза на Екзюпери: „Направи от живота си мечта, а после превърни тази мечта в реалност”. Тогава си мислех, че Екзюпери говори само за децата. После прочетох „Малкият принц” и установих, че май не говори само за децата. Аз отдавна вече не съм дете, поне на външен вид 😉 , но така и не можах да се отърва от особеното си отношение към мечтите. Особено към най-смелите и най-безумните (на пръв поглед) от тях. Някои мечти се превърнаха в осъзнати желания, а по-късно и в реалност! Други продължават да си живеят в дома на мечтите, спотаени в тайни недосегаеми скривалища. А трети пък са съвсем съвсем близо до сбъдването. Книжката за Облачето, с веселото заглавие „Пухкава приказка”, е повече от мечта. Тя е…
Първи закон на Финегъл: Ако експериментът е бил успешен, то нещо не е било както трябва.
През изминалия уикенд, на 17 и 18 ноември 2007 г., се състоя поредното, станало вече традиционно, Чановско сборище на трите групи от клуба. Този път „жертва” на стълпотворението бе град Смолян. Няма да ви разказвам каква веселба става като се съберат над сто Чана на едно място – който е бил знае, който не е бил – да си завижда кротко и да му мисли за следващия път. Това събиране обаче не беше като другите. Този път, освен всичко друго, „Чанове”-те бяхме поканени на гости от един специален човек, на едно много специално място. Този специален човек се казва Русанка Бодурова – хореограф и създател на клуб „Хоро”, град Смолян. А специалното място е Танцовата зала на клуба в читалище “Орфееви гори”. Пристигнахме навреме и…
Ходил ли си в Алгум, м? Намира се в плачещата планина Иподор. За малко да стигнеш до там? Аз бях там. Добре, ще ти разкажа. Иподор е вълшебна планина. Алгум е самото й сърце. Пътят ли? Път до там има, но не се вижда с обикновени очи. Само тези диви самодиви дето вият снаги над нея и пият от кристалните й сълзи знаят как да го открият. Те ще те заведат до Алгум, но първо трябва ти тях да откриеш. Не ги търси. Напразно е. Никой не ги е намерил. Те ще те намерят. Откъде знаят, че си тръгнал за Алгум? Знаят. Те пазят Алгум и знаят всичко, защото само те могат да пият от сълзите. Защо плаче Иподор ли? Нали ти казах – тя…
Ако не можеш да кажеш нещо с думи – кажи го без тях. Често, мълчешком казваме повече.
Втори закон на Скот: Когато една грешка е открита и поправена, ще се окаже, че поначало е била вярна.
Преди доста време, публикувах тук превод на фундаменталната статия на един руснак, наричащ себе си mindwork, описваща явлението “трол” в internet и начините за борба с него. Най-отдолу стоеше обещание за превод на следващата част (следват “Правила на грамотния флеймър” според mindw0rk), който превод дълго време стоеше недовършен и който най-после е готов. Приятно четене и не забравяйте — не се взимайте прекалено насериозно — вреди на здравето. ПРАВИЛА НА ГРАМОТНИЯ ФЛЕЙМЪР според Майндуърк. На грамотният флеймър трябва да му е безразлично абсолютно всичко. На него трябва да са му безразлични близки, роднини, комплексите и недостатъците му, социалният статус и всичко останало, за което злите тролове могат да се заядат. Когато някой трол ви каже: “Аз спах с майка ти”, трябва да му отговорите “Aз също, така че…
Има стихотворения, които ако не ви кажат, че са писани от 12-13 годишно дете, никога не бихте го предположили сами. За стихотворението по-долу и да ви кажа, че е писано от 12-13 годишно момиче, може и да не ми повярвате. Но, повярвайте ми, има такива деца и те заслужават нашето искрено насърчение. Приятно четене! Прекършена душа в игра Автор: СнежнаВест Нима любовта ни беше игра Нима за мене всичко беше тя Нима със тебе всичко свърши Нима душата ми прекърши И трябваше ли да си тръгнеш Без да кажеш сбогом, без да ме прегърнеш С една баналност – приятели ще бъдем И нужно ли ни бе да лъжем Бяхме горди и неуморими Преструвахме се вечно на щастливи Усмихвахме се, смеехме се с глас А сърцата…
Дали сме хора, защото гледаме звездите или гледаме звездите, защото сме хора? StarDust
Първи закон на Скот: Независимо от това, какво не върви както трябва, то вероятно ще изглежда наред.
Дикси предложи да влезем заедно „В лунната стая” и го направихме без колебание. Останахме с удоволствие. Излязохме с усмивка. Тя е разказала в блога си подробно и професионално за пиесата. Няма да я повтарям, но понеже линковете нещо не работят, ще копирам тук думите й /със съкращения/: Затова днес ще ви разкажа само за „В лунната стая” и Валери Петров. Как да не го обичаш този дребничък остарял магьосник, когато той може с едно четиристишие да напълни очите ти със сълзи; да бъде верен точно толкова тук и сега, колкото е бил и преди 20, 30 години, че и отгоре… Да знае толкова много за татковците в Африка, които не пишат писма, за майките, които работят до късно вечерта и за дечицата, които не искат да свирят…
Творчеството безспорно е най-добрият начин за освобождаване на натрупаната енергия, била тя положителна или отрицателна. Забележете, че казвам „натрупана енергия”, а не „натрупано напрежение” или „стрес”. Стресът и напрежението са натрупване на отрицателна енергия. Тя трябва да се изразходи. Положителната, обаче – също. Възрастните хора правят разлика между „правене-на-нещо” и „творчество”. Децата рядко я правят. Жените, които не са открили в себе си „художествена дарба” изразходват натрупаната енергия с чистене/готвене/пренареждане на мебелите у дома… Мъжете пък си човъркат нещо по колите, правят лампи от дъсчици и оризова хартия, ловят риба или сглобяват радиоуправляеми модели на лодки и самолетчета. Нито мъжете, нито жените могат да обяснят „научно” защо това им доставя удоволствие. А то е просто – това ги освобождава от натрупаната енергия, независимо от полюса й. Натрупването…
